Решение № 8384 от 5.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. от гр. Добрич, чрез адв. Стефанова, срещу Решение 355 от 21.02.2024г., постановено по адм. дело 527/2023г. по описа на Административен съд Добрич. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения от него Отказ изх.РД-12-05-956-1 от 21.08.2023г. по молба на И. вх. РД-12-05-956 от 18.08.2023г. Ответникът Директор на ОД Земеделие Добрич счита касационната жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на И., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че не са налице предпоставките за уважаване молбата на лицето за регистриране на закупена от него земеделска техника на негово име. Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за законосъобразни. На първо място не е спорно, че със заявлението си от 18.08.2023г., адресирано до КТИ, гр. Добрич, И. И. поискал да се регистрира на негово име закупена от него чрез договор за продажба от 27.07.2023г., извършена по реда на Закона за особените залози(ЗОЗ), на Хедер марка Claas Vario 750 с рег. ТХ 10974 А. С обжалваното пред първостепенния съд писмо от 21.08.2023г. административният орган, след като разгледал направеното искане, констатирал, че за посочената земеделска техника са налице(към този момент) наложени общо пет обезпечителни мерки(запори) от различни ЧСИ, поради което приел, че е налице хипотеза на чл.16 ал.1 от Наредба 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника(или само Наредбата), според която промяна в регистрацията на техника, върху която са наложени обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК, се извършва след отмяна на мярката или писмено разрешение от органа, наложил мярката. Този решаващ извод на административния орган бил споделен и от първоинстанционния съдия, който приел, че за търсената по същество промяна в регистрацията на описаната земеделска техника е без значение правния способ за нейното придобиване, а отделно от това посочил, че органът не е компетентен да са занимава, респ. разрешава и въпроси, свързани с особености на гражданско(търговско)правното действие на извършената продажба по реда на ЗОЗ. Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за съответни на материално-правната рамка, дадена със ЗОЗ, Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника(ЗРКЗГТ) и Наредбата по прилагането на последния в посочената му част. Преди всичко следва да се отбележи, че ЗРКЗГТ урежда императивно в чл.11 ал.4 първоначалната регистрация на земеделската и горска техника, като със следващата ал.5 регламентира промяна в регистрацията на вече регистрирана такава. В казуса безспорно с движимата вещ, предмет на договора за продажба по реда на ЗОЗ Хедер марка Claas Vario 750 с рег.ТХ 10974 А е била налице такава първоначална регистрация, а видно е от самата молба на И., че с нея той е поискал от компетентния орган да извърши регистриране на закупената от него техника на негово име. В случай като този обаче, законът предвижда промяна в регистрацията, тъй като техниката е вече регистрирана. Нормативната рамка не допуска съществуването едновременно на две регистрации за една и съща вещ в рамките на същата ОД Земеделие, представляваща земеделска или горска техника, освен ако междувременно техниката не е била отчислена по причини в чл.11 ал.6 от ЗРКЗГТ, респ. е било извършено прекратяване на регистрацията на техниката по реда на чл.18-20 от Наредбата. Изложените в касационната жалба аргументи от защитата на И., намиращи опора в посоченото с новелата на чл.37 ал.4 от ЗОЗ(очевидно сега ал.7) с препратка към нормата на чл.482 ГПК, не са относими към преценката, която е следвало да извърши компетентния Директор, тъй като за правния институт на регистрацията, промяната в нея и прекратяването, респ. отчисляването на земеделската и горска техника, така както той е уреден в ЗРКЗГТ и Наредбата по прилагането му, е без значение дали придобивният способ е първичен(оригинерен) или вторичен(деривативен). В случая търсената според чл.11 ал.5, т.2 от ЗРКЗГТ промяна на собствеността и името на собственика е основание за изменение в съществуващата регистрация на същата земеделска техника, като при допускането и обаче следва да се съобразят и другите изисквания, посочени в уредбата както на първично, така и на вторично ниво на правно регулиране. Съгласно чл.11 ал.9 от ЗРКЗГТ регистрация на техника се извършва при условия и по ред, определени с Наредба на Министъра на земеделието и храните. Именно по силата на законовата делегация в разглежданата Наредба е посочено, че условие за регистриране на търсената промяна е и отмяна (или дадено разрешение от органа) на наложени обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК. В случая от събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства се установява безспорно наличието на няколко наложени изпълнителни запора от различни ЧСИ, които съгласно известната и на приобретателя И. правна норма на чл.37 ал.8 ЗОЗ се запазват дори и след извършената продажба от заложния кредитор по реда на ЗОЗ. За касатора, в случаите на изпълнителен запор, съществува правен ред за защита на твърдяното нарушено право, но този ред не е чрез оспорване акта на ответника, а чрез обжалване евентуалния отказ на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК. В тази връзка и като е приел, че административният орган правилно се е съобразил с определените в нормативен акт предпоставки, при които може да извърши промяна в регистрацията, първостепенният съд е постановил законосъобразно решение. С оглед изложеното не е налице соченото в касационната жалба отменително основание на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,