Решение № 6019 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2015 г.

Решение № 6019 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Магдалена Василева Газенова срещу решение № 2748 от 13.12.2014 г., постановено по адм. дело № 499 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател Магдалена Василева Газенова, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, по съображения подробно изложени в касационната жалба. Отправил е искане към съда решението да бъде отменено и съдът да обяви за нищожен акт за установяване на задължение /АУЗ/ по разрешение № ОБ-000780/1.08.2006 г. за ползване на имот, общинска собственост, за търговска дейност., издаден от гл. експерт в отдел "Бюджет и финансов анализ" на Дирекция "Финансова политика" при Община Пловдив, в качеството му на орган по приходите Ответникът - директорът на Дирекция "Финансова политика" при Община Пловдив, не взема становище по жалбата Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на Магдалена Василена Газенова, с която е поискано да бъде прогласена нищожността на АУЗ по разрешение № ОБ-000780/1.08.2006 г. за ползване на имот, общинска собственост, за търговска дейност., издаден от гл. експерт в отдел "Бюджет и финансов анализ" на Дирекция "Финансова политика" при Община Пловдив, в качеството му на орган по приходите. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният акт за установяване на задължение не страда от пороци, които да са от такова естество, че да обосноват извод за нищожност на акта. Според съда без правно значение за редовността на акта е дали в същия е вписано физическото лице в качеството му на едноличен търговец, физическото лице без да е посочено такова качество, или ЕТ, представляван от физическото лице, достатъчно е акта да съдържа достатъчно индивидуализиращи белези за правилно определения длъжник. За разлика от търговците юридически лица, при които съществува обособеност на имуществото на дружеството от това на съдружниците, по отношение на имуществото на едноличния търговец, Търговският закон не допуска раздвояване на физическото лице в качеството му на такова и в качеството му на търговец. Физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията, поети или възникнали в качеството му на едноличен търговец. С вписването на трите имена и направената индивидуализация на длъжника - физическо лице, изискванията за редовност на акта по отношение на субекта са изпълнени, а обстоятелството че задълженията са възникнали в качеството му на едноличен търговец не обосновава извод за нищожност на акта. Така постановеното решение е правилно. Оспореният в първоинстанционното съдебно производство АУЗ е валиден административен акт. Актът не е издаден при липса на правен субект, както твърди касаторът в своята жалба. Правилно съдът е приел, че едноличният търговец не е субект, различен от ФЛ, вписано в съответния регистър за търговец. Обстоятелството, че признатото право на ЕТ да бъде страна по търговски правоотношения е в рамките на собствения на ФЛ персоналитет, означава, че това му качество на едноличен търговец само разширява неговата правоспособност, но не води до промяна на неговата правосубектност. ФЛ при определените в закона условия винаги отговаря с едно и също имущество по задълженията, придобити в резултат на упражняваната от него търговска дейност и тези, по всички други имуществени отношения, възникнали в частния му живот. ЕТ не е отделен правен субект, различен от съответното ФЛ, регистрирано като търговец. Ето защо при всички случаи носител на правата и задълженията е ФЛ, поради което заличаването на жалбодателката като ЕТ със съответната фирма само по себе си не обосновава правен извод за физически несъществуващ към момента на провеждане на производството правен субект, съответно длъжник, какъвто в разглежданият случай е ФЛ. Установените задълженията в АУЗ са в резултат на дейността на ФЛ в качеството му на търговец, самият акт обаче е връчен на ФЛ. Правилно е заключението на административния съд, че е без значение в случая кой е посочен в акта дали ФЛ или ЕТ, защото те са един и същи правен субект. Предвид горното правилен е и крайният извод на Административен съд - Пловдив за валидност на оспорения акт за установяване на задължение. По изложените по-горе съображения оспореното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци. Същото е валиден, допустим и правилен съдебен акт, с оглед на което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение