Решение № 7692 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 724/2020 г.

Решение № 7692 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 724/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "ТИП – ТОП КУРИЕР" АД, ЕИК 121205881 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "М. Д. Думбалаков" № 38, представлявано от Д. Д., подадена чрез пълномощника му адв. А. Илиева, против решение № 6441/31.10.2019 г. на Административен съд– София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 13320/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22222517008770-091-001 от 25.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1695/01.11.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 217, 50 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му в оспорената част, вкл. относно присъдените в полза на ответника разноски, и присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София - град е бил РА № Р-22222517008770-091-001 от 25.07.2018 г., в частта му потвърдена с решение № 1695/01.11.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, с която са установени задължения на дружеството по ЗДДС, както следва: за данъчните периоди /д. п. / м. 09. 2012 г. – 910 лв. и лихва – 534. ЗЗ. лв., м. 10. 2012 г. – 3 037. 60 лв. и лихва – 1 757. 03 лв.; м. 12. 2013 г. – 620. 47 лв. и лихва – 285. 19 лв.; м. 11. 2012 г. – 25 361. 63 лв. и съответните лихви; м. 12. 2012 г. – 28 030 лв. и съответните лихви; м. 01. 2013 г. – 27 426. 06 лв. и съответните лихви; задължение за корпоративен данък за 2012 г. – 19 024. 97 лв. и съответните лихви; корпоративен данък за 2013 г. – 48 917. 11 лв. и съответните лихви; задължения за лихви в размер на 12 921, 94 лв. върху дължими авансови вноски за 2012 г. за корпоративен данък по ЗКПО.

Решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отменен РА относно увеличението на счетоводния финансов резултат за 2013 г. на основание чл. 67 от ЗКПО, със сумата в размер на 739, 34 лв., представляваща ДДС върху 3 696, 70 лв. - разход за придобити лизингови автомобили, не е обжалвано пред настоящата инстанция от директора на Дирекция "ОДОП" – София.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел първоинстанционният съд, че жалбата на "ТИП – ТОП КУРИЕР" АД против РА е допустима, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите при спазване на предвидената в чл. 120 ДОПК форма.

По съответствието на решението с приложимите материалноправни норми:

І. В частта по ЗДДС:

1. Правилно административният съд е потвърдил РА в частите му, в които на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 вр. чл. 12 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 630. 29 лв. за д. п. м. 12. 2012 г. и в размер на 620. 47 лв. за д. п. м. 12. 2013 г. Жалбоподателят не оспорва, че автомобилите "Тойота Ленд Круизер" с рег. [рег. номер на МПС] и "Тойота Ленд Круизер" с рег. [рег. номер на МПС] са ползвани както за нуждите на осъществяваната от дружеството икономическа дейност, така и за лични нужди на собствениците на акции и представляващи същото. Размерът на начисления ДДС е определен въз основа на представената от ревизираното лице в хода на ревизионното производство справка за размера на разходите за лично ползване на автомобилите - 15% от разходите за гориво и амортизации. Начисляването на ДДС върху безвъзмездните доставки на услуги е в съответствие с решението на СЕС от 16.02.2012 г. по дело С-118/11, "ЕОН Асет Мениджмънт" ООД, според което автомобил, дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане. Всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги /т. 64/. Правилно също така съдът е посочил в мотивите на решението си, че не е налице посоченото в РА правно основание на чл. 27, ал. 6 ЗДДС, която е нова, обн. ДВ бр. 95/2015 г., и не е приложимо материално право към 2012 г. и 2013 г. Съгласно пар. 24 от ПЗР на ЗИДЗДДС, обн. ДВ бр. 95/2015 г., тя влиза в сила от 01.01.2016 г.

Срещу тези части от РА жалбоподателят не е излагал конкретни доводи за незаконосъобразност нито в жалбата си по административен ред, нито в жалбата си до АССГ. Доводи за неправилност на първоинстанционното решение не се съдържат и в касационната жалба.

1. Законосъобразни са изводите на АССГ във връзка с отказаното право на приспадане на ДДС в общ размер 3 640 лв. по 4 фактури, издадени от "Кет 07" ЕООД, описани на стр. 46 от РД, във връзка с което с РА са установени задължения за ДДС и лихви за д. п. 09/2012 г., 10/2012 г., 11/2012 г. и 01/2013, т. Услугата, вписана във фактурите, е "излъчен рекламен клип за периода м. септември, съответно м. октомври, м. ноември и м. декември". Представен е от жалбоподателя договор от 26.03.2012 г., сключен между него и "Кет 07" ЕООД, според който "Кет 07" ЕООД се задължава да му предостави ефирно време за излъчване на рекламни форми и обявяване на спонсорство в телевизионната програма на BG-DNES. TV. Според договора рекламните форми следва да се излъчат по предварително одобрени схеми. Отново според договора рекламодателят се задължава да предаде на агенцията за излъчване звуко и видеоносители, за които е придобил и заплатил всички авторски права. Приемат се магнитни видеозаписи на носители Beta-SP и Beta-digital – SP, които следва да бъдат предадени в срок от 3 работни дни преди деня на излъчването. От страна на "ТИП – ТОП КУРИЕР" АД не са представени изготвените и записани рекламни видеоклипове, които според договора той е следвало да предаде на изпълнителя, нито одобрените рекламни схеми, нито каквито и да било доказателства за излъчването на видеоклипове, рекламиращи дейността му, в телевизионната програма на BG-DNES. TV. Правилно е приел съдът, че само фактурите и договорите не са достатъчни, за да докажат предоставянето на услугите, а именно това е спорният между страните по делото въпрос. Осъществяването на доставките и използването на стоките или услугите от получателя за неговите облагаеми доставки, респ. във връзка с осъществяваната независима икономическа дейност, са основните две предпоставки, които следва да са налице, за да се признае правото на приспадане на ДДС /т. ЗЗ от решението на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник /. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, както е посочил СЕС в т. 44 от определението му по дело С-123/14, Италес от от 15 юли 2015. Тъй като тези предпоставки не са доказани от жалбоподателя, правилно съдът е преценил като законосъобразен РА, издаден в съответствие с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Неоснователни са доводите на касатора, че наличието на фактури и счетоводното им отразяване в неговото счетоводство, включването на същите в дневниците за продажбите и СД на доставчика, както и обстоятелството, че доставчикът е разполагал с 8 служители, назначени по трудови договори /неясно на какви длъжности, но при основна дейност на дружеството "търговия на дребно с обувки и кожени изделия"/, доказват посочените по-горе спорни предпоставки за правото на данъчен кредит.

1. По сходни на изложените относно доставките от "Кет 07" ЕООД мотиви решението на АССГ е правилно и в частта му относно отказаното право на приспадане на ДДС в размер на 2 127. 60 лв. по фактура № 200.... 1645/26.10.2012 г., издадена от "Стройконсулт-П" ЕООД, с предмет различни видове и модели гуми /52 бр. /. Жалбоподателят не представя доказателства във връзка с твърденията си, че гумите са му били предадени от доставчика чрез С. Х. в гр. София на бул. "Черни връх" № 59 А. Дори самата фактура не съдържа данни за предаване на гумите. Установени са в ревизионното производство два търговски обекта на "Стройконсулт-П" ЕООД – в София – в ж. к. "Люлин" и на бул. "Петко Каравелов", както и регистрирани фискални устройства, от които към фактурата няма издаден фискален бон. Твърди се плащане с пощенски запис. Вярно е, че в хода на ревизионното производство жалбоподателят е представил списък на транспортните средства, с които е осъществявал дейността си, свързана с предоставянето на куриерски услуги в процесните периоди. От него се установява, че е разполагал със 113 автомобила. Разходът за гуми следователно, ако действително е направен, безспорно би бил свързан с дейността на дружеството и правото на приспадане на ДДС по фактурата би било налице, ако по делото бяха събрани доказателства за придобиването на стоките /гуми/, завеждането им счетоводно по сметката за материали и изписването им с цел монтирането на конкретни автомобили.

ІІ. В частта по ЗКПО:

1. За 2013 г. финансовият резултат /ФР/ на "ТИП – ТОП КУРИЕР" АД е преобразуван на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКПО с осчетоводен разход в размер на 4 550 лв. по фактура № 100... 03540/12.12.2012 г., издадена от "Кет 07" ЕООД, с предмет услуга за излъчване на рекламен клип. За 2012 г. ФР е увеличен с непризнати на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКПО разходи по останалите 7, издадени от същия доставчик фактури за същата услуга, общо в размер на 36 612 лв. По 4 фактури от тези общо 8 фактури е отказано право на данъчен кредит с настоящия РА, поради липсата на доказателства за предоставянето на рекламните услуги, а за останалите 4 е отказано право на данъчен кредит по същите фактически и правни основания с влязъл в сила РА № 2251300012/23.04.2013 г., съдържащ се в административната преписка. На основание чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКПО ФР за 2012 г. е увеличен с непризнати разходи по 4 фактури, издадени от "Актив Про" ЕООД, в общ размер 43 601. 50 лв. с предмет доставки на услуги "изработване на рекламни материали", а на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО с отчетени разходи по 3 фактури, издадени от "Веневел груп строй" ЕООД, в общ размер – 19 780 лв., с предмет "доставки на гориво" и с разхода по фактура № 200.... 1645/26.10.2012 г., издадена от "Стройконсулт-П" ЕООД, с предмет различни видове и модели гуми - в размер на 10 638 лв.

По фактурите, издадени от "Актив Про" ЕООД и "Веневел груп строй" ЕООД, също е отказано право на данъчен кредит с влезлия в сила РА № 2251300012/23.04.2013 г. Нито в ревизионното производство, приключило с РА № 2251300012/23.04.2013 г., нито в това, приключило с оспорения пред АССГ РА № Р-22222517008770-091-001 от 25.07.2018 г., са представени от "ТИП – ТОП КУРИЕР" АД и от неговите доставчици доказателства за предоставянето на услугите от "Кет 07" ЕООД, коментирани в т. І от настоящото решение, нито за предоставянето на услугите от "Актив Про" ЕООД – договор, с който се възлага изработването на рекламните материали, от който да се установяват видът и предметът на рекламата с оглед признаването на тези разходи като свързани с дейността на "ТИП – ТОП КУРИЕР" АД, съответно, документ, удостоверяващ предаване и приемане на изработените рекламни материали. По отношение доставките на гориво по фактурите от "Веневел груп строй" ЕООД, следва отново, както и при доставките на гуми по фактурата, издадена от "Стройконсулт-П" ЕООД, да се посочи, че с оглед осъществяваната от жалбоподателя куриерска дейност и използването в нея на собствени автомобили, разходът за гориво следва да се признае за разход, свързан с дейността, ако от негова страна, както и от страна на доставчика му, който е получил искането за представяне на документи и писмени обяснения, бяха представени доказателства, установяващи получаването на горивото. Такива обаче липсват, а е безспорно установено, че доставчикът не осъществява дейност в бензиностанция, на която горивото да е зареждано, т. е. би следвало същото /общо 9 300 л. / да е доставено от обект на доставчика или посочен от доставчика до обект на жалбоподателя, където да се съхранява с цел зареждане на неговите автомобили. За посочените обстоятелства не са дадени обяснения и не се представени доказателства.

По тези съображения настоящата касационна инстанция преценява като правилно решението на АССГ в частта му, в която е потвърден РА относно непризнаването на разходите по изброените фактури.

Не е налице правно основание, на което при непризнаване на разходи за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО да не бъдат признати и приходите, възникнали по повод на същите непризнати разходи, до размера на последните, в какъвто смисъл е претенцията на касатора, тъй като съгласно чл. 27, т. 2 ЗКПО в приложимата редакция /ДВ, бр. 95 от 2009 г. в сила от 01.01.2010 г. / не се признават само приходите, възникнали по повод на непризнати разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 8 и 10, но не и по чл. 26, т. 2.

1. Решението на първоинстанционния съд е правилно в частта му, в която е прието, че е в съответствие с чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО извършената с РА корекция на ФР за 2012 г. и 2013 г. с неотчетни приходи от лихви по предоставен на физическо лице договор за безлихвен заем. Обстоятелството, че лицето, на което е предоставен заемът, е в роднински връзки с представляващия "Тип-Топ Куриер" АД, и затова лихви не са договорени, не изключва приложението на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО. Според този законов текст за целите на данъчното облагане случаите на предоставяне на безлихвени кредити се определят като отклонение от данъчно облагане, и данъчната основа за облагане с пряк данък се определя по пазарни цени. Определеният от ревизиращия екип пазарен лихвен процент не е оспорен от жалбоподателя.

1. На основание чл. 26, т. 6 ЗКПО с РА е увеличен ФР за 2012 г. със сумата в размер на 2 694. 29 лв., осчетоводена по дебита на сметка 621 – разходи за лихви. Не е спорно, че тази сума представлява платена лихва за корпоративен данък. На основание чл. 26, т. 6 ЗКПО с РА е увеличен ФР за 2013 г. с: 23 908. 10 лв., осчетоводени по дебита на сметка 609 19 – други разходи и представляващи плащане по РА № 02251300012/2013 г. според вписаното основание за плащане в платежното нареждане; с 40 596. 30 лв., също осчетоводени по дебита на сметка 609 19 – други разходи срещу кредита на сметка 452 "Разчети за данък върху печалбата", и представляващи плащане по РА № 2251200454/17.04.2013 г., с който са установени задължения за корпоративен данък в размер на 35 928. 29 лв. за 2008 г. и лихви. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ дължимият корпоративен данък по РА № 2251200454/17.04.2013 г. е платен към датата на акта заедно с лихва в размер на 2 894. 06 лв. и са останали дължими към тази дата лихви в размер на 1 648. 60 лв.

Правилно е приетото от приходната администрация и първостепенния съд, че разходите на дружеството за погасяване на установени с ревизионни актове публични задължения за корпоративен данък и лихви за тях /за предходни години в случая/ представляват счетоводни разходи, които се осчетоводяват или по сметка 699 "Извънредни разходи" или по сметка 609 "Други разходи", както е постъпило то в случая. Тези счетоводни разходи обаче на основание чл. 26, т. 6 ЗКПО от глава седма "Данъчни постоянни разходи" не се признават за данъчни цели и съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО с тях законосъобразно е увеличен счетоводният ФР в годината на счетоводното му отчитане. В тази връзка административният съд правилно е кредитирал приетото без оспорване по делото заключение на експерта, според което извършеното счетоводно записване /дебит сметка 609 19 – кредит сметка 452 има следния икономически смисъл – начисляване на задължение за корпоративен данък срещу текущ разход. То според вещото лице противоречи на чл. 7. 1. от СС 12 "Данъци от печалбата" и разходът като отчетен в нарушение на счетоводното законодателство на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО не се признава за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане.

Неоснователни са доводите на касатора, че чрез непризнаване на разхода в размер на 23 908. 10 лв., представляващ плащане по РА № 02251300012/2013 г., се достига до двойно данъчно облагане, тъй като с посочения РА № 02251300012/2013 г., потвърден с решение № 1804/22.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София, са установени задължения за ДДС и лихви за различни д. п. от 2010 г., 2011 г. и 2012 г.

1. На същото правно основание – чл. 77, ал. 1 ЗКПО не са признати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане – 2013 г. отчетените от дружеството по дебита на сметка 609 разходи в общ размер 12 753. 76 лв., представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г., като отчетени в нарушение на принципа на текущо начисляване, регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 1 от действащия за посочените периоди Закон за счетоводството /сега отменен/, изискващ разходите да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от плащането, и да бъдат включени във финансовите отчети за периода, за който се отнасят, т. е. за годините, през които е черпена изгода от ползването на недвижимите имоти. В следствие на това, както е посочило вещото лице, отчетеният ФР за 2013 г. е подценен, а отчетените ФР за съответните години /2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. / са надценени и за такива случаи законодателят е предвидил регулацията по чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Спазвайки принципа на обективност, ревизиращите органи са намалили ФР за 2012 г., която е в обхвата на ревизията, с разходите за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2012 г. в размер на 3 102. 89 лв., относими за този д. п. и неправилно отчетени в следващия. Поради това правилно РА и в тази част е потвърден като законосъобразен от АССГ.

1. Във връзка с увеличението на ФР за 2013 г. на основание чл. 67 ЗКПО, съдът е приел за безспорно установено, че през този д. п. ревизираното лице е сключило с "Уникредит лизинг" АД 4 договора за лизинг на товарни автомобили и е завело товарните автомобили по сметка 205, но е отчело по дебита на сметка 609/8 текущи разходи за придобиване, които лизингодателят му е фактурирал. Вещото лице, изготвило ССЕ, потвърждава като правилно приетото от приходната администрация, че тези разходи е следвало да бъдат отчетени по сметка 205 като формиращи цената на придобиване на ДМА по смисъла на СС 16 "Дълготрайни материални активи", и отчитането им като текущи по сметка 609/8 е в нарушение на чл. 4 от СС 16. Правилно е приел административният съд, че е налице основанието на чл. 67 ЗКПО за непризнаване на счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, за данъчни цели, в размера, посочен от вещото лице – 3 696. 75 лв.

1. По отношение на начислените лихви за невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 12 921, 94 лв., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА са определени лихви на основание чл. 175 от ДОПК, предвид безспорно установеното обстоятелство, че ревизираното лице не е внасяло дължимите авансови вноски за периода на забавата. Обстоятелството, че за 2011 г. е налице надвнесен корпоративен данък в размер на 19 656. 31 лв. не е спорно и същото е взето предвид от ревизиращия екип. На основание чл. 94, ал. 1 ЗКПО той го е приспаднал от дължимата за м. януари 2012 г. авансова вноска и е определил лихва само върху разликата. Това, че с АПВ № 13011911/26.04.2013 г. е възстановена разликата между надвнесения данък и дължимия според подадената ГДД, не е пречка за установяване на допълнителни задължения по ЗКПО за 2012 г. съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК и необсъждането му от първоинстанционния съд не съставлява съществено процесуално нарушение, налагащи отмяна на неговото решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Относно твърдението на касатора, че към датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията – 14.12.2017 г. е изтекъл преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионното производство – 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация:

Най-старото установено с РА задължение за ДДС е за д. п. м. септември 2012 г. Съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС регистрираното лице подава справка-декларация до 14-то число включително на месеца, следващ месеца, за който се отнася. За д. п. м. септември 2012 г. то е следвало да подаде декларацията си в срок до 14 октомври 2012 г. и срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече от 1 януари 2013 г. Същият изтича на 1 януари 2018 г. според правилото за броене на сроковете по чл. 22, ал. 3 ДОПК, т. е. след датата, на която е връчена ЗВР. Относно задълженията за ДДС за д. п. м. октомври и м. ноември 2012 г. този срок също започва да тече от 1 януари 2013 г., а за м. декември 2012 г. и д. п. м. януари 2013 г. – от 1 януари 2014 г.; за д. п. м. декември 2013 г. – от 1 януари 2015 г. Към 14.12.2017 г. срокът за образуване на ревизионно производство за установяването им не е изтекъл.

За задълженията за корпоративен данък за 2012 г. срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече от 1 януари 2014 г., тъй като срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 2 ЗКПО е до 31 март на следващата година, т. е. до 31 март 2013 г., и не е изтекъл към 14.12.2017 г.

Неоснователно е и възражението за изтекла петгодишна погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т. е. за задължението за корпоративен данък за 2012 г. – отново от 1 януари 2014 г., тъй като задължението е следвало да се плати до 31 март на 2013 г. съгласно чл. 93 ЗКПО, а за ДДС за м. септември 2012 г. – от 1 януари 2013 г., тъй като това задължение съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС е следвало да бъде платено в срока за подаване на справката-декларация за този д. п. Давността е спряла на основание чл. 172, ал. 1 ДОПК до издаването на РА на 25.07.2018 г. и е прекъсната с съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК. От прекъсването започва да тече нов давностен срок /чл. 172, ал. 3 ДОПК/. Не е изтекла и 10-годишната абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Давностният срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК започва да тече от същия момент, от който тече и срокът по ал. 1, а не от 2008 г., 2009 г. и 2010 г., за които е следвало да бъдат платени задълженията за данък върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци, тъй като с РА не се установяват като дължими тези задължения, а задължения за корпоративен данък за 2012 г. Така наведените доводи в касационната жалба за броенето на 10-годишния давностен срок не съответстват на чл. 171, ал. 2 ДОПК.

По изложените съображения непроизнасянето на съда по направеното възражение за изтекла погасителна давност също не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ако това нарушение не беше допуснато, то това не би довело до различен краен резултат по спора.

Касационната жалба е неоснователна и в частта й, в която се оспорват присъдените с първоинстанционното решение разноски на ответника в размер на 4 217. 50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството пред АССГ ответникът е представляван от юрк. Иванова, упълномощена с пълномощно, приложено на л. 334. От страна на ответника искането за присъждане на разноски е своевременно заявено в хода по същество. Според чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Размерът на минималните адвокатски възнаграждения е определен с Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Чл. 78, ал. 8 ГПК (в приложимата редакция ДВ, бр. 8 от 2017 г.), според който в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, не намира приложение, тъй като пар. 2 от ДР на ДОПК препраща към ГПК само за неуредените в този кодекс случаи. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че разноски в случая не са направени, тъй като юрисконсултът е служител на НАП и следователно юрисконсултското възнаграждение на НАП е недължимо. Според мотивите на постановеното от Конституционния съд на Република България 10/29.09.2016 г. по конст. д. № 3/2016 г., обн. ДВ, бр. 79/7 октомври 2016 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК "правораздаването е публична услуга и след като юрисконсултът и адвокатът са равнопоставени в съдебното производство, осъществяват идентични процесуални действия предвид качеството им на защитници на интересите на страните, които са ги ангажирали, законодателната преценка за използване на същия подход и при разпределение на разноските за правна защита в производството е конституционосъобразна. Приравняването при определяне на размера на възнаграждението на страните, при което на страната, представлявана от юрисконсулт, се присъжда минималното адвокатско възнаграждение и различието по отношение на доказване на факта на плащане на възнаграждението от страните - презумптивно закрепено плащане от страната, представлявана от юрисконсулт, и задължение за доказване на плащане от страната, представлявана от адвокат, не води до извод за противоконституционност на оспорваните разпоредби, доколкото приравняването е резултат от идентичността на осъществяваните процесуални функции, а различието от разликите в правния статут на юрисконсулта, съответно на адвоката. "

Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. в приложимата редакция към датата на постановяване на първоинстанционното решение.

С оглед така изложените мотиви решението на АССГ следва да бъде оставено в сила в оспорената му част и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация с оглед изхода на спора да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. /ред. ДВ бр. 45/2020 г. /

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение