Решение № 8947 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2464/2020 г.

Решение № 8947 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2464/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба от M. Н., [гражданство], подадена чрез адв. Янев срещу решение № 6620 от 07.11.2019 г., постановено от Административен съд - София - град, І отделение, 4-ти състав, по адм. д. № 8252/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е направил адекватна преценка на атакуваното решение на председателя на ДАБ при МС, като не е съобразена актуалната ситуация в страната му по произход и не е преценил специфичните особености на конкретната бежанска история, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага тезата, че по делото имало данни за наличие на актове на насилие, поради което били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В съдебно заседание касаторът лично обяснява тежкото положение на племето, от което произхожда и в страната си като цяло и заявява, че като опозиционен лидер ще се бори Зимбабве да бъде държава на просперитет, каквато е била преди. Адв. Янев акцентира на факта, че майката на детето му е американска гражданка и жалбоподателят е в процедура пред американските власти за получаване на статут за заминаване на семейството за там. Претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Кирова, която пледира за потвърждаване решението на Административен съд – София- град, като правилно и законосъобразно постановено. Изразява становище, че лошият икономически стандарт в държавата Зимбабве не може да бъде основание за предоставяне на хуманитарен статут. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото в съдебното производство не са представени нови доказателства, които да променят извода на съда, различен от този на решението на ДАБ, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут и мотивите, обуславящи желанието на оспорващия да получи статут не попадат в обхвата на закрила по ЗУБ. Според участващия по делото прокурор лицето не е било принудено да напусне държавата си по произход поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, наказание или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, както и не се установява от събраните по делото сведения лицето да е имало проблеми в държавата си по произход от религиозен характер, а се касае за причини от икономически характер. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 6620 от 07.11.2019 г. е отхвърлена жалбата на M. Н. срещу решение № 16502/03.10.2017 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ. За да достигне до този резултат Първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателят е напуснал Зимбабве през м. февруари 2016 г. и през Южна Африка е влязъл легално в Република България на 13.02.2016 г. Този факт се установявал от издадения на 19.10.2015 г. паспорт, в който е била положена българската виза и е било осъществено влизането на територията на страната. В административното производство касаторът е обяснил, че е избрал България, тъй като търсел място, където било евтино да се живее и за заплащане на учебните такси. Посочил е, че преди това, през 2011 г. е напуснал Зимбабве, като отишъл в Южна Африка, където останал 3-4 години. В родината си от 2011 г. започнал да работи за младежкия комитет на партията MDC - Движение за демократична промяна, поради което бил задържан от полицията с обвинение, че се опитвал да организира бунт срещу правителството. В Южна Африка работел от време на време. Заявил, че чужденците там не били приемани добре и затова решил да се върне обратно в Зимбабве. След това решил да напусне страната и започнал да урежда заминаването си. По думите му, след като заминал, къщата им била изгорена. Разказва, че съседите го обвинили, че е [сексуална принадлежност], но не заявява това да е довело до конкретни негативни последици за него. Пояснява, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и религия, а го издирват от управляващата политическа партия и ако се върнел в родината си, може би щели да го арестуват. При тези данни, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд – София – град правилно е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че определящото за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ и отнасянето към всеки един от посочените елементи следва да бъде съобразено и с бежанската история на чужденеца. В конкретната хипотеза самият той посочва, че не е бил член на въоръжена групировка; не е осъждан в родината му и е напускал легално държавата му на произход. В случая касационният жалбоподател развива тезата за страх от преследване поради политическо мнение и/или убеждение, без да конкретизира в какво се състои членството му в младежкото движение и в какво се изразява преследването по отношение на него. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преценил за неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Законосъобразни са изводите на Административен съд – София- град/АССГ/, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на M. Н. по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Липсват твърдения от страна на касатора, че го грозяло "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от направеното интервю и от данните по делото се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение, а поради конфликт с вътрешните органи на реда. Следователно случаят има криминален характер и не разкрива наличието на реална заплаха за живота и здравето на чужденеца. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът многократно е напускал страната си на произход, като самия той е заявил, че целта му е била да намери място, където ще е евтино да учи и сам да се справя. Молителят е напускал страната си на произход легално, което означава, че официалните власти не са имали специално негативно отношение към него. Предвид обстоятелствата от бежанската му история следва да се възприеме преценката на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му и може да се определи като икономически емигрант. Изявленията на жалбоподателя са разгледани от административния орган и в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. При изследване за евентуално наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият състав на АССГ законосъобразно е извършил преценка на трите вида "тежки посегателства", визирани в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, в който смисъл е и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справка с вх. №МД-846/11.07.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, че вътрешен или международен въоръжен конфликт не съществува в държавата по произход и исторически погледнато миграцията е била вътрешна - поток в селските райони. Първоинстанционният съд е отчел данните на международна неправителствена организация Фрийдъм Хаус, че Зимбабве за 2016 г. е получила оценка 5 за спазване на политическите права на гражданските свободи и статут на страната - частично свободен (скалата е от 1 до 7, като 1 е най-добрата оценка). Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, който извод не се опровергава и от приетата като доказателство в касационното производство Справка – доклад на Амнести Интернешънъл за положението в Зимбабве от 2019 г., от която справка може да се формира заключение, че жалбоподателят има минимални лични причини да се страхува от нивото на общо насилие в Зимбабве, което не е изключително. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Следва да се има предвид и изявлението на M. Н. в съдебно заседание, с което той заявява, че би искал като опозиционен лидер да се бори Зимбабве да бъде държава на просперитет, каквато е била преди, което според съда би могло да се осъществи при връщането на лицето в страната му. От друга страна касационният съдебен състав намира, че касаторът няма намерение и желание да се установи и да живее в Република България, предвид заявеното от адвоката му, че майката на детето му е американска гражданка и жалбоподателят е в процедура пред американските власти за получаване на статут за заминаване на семейството за там. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,