Решение № 4490 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10651/2015 г.

Решение № 4490 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10651/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. М. и К. И. А., двамата от гр. София, чрез пълномощника им - адв. И., против решение № 5007/15.07.2015 г. по адм. дело № 4316/2014 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /ИД на АГКК/, в частта й, относно заснетата граница на ПИ с идентификатор 68134.1608.4745 от изток, с ПИ с идентификатор 68134.1608.7017. Поддържа се искане за отмяна на решението, в обжалваната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: ИД на АГКК - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, при повторно разглеждане на делото след отмяна на първоначално постановеното решение от касационната инстанция, Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на касаторите против Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на ИД на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена КККР за територията на р-н "Студентски", СО, в частта й, касаеща границата от изток на имот с идентификатор накрая 4745, с имот, с идентификатор накрая 7017. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че спорната граница от изток на имота на касаторите с имот 7017 накрая не е материализирана на място по реда на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗКИР, вр. с чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /ред. ДВ, бр. 82/2011 г./, от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ или от кадастрални планове, по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 3 от същата Наредба. Базирайки се на двете заключения на СТЕ, дадени от в. лице Алексиева, съдът е извел изводи, че процесната източна граница на имот 4745 е заснета правилно, въз основа границите по действащия ЧЗРКП, тъй като за тази граница няма одобрен кадастрален план. Решението е правилно. Предмет на касационно обжалване е описаното по-горе решение на първата инстанция, в отхвърлителната му част, касаещо източната граница на процесния имот 4745. Съдът правилно е посочил, че при оспорване на граници на поземлен имот, нанесен в първоначална кадастрална карта и регистър, одобрени на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, каквато е оспорената заповед, се съблюдават правилата за определяне на граници по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР /ред. ДВ, бр. 34/2000 г./, вр. с чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР /ред. ДВ, бр. 36/2004 г./, вр. с чл. 14, ал. 1, т. 1 - 6 от цитираната по-горе Наредба № 3/2005 г. /посл. изм., ДВ, бр. 82/2011 г./. По делото е установено, въз основа на приетите писмени доказателства и заключения на в. л. Алексиева, че към датата на одобряване на оспорената КККР, тази източна граница на имота не е била означена от собствениците му на място върху терена или чрез гранични точки, в съответствие с акта им за собственост, не е бил съставен протокол по образец, съгласно чл. 39, ал. 5, вр. с ал. 3 от същата Наредба. Не е налице и съществуваща на място материализирана източна граница на този имот. Тази граница е нанесена и съществува по влезлия в сила частичен застроителен, регулационен и кадастрален план на гр. София, р-н "Студентски", одобрен с Решение № 93/30.03.2001 г. и Решение за поправка на ЯФГ № 103/17.03.2003 г. на СОС, с който е създаден УПИ II-общ., кв. 35 и улица с о. т. 219 - 219а, от изток на този урегулиран имот, в чиито граници е включена и площта на процесния имот /виж Скица-копие от този план, на стр. 62 от делото, като приложение към СТЕ/. Този план от 2001 г. е действащ и е одобрен по реда на отменения ЗТСУ. Съгласно заключението на вещото лице същият е приложен, като улицата от север на УПИ II-общ., кв. 35, граничеща и с процесния имот е реализирана. На същата скица-извадка от този план, има обозначаване на имот пл. № 1290, без граници от север и изток. По делото е установено още, че през 2007 г. е одобрен регулационен план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, за част от територията на р-н "Студентски", попадаща източно от осевата линия на улица с о. т. 219 - 219а, която е обособена като кв. 23, който план също е влязъл в сила. Планът по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, с влизането му в сила, има вещноправно действие по отношение на имотите, влизащи в обхвата му, а това се отнася и до посочената улица, като част от него. За процесния имот е установено, че е част от имот пл. № 1290, к. л. 665 от кадастралния план на гр. София, за който не е представена заповед за одобряване. По делото е приета като доказателство Скица-копие от неодобрен кадастрален план на гр. София - Южна градска територия - трета част /стр. 17/, от 23.11.1999 г., издадена от СО, ОП "Софийски кадастър", касаеща имот пл. № 1290, к. л. 665, от която е видно, че имотът е заснет през 1994 г. Неодобреният кадастрален план към 1999 г. и до датата на одобряване на оспорената КККР, не може да служи като основа при изработване на КККР за процесния имот, тъй като е само един проект, за който няма данни да е одобрен. По делото не са представени доказателства за наличие на влязъл в сила кадастрален план и по отношение на процесния имот 4745, който да е заснет отделно, извън площта на имот пл. № 1290. При тези данни правилни са изводите на решаващия съд, че по отношение на процесния имот и неговата източна граница - предмет на касация, не е приложим критерият за установяване на граници по чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г., както и критерият по т. 3, поради липсата на действащ кадастрален план за имота, който да служи като основа при заснемане на тази граница. Обоснован е и изводът, че при липсата на такъв план спорната граница е заснета правилно въз основа на влезлите в сила регулационни планове, посочени по-горе. По изложените съображения оплакванията в касационната жалба за наличие на кадастрален план за имот пл. № 1290 и в частност кадастрален план за процесния имот, без да бъдат представени доказателства за това, се явяват неоснователни. Неоснователно е и позоваването на влязлото в сила решение на ВАС, второ отделение, по идентичен спор, поради това, че липсва идентичност в предмета, който касае други имоти. Като валидно, допустимо и правилно, решението в обжалваната му част, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение