Решение № 665 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2016 г.

Решение № 665 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Илчева, против решение № 46 от 15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 324/2015 г. на Административен съд С. С него по жалба на Д. В. Т. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-210-6500/7736 от 5.11.2015 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и по НР1 по заявление на Д. В. Т. за подпомагане за Кампания 2014 г. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Претендират се и сторените по делото разноски. Ответникът - Д. В. Т., не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е и основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-210-6500/7736 от 5.11.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което е с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и по НР1 по заявление на Д. В. Т. за подпомагане за Кампания 2014 г., както и са наложени санкции за бъдещ период. С обжалваното решение № 46 от 15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 324/2015 г. на Административен съд С., е отменено уведомителното писмо в обжалваната му част, като е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - зам.-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на делегираните му правомощия, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Вместо това, в таблиците на УП и текста към тях са изброени общо различните възможни хипотези на такава недопустимост, без конкретна привръзка на някоя от тях към случая. Съдът е счел, че това обстоятелство е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно - и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. Съдът също така е приел, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на жалбоподателя да вземе пълноценно участие в административното производство. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Основателно се явява направеното от касатора възражение относно неправилното тълкуване на материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая ответникът е подал заявление за подпомагане с УИН 21/140514/93994. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от Д. В. Т. общо заявление с УИН 21/140514/93994, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съобразно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Ето защо неправилен е изводът на решаващия съдебен състав, че административната проверка е формална и неточна, поради това, че не е извършена проверка на място. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск - анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. На последно място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба 105/ всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД-46-287 от 06.03.2015 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). В настоящия случай издаденият административен акт - заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. не е обжалван от Д. В. Т., поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. Видно представените по делото доказателства и приложените по делото изображения, всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието допустим слой, поради което са недопустими за подпомагане и правилно административният орган е постановил отказ от подпомагане, обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-210-6500/7736 от 5.11.2015 г. на зам.-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". В този смисъл процентът на наддеклариране е 100 %, поради което правилно съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 е отказано подпомагане в пълен размер и е наложена санкция за бъдещ период. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Д. В. Т. срещу отказ на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия, обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-210-6500/7736 от 5.11.2015 г. и налагане на санкции за бъдещ период. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение