Решение № 745 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 295/2008 г.

Решение № 745 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 295/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на Георги Димитров Минков от гр. София, чрез пълномощника му адв. А. Добрева - САК, срещу решение № 777 на Министерския съвет на Република България от 30.11.2007 г. (публ. ДВ, бр. 104 от 11.12.2007 г.) за отчуждаване на имота - частна собстеност, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" - Софийски околовръстен път - пътен възел Яна", участък от км 0+000 до км 83460, намиращи се на територията на област София, в частта досежно ощенката на отчужденият му недвижим имот, кадастрален № 28018, нанесен в приложението към решението с № 20, с площ 1,819 дка. В жалбата се релевират оплаквания за занижена стойност на оценката. Иска се изменение на обжалвания административен акт в тази част, като оценка се приведе в съответствие с пазарната стойност на продадени съседни имоти.". Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Милошева и заинтересованата страна Национална агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител юрк. Станиславова, пледират за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - МРРБ и МФ не вземат отношение. Върховният административен съд - III отделение, като извърши проверка на допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС (срокът за обжалване изтича на 25.12.2007 г. - неработен ден, поради което следва да се зачете пощенското клеймо от 27.12.2007 г. - работен ден). Разгледана по същество е основателна. В процедура по чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б ЗДС с решение № 777 на Министерския съвет от 30.11.2007 г. за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус", Софийски околовръстен път - пътен възел "Яна" от км. 0+000 до км. 8+460, намиращи се на територията на област София, са отчуждени 1, 819 дка от поземлен имот кадастрален № 28018, ЕКАТТЕ 16448, целият от 7, 500 дка, собствен на жалбоподателя и находящ се в землището на с. Горни Богров. Със същото решение е определено обезщетение в размер на 54 957 лв. Спор по делото относно собствеността на имота няма. По делото са назначени две експертизи - една единична и допълнителна такава. Единичната експертиза, изготвена от вещото лице С. Милчев, е направена след анализ на независимата експертна оценка, възложена на 18.09.2007 г., в която са намерили място 17 бр. пазарни свидетелства за извършени сделки със земеделски земи за района на с. Кремиковци (в който се включва и с. Горни Богров) за периода от м. септември 2006 г. до м. юли 2007 г., в която имотите са били оценени по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с допълнителен коефициент; както и по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 1 и 2 от ДР на ЗДС - въз основа на сделките, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката от административния орган, от които пет бр. за района на кв. Враждебна и един бр. за с. Челопечене. Въз основа на този анализ вещото лице предлага оценка по 96.61 лв. на кв. м. или общо пазарната стойност на оценявания имот възлиза на 175 734 лв. С определение от 27.10.2008 г. е назначена допълнителна експертизата с поставена на вещото лице задача да даде заключение като се съобрази в оценката със 17-те бр. нот. актове, въз основа на които е изготвена независимата експертна оценка на административния орган. От всички тях вещото лице е включило в експертното си заключение 10 бр., тъй като останалите не отговарят на критериите на закона. По претеглена стойност между тях и тези, обсъдени в основното заключение, вещото лице стига до извода, че обезщетението за кв. м от отчуждения имот следва да възлезе на 108. 27 лв. или общата стойност следва да бъде определена на 196 943 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си от основната експертиза. Съдът счита, че следва да се приеме и зачете допълнителната съдебна експертиза, която е направила по-пълно изследване на извършените сделки с имоти с подобни характеристики спрямо отчуждения имот, като са взети предвид не само пазарните свидетелства обследвани от административния орган, а и тези представени от пълномощника на жалбоподателя. Това е така, тъй като съгласно на чл. 32, ал. 2 от ЗДС (обн. ДВ, бр. 63/2003 г.), приложим в конкретния случай, се изисква равностойното парично обезщетение да се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, като съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС пазарните цени представляват осреднени цени на сделки с имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката от административния орган и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Решението на административния орган, в частта, в която е определен размера на дължимото парично обезщетение, което следва да бъде заплатено на жалбоподателя, е изготвено в нарушение на чл. 32 от ЗДС, тъй като не представлява "равностойно парично обезщетение" по смисъла на закона. След като по принудителен ред от собственика се отчуждава имот за нуждите на държавата, оценката на обезщетението следва да бъде в такъв размер, какъвто собственикът най-вероятно би получил на свободния и конкурентен пазар при добра информираност за пазарните цени и липсата на принуда за извършване на продажбата. В случая има данни за цени на сходни имоти в съседни райони и извършените сделки са изповядани при цени значително по-високи от цената определена от административния орган, поради което за да се спази законовото изискване обезщетението да е справедливо, то трябва да бъде изменено на 196 943 лв. за отчуждените 1, 819 дка, т. е. по допълнителното заключение на вещото лице. Същото е изготвено на база сравнителен метод на изчисляване на оценката, чрез изследване на пазара за съответната област и район. В предвид на изложеното съдът приема за по-справедлива оценката, определена с допълнителното заключение. Жалбоподателят не е претендирал разноски нито с жалбата си, нито в съд. заседание, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховния административен съд, трето отделение,