Решение № 7756 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 484/2014 г.

Решение № 7756 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 484/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция Хасково при Държавен фонд "Земеделие" против решение № 253/30.10.2013 г., постановено по адм. д. № 165/2013 г. по описа на Хасковския административен съд, с което е отменена негова заповед № 03-260-РД/54 от 6.02.2013 г. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли подадената жалба против заповедта и му се присъдят разноски по делото. Ответникът Георги Стоименов Петков чрез пълномощника си по делото в депозиран писмен отговор на касационната жалба взема становище за правилност на обжалваното съдебно решение, претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата. Решението в частта му, с която са определени разноски по делото при неприето възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение счита за неправилно, като в останалата му част, с която е отменена оспорената пред съда заповед намира че не са налице основания за отмяна. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното: Производството пред Хасковския административен съд се е развило по жалбата на Георги Петков против заповед № 03-260-РД/54 от 06.02.2013 г. на директора на Областна дирекция Хасково при Държавен фонд "Земеделие", с която на основание 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. /Наредба № 9/2008 г./ му е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по сключен договор. Мотивите за отказа са, че ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно т. 4.4.б. "а" и т. 4.4.б. "б" от сключения между страните договор № 24/112/00699 от 23.03.2009 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/2008 г. По делото е била представена пълната преписка по издаване на оспорената пред съда заповед, установяваща извършените проверки от административния орган - документални и на място, на подаденото от Петков заявление за плащане. С обжалваното решение административният съд е приел, че, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, обективирана е в писмена форма, но е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при липса на надлежни фактически основания в нея, което приел за самостоятелно основание за отмяната и като незаконосъобразна. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и се явява допустима. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно е прието от съда, че оспорената пред него заповед не отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт, която липса лишава съда от възможност за преценка на съответствието му с материалния закон. Твърденията в касационната жалба за непосочване в обжалваното решение на конкретна правна норма, която да е нарушена, съответно за необоснованост на извода за липса на надлежно изложение на фактическите и правни основания на оспорената пред съда заповед е неоснователно. Изрично съдът е посочил, че заповедта на директора на Областна дирекция Хасково не отговаря на изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, въвеждаща задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му, което неизпълнение на закона е и надлежно обосновал в мотивите на решението. За пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба № 9/2008 г. при подаване на заявка за второ плащане по чл. 6, т. 2, какъвто е настоящия случай, се дължи извършване на административни проверки на представените документи, проверка и анализ за установяване на фактическото състояние с представените документи, след което се одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ. Изискването за мотивираност на акта изрично посочено в чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. при съблюдаване на предпоставките за издаването му в случая не е налице, при абсолютно бланкетното му съдържание, от което по никакъв начин не може да се изведе разпоредителната му част. Вярно е, че мотивите към административния акт могат да го предхождат и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, но в случая такива документи не са налице. Контролните листове от извършени проверки - документални и фактически, представени по делото, които според касатора съставляват мотиви, съдържат отделни констатации, чиито анализ липсва в оспорения акт, а и въобще същия не се основава на тях, както правилно е прието в обжалваното решение. Изложените в акта мотиви се изразяват в препис на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., която е и неотносима към направеното искане за второ плащане, тъй като касае връщане на вече получени суми и/или прекратяване на договори, сключени с ползувателя на помощта. С оглед изложеното не е налице и твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на поискана от касатора съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещо лице не би намерило отражение в решението по делото, тъй като доказването има за цел с допустимите от закона доказателствени средства да се разкрие истината относно фактите, релевантни за спорното право. Липсата на изложение на конкретни факти в административния акт прави безпредметно направеното искане, което по съществото си е било такова за мотивирането му в хода на съдебното производство, което е недопустимо. Не е налице сочената в касационната жалба недопустимост на решението на административния съд, при твърдяно произнасяне спрямо акт, неподлежащ на оспорване. Изложените от касатора съображения, че оспорената заповед не е властническо волеизявление на административния орган, съответно не е индивидуален административен акт, а се касае до волеизявление на гражданскоправен субект, при налична равнопоставеност между страни по сключен договор, са несъстоятелни при изричните разпоредби на чл. 26 от Наредба № 9/2008 г., въвеждащи административна процедура, приключваща с краен акт, какъвто се явява заповедта директора на Областна дирекция Хасково. Тези съображения са изложени и пред административния съд, като спорът относно характера на оспорения акт и допустимостта на обжалването му решен с влязло в сила определение № 10786/16.07.2013 г. по адм. д. № 9019/2013 г. по описа на ВАС на РБ, с което е прието че същия е акт, предизвикващ едностранно промяна в правната сфера на ползвателя, независимо от неговата воля. Решението е правилно и в обжалваната му част относно присъдените с него разноски. Липсата на фактическа и правна сложност в касационната жалба се основава на това, че производството е административно, проведено е по делото само едно заседание, в което не са извършени процесуални действия при което е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Фактическата и правна сложност на делото не може да се определят единствено от броя на проведените съдебни заседания в проведеното производство. В случая обема на представения доказателствен материал подлежащ на преценка, съответно необходимостта от определяне на приложимостта на относимите законови разпоредби към установяваните от него факти сочи на наличие на фактическа и правна сложност на спора. Освен това в хода на производството се е развило и такова по оспорване на определение за прекратяване му като недопустимо, което сочи на извършени процесуални действия извън тези в нормалния му ход. Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Макар и с обжалваното решение преписката да не е върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление, след като спора не е решен по същество, то същия дължи такова след влизане на решението в сила. Пред настоящата инстанция е направено искане от ответника Георги Петков, чрез пълномощника му за присъждане на разноски в размер на 1 300 лева, адвокатски хонорар, при представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие № 067462/26.11.2013 г. Направено е възражение от страна на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за своевременно направено и основателно. В настоящето производство процесуалните действия на пълномощника на ответника се изразяват единствено в изготвяне и представяне по делото на писмен отговор на касационната жалба, при което сумата от 1300 лева се явява несъответна на действителната фактическата и правна сложност на делото. В съответствие с т. 3 от ТР № 6/2013 г. ОСГТК на ВКС при приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва на ответника да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 150 лева, определен с Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение