Решение № 9969 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2009 г.
ВАСVI отделение23.07.2009 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ като неправилно решението от 20.12.2007 г. на Софийски градски съд, административна колегия, III-З отделение, постановено по административно дело № 2779 по описа за 2006 година на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Експертно решение № 0459 от зас. № 148 от 26.09.2002 г. на Националната експертна лекарска комисия по хирургични болести. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9969 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ваня Петрова Илиева от гр. София, подадена чрез пълномощника й адвокат Ралица Илиянова Никушева от САК, против решението от 20.12.2007 г. на Софийски градски съд, административна колегия, III-З отделение, постановено по административно дело № 2779 по описа за 2006 година на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Експертно решение № 0459 от зас. № 148 от 26.09.2002 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по хирургични болести. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Националната експертна лекарска комисия не е изпратила процесуален представител по делото и не е ангажирала становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Националната здравноосигурителна каса не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения четиринадесетдневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Софийския градски съд по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.) във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 4 (отм.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е оспореното от Ваня Петрова Илиева от гр. София Експертно решение № 0459 от зас. № 148 от 26.09.2002 г. на Националната експертна лекарска комисия, с което е потвърдено Експертно решение № 3200 от зас. № 144 от 29.07.2002 г. на ТЕЛК за общи заболявания при I МБАЛ - София, в частта за отмяна на болничен лист № 4614201 от 17.07.2002 г. и произнасяне по болничен лист № 4247058, който е отменен. Решението на СГС, с което е отхвърлена жалбата на касаторката, е постановено при повторното разглеждане на делото след връщането му на първоинстанционния съд с решение № 5197 от 16.05.2006 г. на ВАС, шесто отделение, постановено по административно дело № 3871/2005 г., с което са дадени указания от касационната инстанция за решаване на спора след изясняване действителното здравословно състояние на Ваня Илиева към момента на издаване на процесните болнични листове. В изпълнение на тези указания съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза - единична от вещото лице д-р Юлиян Георгиев Йорданов и разширена в тричленен състав от д-р Евгени Владимиров Григоров, д-р Юлиян Георгиев Йорданов и чл. кор. проф. д-р Йовчо Боянов Топалов. Приетата единична експертиза е посочила, че първичният болничен лист № 4247058/01.07.2002 г. правилно е издаден от д-р Милчо Галев - ИППМП с оглед установеното заболяване "флебит на долните крайници" на жалбоподателката, кодирано с диагноза по МКБ 451 (флебит и тромбофлебит). По отношение на вторичния болничен лист № 4614201, издаден на 17.07.2002 г. от хирургична ЛКК при 25 ДКЦ ЕООД, гр. София за 30 дни, считано от 11.07.2002 г., единичната съдебно-медицинската експертиза не е стигнала до категорично заключение за здравословното състояние на жалбоподателката, което е наложило изслушване на разширена тройна експертиза, в състава на която е включен съдовият хирург чл. кор. проф. д-р Йовчо Боянов Топалов, притежаващ необходимата тясна медицинска специалност за разглежданото заболяване. Със заключението си тройната експертиза потвърждава констатациите на в. лице д-р Юлиян Георгиев Йорданов по отношение на болничен лист № 4247058/01.07.2002 г., а по отношение на б. л. № 4614201/17.07.2002 г. заключението е прието с особено мнение на специалиста по съдова хирургия чл. кор. проф. д-р Йовчо Боянов Топалов. В съдебното заседание на 25.11.2008 г. същото вещо лице дава показания, че ". . . при жалбоподателката диагнозите са сбъркани изначало. . . Колегите, които не са били съдови хирурзи, са описали диагнозата на един първичен тромбофлебит, но това не съответства на състоянието на болната, която има оток на крака и трофични промени, както и "стазис дерматит". Наличието на само тези три неща говори за послебитна болест от прекаран дълбок тромбофлебит с усложнения - варици, трофични промени, оточен синдром и други. При такива случаи се дават до 6 месеца отпуск,. . . тъй като рискът от белодробен тромбоемболизъм е значително по-висок, отколкото при повърхностния тромбофлебит". При правилно установена фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд е стигнал до необосновани и незаконосъобразни правни изводи, въз основа на които е постановил неправилен съдебен акт. Обсъждайки формулираният от него в мотивите на решението въпрос "какъв е предмета и обсега на съдебна проверка относно двата оспорени болнични листа" решаващият състав на СГС е изложил (на л. 71 от абз. 5 до края и на л. 72) неотносими към спора, неориентирани и взаимно изключващи се съждения. Обобщавайки ги в заключение съдът е стигнал до противоречиви изводи и до неправилно приложение на разпоредбите на КСО и на НЕР (отм.) при постановяване на съдебния си акт. През разглеждания период до 31.12.2004 г. обществените отношения, свързани с реда за обжалване на решенията на органите на експертизата, са законово регламентирани в чл. 14 - чл. 17 от Кодекса за социално осигуряване (отменени със Закона за здравето, в сила от 01.01.2005 г. - обн. ДВ, бр. 70 от 2004 г.). Според чл. 15, ал. 1 (отм.) от КСО, експертизата на временната неработоспособност се осъществява от лекуващите лекари, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Съгласно чл. 16, ал. 1 от КСО, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. Срещу решенията на лекуващия лекар - пред ЛКК; 2. Срещу решенията на ЛКК - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. Срещу решението на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. Срещу решението на НЕЛК - пред Софийския градски съд по реда на Закона за административното производство (сега Адм. съд София-град по реда на АПК). Спазването на законоустановения с чл. 16, ал. 1 от КСО ред на обжалване пред по-горестоящия по степен орган на актовете на по-долустоящия е задължителен и нарушаването му води до незаконосъобразност на постановеното решение по смисъла на чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.), сега чл. 146, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото е безспорно, че процесният първичен болничен лист № 4247058/01.07.2002 г. е издаден от д-р Милчо Галев - ИППМП и по законоустановения процесуален ред е подлежал на обжалване пред ЛКК, а решението на последната пред ТЕЛК и едва решението на ТЕЛК е подлежи на обжалване пред НЕЛК. С процесното Експертно решение № 0459 от зас. № 148 от 26.09.2002 г. Националната експертна лекарска комисия по хирургични болести се е произнесла по приложения от работодателя НЗОК болничен лист № 4247058 от 01.07.2002 г. и е отменила същият, без преди това да е бил обжалван по предвидения в чл. 16, ал. 1, т. 1 и 2 (отм.) КСО административен ред, по повод на което да има постановено решение на тези органи. Съгласно чл. 16, ал. 2 (отм.) от КСО, органите на експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки и непълноти. С цитираната разпоредба се дава право за служебно иницииране от орган на експертизата на работоспособността на производство за административен контрол на решение на по-долустоящия орган. Възможността на административния орган да се самосезира по реда на чл. 16, ал. 2 (отм.) от КСО се отнася само за актовете, издадени от непосредствено по-долустоящия му орган, на които той е оправомощен да осъществява административен контрол за правилност и законосъобразност. В образуваното по реда на чл. 16, ал. 2 (отм.) от КСО производство на контрол за правилност и законосъобразност от по-горестоящия административен орган следва да се спазва изискването за йерархичност на органите на експертизата на работоспособността, установено с чл. 16, ал. 1 (отм.) от КСО. Следователно, в производството образувано по реда на чл. 16, ал. 2 (отм.) от КСО предмет на административен контрол пред НЕЛК може да бъде решение на ТЕЛК, но не решение на ЛКК или на лекуващ лекар, което преди това не е било оспорено пред ТЕЛК. Допуснатото от административния орган нарушение на процесуалните правила за обжалване на решенията на органите на експертизата е съществено и е основание за незаконосъобразност на постановеното ЕР на НЕЛК № 0459 от зас. № 148 от 26.09.2002 г. в частта, с която е отменен първичен болничен лист № 4247058 от 01.07.2002 г., издаден от д-р Милчо Галев - ИППМП. Следва да се отбележи, че в случая е неприложима хипотезата на чл. 25, ал. 2 от НЕР (отм.), поради което произнасянето на НЕЛК по реда на тази разпоредба е незаконосъобразно и по същата причина неправилно съдът се е позовал на нея в решението си. Независимо от горното, по делото по безспорен начин е доказано, включително с приетите и неоспорени от страните заключения на единичната и тройната съдебно-медицинска експертиза, че б. л. № 4247058, издаден на 1.07.2002 г. от д-р Милчо Галев съответства на отразеното в амбулаторен лист № 26 от 03.07.2002 г. здравословно състояние на Ваня Петрова Илиева и на поставената й диагноза "флебит на долни крайници" при първичния преглед от хирурга Б. Петров, за което правилно е определена временна нетрудоспособност за периода от 01.07. до 11.07.2002 г. - 10 дни и е изписано съответно лечение с Детралекс таблетки и Лиотон за мазане. Обжалваното решение е неправилно в частта му, с която въз основа на заключението на двама членове от експертизата - лекарите хирурзи, съдът е възприел за законосъобразно ЕР № 0459 от зас. № 148 от 26.09.2002 г. НЕЛК по хирургични болести, с което е потвърдено ЕР № 3200 от зас. № 144 от 29.07.2002 г. на ТЕЛК за общи заболявания при I МБАЛ - София за отмяна на болничен лист № 4614201 от 17.07.2002 година. Съдът необосновано е отхвърлил особеното мнение на единствения член на тройната експертиза с необходимата тясна медицинска специалност по заболяването на жалбоподателката, а именно - съдовият хирург чл. кор. проф. д-р Йовчо Боянов Топалов. Мотивите за това, че неговата теза не се позовава на конкретна документация по делото, а почива на богатата му обобщена практика, са неаргументирани, което е довело и до формирането на погрешни правни изводи. Съгласно Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 към Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването хирургията (позиция 37) и съдовата хирургия (позиция 34) са отделни медицински специалности. Т. е. в състава на експертизата има един-единствен член, който притежава необходимите специални знания за даване на компетентно заключение и той е подписал заключението с особено мнение, обосновано устно в съдебното заседание на 25.11.2008 година. Самото назначаване на експерти без необходимата квалификация е съществено процесуално нарушение, а възприемането на заключението им е основание за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Основателни са и наведените с касационната жалба доводи за нарушаване на чл. 19 от НЕР (отм., бр. 47 от 7.06.2005 г.) сочещи, че лекарската комисия не може да вземе решение по документи, без преглед на лицата, освен в изчерпателно изброени четири случая. По делото ответникът не е представил никакви доказателства, че е издирвал касаторката Илиева за преглед. Без наличието на такива доказателства от административния орган следва да се приеме, че в случая е нарушен материалният закон. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение приема, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение на СГС и вместо него постановяване на решение по същество от касационната инстанция, с което да се отмени оспореното от Ваня Петрова Илиева Експертно решение № 0459 от зас. № 148 от 26.09.2002 г. на Националната експертна лекарска комисия. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение