Решение № 1178 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2014 г.

Решение № 1178 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Синдикална Взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК" гр. София /кооперацията, СиВЗК, застрахователя/ срещу решение № 224 от 10.01.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, първо отделение, 20-и състав, с което е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу Ревизионен акт № 29001100160/25.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 109/16.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, относно установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО (отм.)/ и ЗКПО за данъчен период 2004-2009 г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснованост, липса на мотиви, противоречия с процесуалния и с материалния закон /ЗКПО в отменена и действаща редакция, Закон за застраховането (отм.), Наредба за реда и методиката за образуването на застрахователните и здравноосигурителните резерви (отм.), Кодекса за застраховане, Наредба № 27 от 29.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор/. Изтъкват се и противоречия с установената практика на Върховния административен съд. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции и по двете дела общо в размер на 15750 лв.

Касаторът твърди, че финансовият резултат, респективно данъкът по ЗКПО би бил един и същ, независимо от прилаганата счетоводна политика. Това се дължи на факта, че лихвите върху заеми по сключени застраховки със спестовен елемент всъщност са лихви от инвестиции на техническите резерви /ИТР/, а увеличението на техническите резерви е присъщ разход на застрахователя по смисъла на чл. 66, ал. 5 от Кодекса на застраховането /КЗ/. Поддържа се, че тъй като целият финансов приход от ИТР е едновременно и присъщ разход на застрахователя, няма основание за промяна на финансовия резултат за целите на ЗКПО. Касаторът изтъква, че въпреки достигането до същия извод в мотивната част на обжалваното решение, АССГ необосновано е постановил отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, вместо да го отмени. Допълнително в писмените бележки на процесуалния представител на кооперацията адв. Сашо Пенов се прави възражение за изтекъл петгодишен преклузивен срок за установяване на данъчни задължения за 2004 г. Адв. Пенов се позовава на практика на ВАС, според която приходите от застрахователна дейност, извън получените застрахователни премии, не участват при формирането на данъчната основа за облагане. Поради това процесуалният представител поддържа, че доходите от инвестиране в застрахователни резерви не следва да се включват в тази основа.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение № 224 от 10.01.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, първо отделение, 20-и състав е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу Ревизионен акт № 29001100160/25.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 109/16.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, относно установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО(отм.) и ЗКПО за данъчен период 2004-2009 г., както следва:

По ЗКПО (отм.):

• за 2004 г. - данък върху застрахователните премии на основание чл. 2, ал. 3, определен по реда на чл. 46 в размер на 9086,43 лв и лихви в размер на 465,47 лв, /при деклариран данък 8614, 98 лв/;

• за 2005 г. - корпоративен данък на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 3, определен по реда на чл. 44 в размер на 24731,80 лв и лихви 8,86 лв, /при деклариран данък 24718,94 лв/;

• за 2006 г. - корпоративен данък на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 3, определен по реда на чл. 44 в размер на 5991,75 лв и лихви 211,52 лв, /при деклариран данък 5612,26 лв/.

По ЗКПО, в сила от 1.01.2007 г.:

• за 2007 г. - корпоративен данък на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 3, определен по реда на чл. 20 в размер на 32946,64 лв и лихви 7316,60 лв, /при деклариран данък 15214,61 лв/;

• за 2008 г. - корпоративен данък на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 3, определен по реда на чл. 20 в размер на 67411,87 лв и лихви 12494,20 лв, /при деклариран данък 19485,92 лв./;

• за 2009 г. - корпоративен данък на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 3, определен по реда на чл. 20 в размер на 122461,79 лв и лихви 14576 лв, /при деклариран данък 21818,86 лв/.

Съдът е приел за установено, въз основа на представените писмени доказателства и заключението на назначената и неоспорена ССЕ, че застрахователят е сключвал договори за групови застраховки "Живот" на работниците в редица дружества - работодатели. По сключените застраховки застрахователят е отпускал заеми /субсидии/ на работниците в размер на 90 % от застрахователните премии. За целта заемите са били прихващани от дължимите към застрахователя застрахователни премии, така че работодателят е превеждал на застрахователя само 10% от застрахователните премии. В договорите е включена клауза, че е налице постоянно предявена претенция за предоставяне на заем по реда на чл. 240 КЗ, която претенция се удовлетворява ежемесечно в размер на 90% от начислените за месеца застрахователни премии. Договорените размери на застрахователните премии са равни на максималния размер на фискално облекчените премии за застраховки "Живот", регламентирани в чл. 20, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.), съотв. чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ. В същото време предоставяните заеми /субсидии/ са олихвявани с технически лихви от 3% до 4,25%.

При съпоставка на данните за ревизираните години са установени разлики между начислени лихви по заеми и признати приходи от лихви, както следва: за 2004 г. в размер на 23572,83 лв, определена от органа по приходите като приходи от други дейности, облагаеми с данък върху застрахователните премии. За 2005 г. е установена разлика в размер на 85,78 лв, за 2006 г. - в размер на 2530,01 лв, за 2007 г. - в размер на 177 320,28 лв, за 2008 г. - в размер на 479 259,45 лв, за 2009 г. - в размер на 1 006 429,31 лв.

В заключението си вещото лице е посочило, че лихвите по заеми срещу застраховка "Живот" представляват част от застрахователна сума, която се плаща при доживяване и независимо кога във времето е начислена като приход от инвестиция. Отпуснатите суми се осчетоводяват по Д-т с/ка 225/Предоставени дългосрочни заеми в лева срещу К-т с/ка 503/Разплащателна сметка и К-т с/ка 501 каса. Предоставените заеми се олихвяват в края на всяко тримесечие. До края на 2006 г. лихвите са начислявани и отчитани като текущ приход за съответния период и осчетоводявани по д-т с/ка496/Разчети по лихви и к-т с/ка 720/5 Приходи от лихви по предоставени заеми, а след 1.01.2007 г. - като вземане, осчетоводено по д-т с/ка496/Разчети по лихви и к-т с/ка 752/Финансови приходи за бъдещи периоди. Според вещото лице, лихвата осигурява средства за математическия резерв, но за ревизирания период 2007-2009 г. не е осчетоводено формирането на резерва. В периода 1.01.2007 - 31.12.2009 г. начислените лихви по отпусканите заеми не се отчитат като текущ приход, а като приход за бъдещи периоди. Признаването на лихвите като приход се осчетоводява при приключване на застрахователния договор. Описани са счетоводните записвания, които се вземат от застрахователя, но нито едно от тях не касае осчетоводяване на приходите от лихви като присъщ разход за увеличаване на техническите резерви. Разходи по създаване на техническите резерви въобще не са осчетоводявани текущо през отделните ревизирани периоди и не са предоставени данни за техния размер.

При тези фактически изводи АССГ е приел, че съществува законово регламентирана възможност за отпускане на заеми от застрахователя - чл. 240 КЗ. Направен е обаче извод, че не е спазен принципът на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството за съпоставимост между приходите и разходите, тъй като начислените лихви по отпусканите заеми не са включени във финансовия отчет за процесните периоди, за които се отнасят.

В същото време съдът е възприел тезата на касатора, че лихвата, начислена по заемите, представлява част от застрахователната сума, която се плаща при преживяване и, независимо кога е начислена като приход, едновременно се отнася и като разход за увеличаване на математическия резерв или капитализираната стойност на пенсиите, по силата на чл. 13 от Наредба № 27/29.03.2006 г. на КФН вр. чл. 14 от Наредбата. Прието е, че заемите по застраховка "Живот" са инвестиция, а лихвите по тях са доход от инвестиции. Поради това лихвите върху заемите, според АССГ, след начисляване следва да се отнесат в присъщ разход по силата на чл. 66, ал. 3 КЗ. По тези съображения решаващият състав прави извод, че от месечните лихви няма данъчен ефект за увеличаване на финансовия резултат. В същото време съдът приема, че действително ревизираното лице не е отразило приходите от лихви по отпуснатите заеми при спазване изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч. Крайният извод на АССГ е, че РА е законосъобразен.

При тези фактически установявания, настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира от правна страна следното:

Решението е правилно като краен резултат, макар касационната инстанция да не споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд. На първо място, по-долу ще бъде обосновано, че лихвите са приходи, които следва да бъдат взети предвид при формиране на финансовия резултат. На второ място, не става ясно защо, след като приема, че няма основание за увеличаване на финансовия резултат, съдът извежда, че ревизионният акт е законосъобразен. Освен това, не е обсъдено действащото законодателство през различните данъчни периоди, както и счетоводната политика на застрахователя.

За всички разглеждани данъчни периоди следва да се отбележи, че касаторът не е водил счетоводството си съобразно принципите на чл. 4 от Закона за счетоводството /ЗСч./, и по конкретно не е спазвал принципите на текущо начисляване, на съпоставимост на приходите и разходите, както и принципа на документална обоснованост.

Принципът не текущо начисляване изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Съгласно § 29 от МСС 18 /от заключението на ССЕ се установява, че дружеството прилага международните счетоводни стандарти/ приходът, създаден от използването от други лица на лихвоносни активи на предприятието, трябва да се признава, както е посочено в § 30, когато: (а) е вероятно предприятието да има икономически ползи, свързани със сделката; и (б) сумата на приходите може надеждно да бъде оценена. Условията за признаване на прихода в счетоводството на дружеството следва да са кумулативно изпълнени. От доказателствата, приложени по делото по безспорен начин се установява, че в разглеждания случай е налице условието за признаване на лихвите като приход в счетоводството на застрахователя за всяка от годините на данъчните периоди. Сумата от прихода може да бъде надеждно изчислена, тъй като размерът и начинът на изчисляване на лихвата са конкретно и ясно регламентирани. Безспорна е и вероятността за възникване на икономическа полза от лихвата. Впрочем, и националният Счетоводен стандарт 18 "Приходи" /в сила от 2005 г./, в т. 8.2. сочи, че лихвите се признават текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива. Под времева база, която отчита ефективния доход от актива, следва да се има предвид периода, за който се начисляват лихвите, а в случая този период е тримесечен.

Следователно, въпреки, че застрахованите лица не са изплащали стойността на лихвите при начисляването им, а е предвидено те да се удържат от застрахователната сума, принципът за текущо начисляване е нарушен. Начислените лихви по отпусканите заеми срещу застраховка "Живот" не само не са отчитани като текущ приход за периода 2007-2009 г., но и не са включени във финансовия отчет за нито един от процесните периоди, за които се отнасят /дори за периода 2004-2006 г./. Лихвите обаче не са осчетоводявани и като разходи по създаване на техническите резерви. В това се състои нарушението на принципа на текущо начисляване.

От заключението на вещото лице става ясно, че не е спазен и принципът на съпоставимост на приходите и разходите, тъй като лихвите за предоставени заеми се начисляват, но не се отчитат като приход за текущия период, а разходи по създаване на техническите резерви не са осчетоводявани текущо през отделните ревизирани периоди и не са предоставени данни за техния размер през тези периоди. Всъщност застрахователят не разполага с никаква документация във връзка със счетоводното увеличаване на застрахователните резерви за сметка на приходите от лихви. Изводът на вещото лице, че нарушаването на принципа на съпоставимост не се отразява на финансовия резултат за даден данъчен период е правен, излиза извън специалните знания на експерта и не следва да бъде кредитиран. След като касаторът не е осчетоводявал текущо разход за увеличаване на техническите резерви, а и липсват първични счетоводни документи, от които да е видно намерението му да включи приходите от лихви в резервите, доводите за инвестиране в тези резерви остават само защитна теза и правно очакване, въз основа на които не могат да бъдат изграждани правни изводи.

След като при водене на счетоводството си касаторът не е спазвал основни счетоводни принципи и по този начин е допуснал нарушение на закона, не е оправдано от това нарушение той да черпи права. Ако самият застраховател не е отчитал разходи за застрахователни резерви, няма как да претендира, че те следва да се отразят при определяне на финансовите му резултати за целите на данъчното облагане.

Наред с тези общи мотиви, които са достатъчни, за да обосноват неоснователност на касационната жалба, налице са и специфики за отделните данъчни периоди.

По ЗКПО (отм.) - за данъчен период 2004 г.

Процесуалният представител на застрахователя възразява за изтекъл срок за образуване на административното производство, предвид обстоятелството, че данъчната декларация за данъчен период 2004 г. е подадена на 30.03.2005 г., а заповедта за възлагане на ревизията е издадена на 21.10.2010 г. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКПО (отм.) данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица до 31 март на следващата календарна година, т.е. за процесната 2004 г. - до 31.03.2005 г. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК предвижда, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Към 21.10.2010 г. не са изтекли пет години от изтичане на 2005 г. - годината, в която е подадена данъчната декларация. Ето защо възражението е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от отменения ЗКПО в редакцията и към 1.01.2004 г., взаимозастрахователните кооперации, вместо с корпоративен данък, се облагат с данък върху застрахователните, презастрахователните и всички други премии и приходи от други дейности, включително несвързани със застраховането. Разпоредбата на чл. 11 ЗКПО (редакция ДВ, бр. 153 от 1998 г.) предвижда, че основа за облагане на дейността на взаимозастрахователните кооперации е: 1. разликата между размера на получените брутни застрахователни, презастрахователни и всички други премии, намалени с брутния размер на отстъпените презастрахователни премии и върнатите застрахователни премии през календарния месец, и 2. приходите от всички други дейности, включително несвързани със застраховането. Отрицателната разлика на образуваната по реда на ал. 1 данъчна основа за календарен месец се приспада от данъчната основа за следващите месеци.

Действително е налице трайна съдебна практика, на която се позовава и касаторът, по приложението на чл. 11 ЗКПО и по конкретно по въпроса какво се включва в основата за облагане по този текст - например решение 1302/2007 г. по адм. дело 8031/2006 г. на ВАС, първо отделение, решение № 10780 от 2.11.2006 г. на ВАС, първо "А" отделение, решение 1003 от 2.02.2005 г. по адм. дело 10043/2004 г., решение № 10982/9.11.2007 г. по адм. д. 5570/2007 г., I отд. на ВАС. В цитираните решения се приема, че приходите, които формират основата за облагане на застрахователните дружества са изчерпателно посочени в разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 ЗКПО. Никъде обаче в тези решения не са обсъждани приходите от лихви по заеми срещу застраховки "Живот", поради което настоящият състав счита, че цитираната практика е неотносима в случая. Налице са приходи от други дейности, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗКПО (отм.).

Освен това, за посочения период и до края на 2005 г. действа Законът за застраховането. Разпоредбата на чл. 2 от него предвижда, че застраховането е дейност, която се състои в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, и се осъществява чрез сключване на застрахователни договори, както и в управление на тези средства. Съгласно чл. 51 застрахователят е длъжен да създаде общи и застрахователни резерви, като видовете им са изброени в ал. 2 на текста. Съгласно чл. 55 ЗЗ тези застрахователни резерви се включват в присъщите разходи на застрахователя.

В чл. 52 ЗЗ обаче в седем точки е изчерпателно регламентирано в какви активи следва да бъде инвестиран нетният размер на застрахователните резерви и заемите срещу застраховки "Живот" не са сред тези активи.

Действително, към тази разпоредба е добавена нова т. 8, въведена с § 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането /ДВ бр. 85 от 28 септември 2004 г./, с която в списъка се включват и заемите срещу застраховки "Живот" до размера на откупните стойности по тези застраховки. Това допълнение обаче е в сила от 1.01.2006 г., съгласно изричното отбелязване в сочения текст. Следователно, Законът за застраховането за разглеждания данъчен период не допуска инвестиране на нетния актив на застрахователните резерви в заеми срещу застраховки "Живот". Тезата на касатора, че застрахователните резерви са инвестирани в посочените заеми, а от там и че лихвите по тях са приходи от инвестиране в застрахователни резерви, не кореспондират на посочените разпоредби от действалото към относимия момент обективно право.

По изложените съображения настоящият състав приема, че решението е правилно по отношение на данъчен период 2004 г.

По ЗКПО (отм.) - за данъчен период 2005 г.

Действащ е Законът за застраховането, който, съгласно разгледаните по-горе положения, все още не допуска инвестиране на нетния актив на застрахователните резерви в заеми срещу застраховки "Живот". Считано обаче от 1.01.2005 г., чл. 2, ал. 3 ЗКПО е отменен и печалбата на застрахователя се облага с корпоративен данък съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКПО. Съгласно чл. 21 ЗКПО (отм.), облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба), установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон, а в чл. 23 е предвидено, че размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) от отчета за приходите и разходите (печалба или загуба) се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели. Обстоятелството, че по чл. 23, ал. 2 ЗКПО няма изискване за преобразуване на финансовия резултат чрез увеличаването му с неотчетени съгласно счетоводното законодателство приходи не означава само по себе си, че лихвите по заеми срещу застраховки "Живот" не трябва да се включват при определяне на облагаемата печалба. Всъщност, въпросът в случая е дали лихвата е приход и в тази връзка взема ли се тя предвид при определяне разликата между приходите и разходите, респективно при определяне на финансовия резултат и облагаемата печалба. Според настоящия състав, при разгледаното по-горе действие на Закона за застраховането (отм.) за процесния период, идентично с това през 2004 г., лихвата върху заеми срещу застраховки "Живот" е приход, който следва да се вземе предвид при определяне на финансовия резултат. В справката към отчета за печалби и загуби за 2005 г. са посочени приходи от лихви по търговски вземания. Тези приходи не са от инвестиции на застрахователните резерви и не могат да представляват присъщ разход на застрахователя по смисъла на чл. 55 от Закона за застраховането (отм.) Ето защо настоящият състав приема, че решението е правилно по отношение на данъчен период 2005 г.

По ЗКПО (отм.) за данъчен период 2006 г.:

В сила са цитираните по-горе разпоредби на ЗКПО (отм.), но Законът за застраховането е отменен и от 1.01.2006 г. е в сила Кодексът за застраховането. В чл. 66 от него е предвидено задължението на застрахователя да създаде общи и технически резерви, като те трябва да бъдат по всяко време поддържани достатъчни по размер по смисъла на л. 3 от текста. Разпоредбата на чл. 66, ал. 5 КЗ предвижда, че увеличението на техническите резерви се включва в присъщите разходи, а намалението - в присъщите приходи на застрахователя при формиране на финансовия резултат. Съгласно чл. 2 от Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и презастрахователите, техническите резерви представляват стойността на поетите от застрахователите задължения, които те очакват да изпълнят в бъдеще по влезли в сила застрахователни договори, разходите, свързани с изпълнението на тези задължения, както и стойността на възможното неблагоприятно отклонение от това очакване.

Разпоредбата на чл. 240 КЗ изрично урежда правото на откуп и правото на заем по застраховка "Живот", като предвижда, че при застраховка "Живот" по искане на застрахования застрахователят е длъжен да плати откупната стойност по застрахователния договор, ако от началото на периода на застрахователното покритие са изминали поне две години и са платени всички премии за този период. Откупната стойност се плаща от застрахователя в 20-дневен срок от поискването. В застрахователния договор трябва да бъдат посочени условията, при които застрахованият може да иска заплащане на откупната стойност, както и размерът й за всяка година от срока на договора. В § 1, т. 27 от ДР на КЗ се съдържа легално определение на понятието "откупна стойност" - това е договорената сума по застраховката, която застрахователят ще изплати на застрахования или на третото ползващо се лице при предсрочно прекратяване на договора.

Съгласно чл. 240, ал. 4 КЗ, срещу застраховката на застрахования може да бъде отпуснат заем от застрахователя до размера на откупната стойност. Условията и редът за отпускането, погасяването и лихвата по заема се уреждат в застрахователния договор. Когато застрахователното събитие е настъпило и заемът не е бил погасен, договорът остава в сила за намалена застрахователна сума.

В чл. 73, ал. 1, т. 8 КЗ вземанията по заеми срещу застраховки "Живот" са включени изрично в изчерпателното изброяване на видовете активи, които могат да се използват за покритие на техническите резерви на застрахователя, а разпоредбата на чл. 75, ал. 6 КЗ предвижда, че вземания по заеми, отпуснати по полици по застраховки "Живот", се признават за покритие на техническите резерви до размера на откупната стойност по съответните полици, по които са отпуснати заемите. Следователно, инвестициите на техническите резерви в заеми срещу застраховки "Живот", които водят до увеличаване на тези технически резерви, представляват присъщ разход на застрахователя. В конкретния случай инвестициите в заеми са лихвоносни и водят до увеличаване на техническите резерви. Лихвите по заемите за данъчния период 2006 г. са осчетоводявани като текущ приход и същевременно, със същата стойност, като текущ разход, но не по относимите счетоводни сметки, които касаят увеличаване на техническите резерви. След като такова осчетоводяване не е извършено от касатора, нито е поискана корекция на данъчната декларация, това осчетоводяване не може да бъде извършено за първи път по време на данъчната ревизия.

Ето защо настоящият състав приема, че решението е правилно по отношение на данъчен период 2006 г.

По ЗКПО за данъчен период 2007 г. -2009 г.:

Действащ е Кодексът за застраховането, вкл. разгледаните по-горе текстове, и Законът за корпоративното подоходно облагане, който се прилага по отношение на местните юридически лица и урежда облагането на тяхната печалба - чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО вр. чл. 1, ал. 1 ЗКПО.

Съгласно чл. 19 ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба, която представлява положителен данъчен финансов резултат по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗКПО. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗКПО предвижда, че данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Съгласно чл. 22 данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, с 1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните временни разлики; 3. след 1.01.2010 г. - с други суми в случаите, предвидени в този закон.

Установено е, че през ревизирания период 2007-2009 г. счетоводната политика на жалбоподателя се е променила. Начислените лихви не са отчитани като текущ приход, а като приход за бъдещи периоди. Това, както бе разгледано по-горе, противоречи на принципа на текущо начисляване, тъй като той изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на тяхното получаване или плащането на парични средства или техните еквиваленти и се включват за финансовия отчет за периода, за който се отнасят. В тази част съдът поддържа общите мотиви за всички данъчни периоди, посочени по -горе.

С оглед гореизложеното касационната жалба е изцяло неоснователна. Решението на Административен съд-София град следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. На ответника по касация не се дължи присъждане на разноски, тъй като такива вече са присъдени от първата инстанция - чл. 161 ДОПК.

Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение