Решение № 203 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2020 г.

Решение № 203 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 73 ЗЧСИ. Образувана по жалби на Министъра на правосъдието и на ЧСИ М. А. Г., рег. № 862 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, против решение от 17.12.2019 г., постановено по дисц. д. № 24/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ М. Г. са наложени дисциплинарни наказания: за извършено нарушение на чл. 78 ГПК – глоба в размер на 1000 лв., за извършено нарушение по чл. 22 ГПК, вр. чл. 20 от Етичния кодекс на ЧСИ – глоба в размер на 2000 лв. и за извършено нарушение по чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ГПК – глоба в размер на 1000 лв. В жалбата на Министъра на правосъдието се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, иска се отмяната му и определяне на глоба в средния размер. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище ЧСИ М. Г. оспорва жалбата на Министъра на правосъдието. В жалбата на ЧСИ М. Г. се поддържа, че решението е неправилно и законосъобразно. Навеждат се оплаквания, че искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство неправилно е било присъединено към вече образуваното по искане на Съвета на КЧСИ дисциплинарно дело. Твърди се, че не са извършени дисциплинарни нарушения, а ако се приеме обратното наложените дисциплинарни наказания са явно несправедливи. Иска се отмяна на наложените наказания, а в условията на евентуалност замяната им с наказание "порицание". В съдебно заседание Министъра на правосъдието, чрез процесуалния представител юрк. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбите Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители не е подал писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Д., изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбите са подадени от легитимирани страни в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Дисциплинарното дело е образувано по искане на Съвета на КЧСИ от 15.05.2019 г. във връзка с проверка по постъпила жалба - вх. № Ж-0486/05.12.2018 г. на действията на ЧСИ М. Г. по изпълнително дело № 20188620400045. Дисциплинарната комисия е присъединила и искането на Министерство на правосъдието от 09.08.2019 г. във връзка с жалба по същото изпълнително дело, подадена от същия жалбоподател въз основа извършена проверка по заповед от 17.06.2019 г. на министъра на правосъдието. С обжалваното решение Дисциплинарната комисия е констатирала, че ЧСИ Г. е извършила нарушения съответно на чл. 78 ГПК, чл. 22 ГПК, вр. чл. 20 от Етичния кодекс на ЧСИ и чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ГПК и с оглед липсата на възможност налагане на едно общо наказание, с цел предотвратяване прекомерност на санкциите е наложила на ЧСИ Г. три отделни дисциплинарни наказания глоба. Дисциплинарният състав е приел за установено, че жалбоподателят А. И. Б. е длъжник по изпълнително дело № 20188620400045 по описа на ЧСИ Г. / Изпълнителното дело, водено срещу него, е образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2014 г, издаден от Софийски районен съд по ч. гр. д. № 39292/2011 г., по силата на който А. И. Б. е осъден да заплати на М. А. Г. сума в размер на 750 лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, сключен с последната, когато тя е работела като адвокат, ведно със законната лихва от 16.09.2011 г. С договор за цесия от 23.11.2017 г. М. Г. е прехвърлила вземането си по посочения изпълнителен лист на нерегистрираната в България фирма "Goldman management Llc", представлявана от М. Д.. Последният е подал пред ЧСИ Г. молба за образуване на изпълнително дело. С анекс към договора за цесия от същата дата, цесионерът се е задължил в седмодневен срок след събиране чрез ЧСИ на сумата от длъжника, да изплати 50% от нея на цедента. Длъжникът бил уведомен за този договор на 05.12.2017 г. На 26.06.2018 г. му била връчена покана доброволно изпълнение с основание – договорът за цесия. Възразил срещу начисляването на лихва върху адвокатския хонорар от 750 лв., както и срещу адвокатския хонорар по изпълнителното дело от 250 лв., тъй като управителят на фирмата-цесионер М. Д. е и сътрудник в кантората на ЧСИ Г. и делото не било заведено от адвокат. На 10.09.2018 г. длъжникът платил претендираната от него сума в цялост, а именно – 1871. 80 лв. и с разпореждане от 12.09.2018 г. ЧСИ Г. прекратила делото, обещавайки да вдигне наложения запор в "Първа инвестиционна банка" АД. До подаване на жалбата в КЧСИ на 05.12.2018 г., запорът не бил вдигнат от ЧСИ Г.. В ПДИ до длъжника освен вземането от 750 лв., законната лихва до 26.06.2018 г. в размер на 518. 07 лв. е посочено, че се дължат 250 лв. — адвокатски хонорар по изпълнителното дело, първоначални такси – 108 лв. и 244. 73 лв. по ТТРЗЧСИ с ДДС. Със същата ГДИ длъжникът е уведомен, че е извършена цесия и кой е новият взискател. Съобщението е получено от него на 06.08.2018 г. лично. На 26.06.2018 г е изходирано запорно съобщение до "Първа инвестиционна банка" АД, като трето задължено лице и в това качеството е поканено в "тридневен срок" да отговори на въпросите в ЗС, като в ПДИ липсва съобщаването за наложения запор. Сумите в запорното съобщение са посочени, както следва: главница – 750 лв., законната лихва от 26.06.2018 г. в размер на 518. 07 лв., 250 лв. – адвокати хонорар по изпълнителното дело, авансови такси 108. 00 и 169. 73 лв. – по ТТРЗЧСИ с ДДС. По отношение на вмененото на ЧСИ Г. нарушение за надвишаване на размера на таксите по чл. 73, ал. 4 ГПК, а именно, че същите не следва да надвишават посочения в този текст праг, Дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ е надвишила изискуемия праг със сумата от 63. 64 лв. Посочено е, че това разминаване вероятно се дължи на начисляване на авансови последващи приключването такси, които не са били съобщени на длъжника /съобщения във връзка с приключване на делото/ и макар технически да е налице превишаване, таксите следва да бъдат понесени от длъжника, доколкото натоварването на ЧСИ с тях е несправедливо и по същество за това действие на ЧСИ не следва да се налага наказание. По отношение на останалите нарушения обаче, Дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ Г. не е следвало да е образува изпълнително дело в своята кантора и да начислява такси за събиране на вземането, като затова нарушение й е наложила наказание глоба в размер на 2000 лв. Включването в дълга на адвокатско възнаграждение, доколкото по изпълнителното дело няма никакви данни да са поискани и доказани такива разноски също съставлява нарушение – на чл. 78 ГПК, за което й е наложила глоба в минимален размер от 1000 лв. По отношение на нарушението по чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съставът е приел, че доколкото се касае за едно и също съобщение, в което са констатирани комулативно две нарушения, квалифицирани по един и същ текст на закона, макар и в две отделни алинеи от него, наказанието, което следва да се наложи на ЧСИ Г., предвид, че в представеното съобщение наистина липсват изискуемите от закона реквизити, следва да е едно. Поради естеството и с оглед това, че длъжникът така или иначе у бил уведомен и е разбрал от какво произхожда вземането му, а и не е навел доводи в жалбата по отношение на уведомяването си, а от друга страна с или санкциониране неправилното оформяне на съобщенията до длъжника, както в частта, касаеща връчването, така и тази относно задължително необходимата информация, която следва да стигне до него, е наложил на ЧСИ Г. минимално предвидената в ЗЧСИ глоба в размер на 1000 лв. Решението е валидно и правилно. Неоснователни са доводите на жалбоподателката ЧСИ Г., че искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство неправилно е било присъединено и разгледано по дисц. д. № 24/2019 г. по описа на Дисциплинарната комисия на КЧСИ и същото не води до порок на постановеното решение. Настоящият състав намира, че действията на ЧСИ Г. съставляват дисциплинарни нарушения. Не следва да бъдат споделени и доводите на жалбоподателката, че поради извършената цесия, ЧСИ не е страна в изпълнителното производство и може да изпълнява правомощията си на съдебен изпълнител за принудително събиране на цедираното си вземане. В случая ЧСИ М. Г. заедно с взискателя са страни по правоотношението възникнало от сключения договор за цесия, което правоотношение безспорно е свързано с вземането на цесионера срещу длъжника, което е предмет на изпълнението. Освен това съдебният изпълнител заедно с длъжника са страни по правоотношението, възникнало от направените в исковото производство разноски /за които е издаден процесния изпълнителен лист/, защото въпреки цесията това правоотношение между цедента и длъжника се запазва без прехвърленото вземане и длъжникът може да упражни възраженията си по това правоотношение, включително и други лични възражения, произтичащи от други отношения с цедента срещу взискателя цесионер, а по тези възражения би следвало да се произнесе "безпристрастно" срещу себе си съдебният изпълнител цедент, т. е. правоотношението между съдебния изпълнител цедент и длъжника е свързано с вземането на цесионера срещу длъжника. Тъй като в случая спрямо ЧСИ Г. е налице хипотеза на чл. 22 ГПК, а съгласно чл. 20, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ конфликтът на интереси се предполага, когато е налице някоя от хипотезите на чл. 22 ГПК и доколкото презумпцията не е оборена при условията на пълно и главно доказване, то следва, че съдебният изпълнител е нарушил чл. 20, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ. Видно от данните по изпълнителното дело, ЧСИ е осъществила и нарушения при оформянето на съобщенията до длъжника и при определяне на дължимите разноски по изпълнението. Относно оплакванията на ЧСИ Г., че определеният от Дисциплинарния съвет размер на наложените глоби, съотнесен към реализираните от нея доходи е прекомерен, следва да се посочи, че дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. При определяне на наказанието за извършеното нарушение при образуване на делото, Дисциплинарната комисия е съобразила обстоятелствата по делото, а именно, че дългът е събран изцяло, както и, че е осъществено нарушение по приемането на адвокатския хонорар, включен в дълга и е наложила на ЧСИ глоба в размер на 2000 лв., а за другите две нарушения са наложени глоби в минимален размер. На съда е служебно известно, че ЧСИ Г. има и други налагани дисциплинарни наказания не толкова назад във времето. Следва да се съобрази и, че от поведението на частния съдебен изпълнител в настоящото производство не се установява и критичност от негова страна към допуснатото виновно и незаконосъобразно поведение. Изхождайки от тежестта на допуснатите от ЧСИ М. А. Г. дисциплинарни нарушения, обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, от техния характер, както и от произтичащите от тях последици, както и предвид наложените предходни дисциплинарни наказания на частния съдебен изпълнител и поведението му след това, и неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, съдът намира, че правилно с обжалваното решение дисциплинарният състав е наложил наказания за допуснатите от ЧСИ Г. нарушения при провеждането на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20188620400045. Настоящият съдебен състав намира, че така определените дисциплинарни наказания съответстват на целите на личната превенция /да действа възпиращо на извършилото нарушение лице в бъдещата му дейност/ и генералната превенция /предупредително и възпиращо действие спрямо останалите ЧСИ/, като размерът на наложените глоби е справедлив и обоснован и не е налице основание за завишаването им. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение