Решение № 14381 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2020 г.

Решение № 14381 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Мелина" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 10/06.03.2020 г. по адм. д. № 659/2019 г. на АС - Русе, с което е изменена заповед № 367-ФК/10.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект – бензиностанция, намиращ се в с. Глоджево, стопански двор и забра на достъпа до обекта за срок от 14 дни на 2 дни. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отменена заповедта и да му бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е изменил заповед № 367-ФК/10.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект – бензиностанция, намиращ се в с. Глоджево, стопански двор и забра на достъпа до обекта за срок от 14 дни на 2 дни. Заповедта е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и "г" от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС и чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/2006 г., които изискват да се регистрира зареждане чрез ЕСФП от лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди като се приключва с вид плащане "резерв 2" – "вътрешно потребление". Съдът е обсъдил събраните доказателства и обосновано е приел, че е извършено нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС и чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/2006 г., за което на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и "г" от ЗДДС законосъобразно е наложена принудителна административна мярка запечатване на обекта и забрана на достъпа до него. Правилен е изводът на съда, че определената продължителност на срока на запечатването е в нарушение на чл. 6 от АПК. Неправилно съдът е приел, че нарушението е отстранено на следващия ден след проверката, извършена на 7.10.2019 г. Видно от приложените фискални бонове за периода 8 – 18.10.2019 г. в системата данните за зареждане за вътрешно потребление правилно са въвеждани с отбелязване на код вътрешно потребление Р2. Фискалните бонове установяват, че след проверката в продължение на 10 дни нарушение като процесното не е извършвано, но не установяват отстраняване на нарушение, което е констатирано на 7.10.2019 г. в протокола от същата дата за проверката и е видно от представеното копие от междинен отчет за 7.10.2019 г. Погрешният извод не се отразява на правилността на решението, поради което не съставлява основание за отмяна на решението. Като е определил продължителност на срока от 2 дни съдът е спазил принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК. Доводът на касатора, че съставеният 11 дни след издаване на заповедта акт за установяване на нарушението опорочава заповедта е неоснователен. В жалбата се твърди, че в заповедта е разпоредено предварителното изпълнение да се извърши преди издаване на наказателно постановление за административното нарушение. Видно от съдържанието на заповедта доводът е неоснователен. Доводът, че не могат да се реализират правата по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС за прекратяване изпълнението на мярката поради неиздадено наказателно постановление няма отношение към законосъобразността на заповедта. Предвидената в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС възможност за прекратяване на мярката не поставя изисквания към издаването на заповедта за налагането й, а се отнася до изпълнението на принудителната административна мярка. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,