Решение № 406 от 4.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 382/2010 г.

Решение № 406 от 4.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 382/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия З. Й. срещу въззивна присъда № 20 от 25.03.10 г. по ВНОХД № 153/10 г. по описа на Русенския окръжен съд. Визират се всички касационни основания. Иска се отмяната на съдебния акт, оправдаване на подсъдимия по обвинението му по чл. 122 НК и отхвърляне на предявения граждански иск от пострадалата С. С.. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Частният обвинител и граждански ищец и нейният повереник не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. След разглеждане на делото в открито съдебно заседание на ВКС е постъпило писмено възражение срещу жалбата от повереника на С. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на защитата и прокурора, намира следното: Досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител с обвинение по чл. 123 НК. С постановление от 21.05.09 г. на В. Л. - зам. окръжен прокурор при ОП - гр. Русе, производството по този текст е прекратено. С постановление за привличане на обвиняем Й. е привлечен в това качество за извършено престъпление по чл. 122, ал. 1 НК. По този текст е внесен обвинителен акт срещу него. С присъда № 3 от 11.01.10 г., постановена по НОХД № 2727/09 г., Русенският районен съд е признал подсъдимия за невинен в това на 11.11.08 г. в гр. С. поле, обл. Русе, да е причинил по непредпазливост смъртта на Ю. П., поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 122, ал. 1 НК. Отхвърлил е предявения срещу него граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лв. Този съдебен акт е отменен с атакуваната въззивна присъда. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.11.08 г. в гр. С. поле, обл. Русе, причинил по непредпазливост смъртта на Ю. П., поради което и на осн. чл. 122, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода са срок от ТРИ месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Осъден е да заплати на С. С. - дъщеря на починалия, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000.00 лв., ведно с лихвата, считано от 11.11.08 г. до окончателното им изплащане, както и 300.00 лв. разноски по делото. Съдът е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до 10 000.00 лв. Произнесъл се е по държавната такса и разноските по делото. Присъдата на Р. е незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. При разглеждане на делото е реализирано абсолютното касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - няма протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция. Приложения на л. 40-43 по ВНОХД № 153/10 г. на Р. не е подписан от председателя на съдебния състав - съдия С. С.. Съгласно чл. 317, вр. чл. 311, ал. 2 НПК протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар. Липсата на подпис от председателя се равнява на липса на протокол, тъй като подписът не само е необходим реквизит за неговата валидност, но е гаранция, че основният документ от съдебното заседание е проверен и той е отразил всички действия, които съдът е извършил. Подписването от председателя на съдебния протокол не е техническа дейност, а гаранция за контрол върху фактическата и юридическа правилност на всички вписвания в него. Неподписването от председателя на състава на протокола от съдебното заседание представлява абсолютно основание за отмяна на постановената въззивна присъда на осн. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 НПК. При разглеждане на делото е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на страните. Както в обвинителния акт, така и в присъдата на окръжния съд, са внесени противоречия между обстоятелствена част и диспозитив. С диспозитивите на двата акта е прието, че на посочените дата и място Й. е причинил смъртта на пострадалия П. по непредпазливост - престъпление по чл. 124, ал. 1 НК. В обстоятелствените им части юридически е обосновано, че това е станало в резултат на допуснатите от подсъдимия като работодател нарушения на законодателството, свързани с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, регламентирани в чл. 14, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЗБУТ и чл. 54 от Наредба № 2/22.03.04 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, т. е. обосновали са професионална непредпазливост - престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. По този начин са лишили Й. и неговия адвокат от възможността правилно да организират защитата срещу престъпление по чл. 122, ал. 1 НК или такова по чл. 123, ал. 1, съответно 123, ал. 2 НК. В правната теория и практиката на ВКС е дефинирана разликата между обикновената и професионалната непредпазливост. При първата се касае до непредпазливо причиняване на смърт при прояви, свързани с обикновения бит на гражданите или с дейности, които не представляват източник на повишена опасност. При втората, причиняването на смъртта е свързано с непредпазливост, проявена във връзка с дейност, представляваща източник на повишена опасност и поради това подчинена обикновено на съответно регулиране за избягване на възможна злополука. Това ясно разграничение от теорията и практиката е закрепено в ППВС № 2/79 г. и препращането в него към ППВС № 6/69 г. и други конкретни решения на върховната инстанция. След ясната преценка в този смисъл на дадено деяние може конкретно да се преценява виновното поведение на дееца, съответно причинната връзка между нарушенията на правилата за безопасност на труда и съставомерните последици. С оглед възприетите факти по делото е без значение дали наемането за конкретната работа на пострадалия е на базата на сключен трудов или граждански договор, или фактически /често срещано явление в последните години/. След като въззивната инстанция не е възприела юридическите доводи на районния съд за липса на престъпление по чл. 122, ал. 1 НК, а смислово и по чл. 123 НК, довели до оправдаването на Й., по силата на служебната проверка е била длъжна да констатира посоченото противоречие в обвинителния акт и на осн. чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК да отмени присъдата е да върне делото за ново разглеждане на прокурора поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Като не е направил това, а е постановил осъдителна присъда по противоречивото обвинение, окръжният съд сам е нарушил закона. По посочените съображения атакуваната присъда следва де се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,