Решение № 13112 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6813/2010 г.

Решение № 13112 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6813/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Дора Димитрова Маринова, Върбинка Димитрова Маринова, двете от гр. София и Иванка Борисова Маринова от с. Черкаски, община гр. Вършец, срещу решение /без номер/ от 23.03.2010 г., постановено по адм. д. № 21/2010 г. на Административен съд - гр. Монтана, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Ивайло Бориславов Първанов от гр. Вършец срещу Заповед № 466/30.11.2009 г. на кмета на община гр. Вършец. Ответникът община гр. Вършец, в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът Ивайло Бориславов Първанов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Монтана, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Ивайло Бориславов Първанов, Заповед № 466/30.11.2009 г. на кмета на община гр. Вършец, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, е наредено премахването на строеж "масивна тоалетна", находяща се в УПИ VII-277, кв. 38 по плана на с. Черкаски, като неотговаряща на изискванията на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, както и че е неподходяща по разположение. За да постанови решението си съдът приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е изслушан жалбоподателят Първанов като заинтересувано лице или, че не е бил поканен за изслушване, както и че комисията, назначена от кмета на общината е излезнала извън рамките на компетентността й като не е изследвала процесният строеж съобразно предпоставките на чл. 195, ал. 5 и 6 ЗУТ. Настоящата инстанция счита, че касационните жалбоподатели незаконосъобразно са конституирани като заинтересовани лица, тъй като страни в административното правоотношение по издаване на процесната заповед са само административния орган и адресата на акта, в лицето на Ивайло Първанов, както и само те са страни и в съдебното производство. Касационните жалбоподатели се явяват податели на сигнал до кмета, упражнявайки гражданската си позиция на засегнати от строежа лица като те разполагат с други правни способи за защита правото си на собственост. Независимо от това, след като са участвували в съдебното производство като заинтересувани страни, те имат право и на касационна жалба. Последната е неоснователна, а решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно е прието, че при издаването на заповедта съществено са нарушени административнопроизводствени правила, като не е спазена процедурата за изслушване на заинтересуваните лица. В случая не е изслушан адресатът на заповедта, съгласно императивната норма на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, поради което не е осигурено правото на участието му в административното производство по издаването на акта. Липсват данни да е бил поканен с редовно връчена покана за изслушване. Само на това основание правилно е прието, че заповедта е незаконосъобразна. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на съда, заповедта като незаконосъобразна, правилно е отменена, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,