Решение № 560 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 791/2015 г.

Решение № 560 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 791/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - В. против решение № 2538 от 6.11.2014 г., постановено по адм. д. № 909/2014 г. на Административен съд - В., с което е отменена заповед № 3.35/20.02.2014 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на И. Б. Т., на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички направени от него доводи и възражения и не са изложени мотиви, а оценяването на служителя е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което жалбата на Т. срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - И. Б. Т., чрез своя процесуален представител - адв. П. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението в оспорената част, с оглед посочените касационни основания, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган, при спазване на предвидените в същия текст писмена форма и съдържание. Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като получената от служителя най-ниска оценка за изпълнение на длъжността е определена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на материално правни норми. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура. Заключението на първоинстанционния съд, че изискванията на наредбата не са изпълнени, е правилно и следва да бъде споделено. Служителят Т. е оценяван за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г., през който заема длъжността "инспектор по приходите", в отдел "Проверки" на дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В. В края на периода оценяващият ръководител определя на служителя годишна оценка "неприемливо изпълнение" - най-ниската възможна за изпълнение на длъжността. Тази оценка е потвърдена и от контролиращия ръководител. При тези факти изводът на съдебния състав, че оценката на служителя е съставена в нарушение на чл. 18 от НУРОИСДА, е направен в съответствие с нормативната уредба. Правилно е преценено, че оценката не отразява обективно и безпристрастно изпълнението на длъжността от страна на държавния служител, поради което не може да обоснове издавеното на оспорената заповед. Съображенията на съдебния състав в този смисъл следва да бъдат споделени изцяло. Процедурата по оценяване е изпълнена формално, а съставеният индивидуален работен план не съответства на изискванията на наредбата. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА индивидуалният работен план не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, а общи формулировки, които повтарят задълженията, предвидени в длъжностната характеристика на служителя. Това нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможната проверка за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигане на тези цели (чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА). Изводът на съдебния състав за нарушение на изискванията на наредбата при формиране на крайната оценка е направен след правилен анализ на относимите правни норми. Оценката на служителя е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и не е мотивирана, а е заменена от общи констатации, които фактически не могат да бъдат проверени. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че по принцип Т. не е подлежал на оценяване, доколкото през оценявания период не е имал действително отработени шест месеца. Този извод е базиран на релевантните факти, че през календарната 2013 г. Т., поради отпуск по болест и платен отпуск - 7 месеца и 2 дни, а реално е изпълнявал служебните си задължения - 4 месеца и 19 дни. Следователно в противоречие с изискванията на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от НУРОИСДА годишната оценка отразява показаните от служителя професионални умения и компетентности само за част от периода на оценяване и действително отработеното от служителя време. Това нарушение, както и допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15, на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА опорочават крайната годишна оценка "неприемливо изпълнение", послужила като основание за постановяване на оспорената заповед. Правилно е прието, че при тези нарушения изготвената обща оценка противоречи на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, тъй като не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителя обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд - В. постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Решението на съдебния състав съответства на представените по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материално правни изисквания на НУРОИСДА. Изводите на съда са направени след анализ на представения формуляр за оценка на съответния период. Ето защо касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на всички представени и релевантни за изясняване на правния спор доказателства и на доводите на страните, а съдебният акт е мотивиран с конкретни съображения в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд - В. е поставено в съответствие с материалния закон и представените доказателства и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производството Областна дирекция "Земеделие" - П. следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 800.00 лв. разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,