Решение № 5596 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11009/2017 г.

Решение № 5596 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11009/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от А. Ш., гражданин на Пакистан срещу Решение № 4919 от 20.07.2017 г., постановено по административно дело № 6583/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е постановено при нарушение на съдебнопроизводствените правила, в нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Счита се, че с оглед на обстановката в страната е налице предоставяне на "най-малко" на субсидиарна закрила. Смята, че в хода на производството са налице и новонастъпили обстоятелства относно ситуацията в Пакистан, които не са взети предвид от административния орган и от първостепенния съд. В писмени бележки, подадени чрез адвокат А. К., се излагат твърдения, че не са отчетени всички факти и обстоятелства от бежанската история на чужденеца и относно актуалната обстановка в страната му на произход. Ответникът- Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 4919 от 20.07.2017 г., постановено по административно дело № 6583/2017 г. на Административен съд С.- град, е отхвърлена жалбата на А. Ш., търсещ закрила от Пакистан против Решение № 10131 от 22.05.2017 г., издадено от Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на оспорващия. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ приема, че решението на ДАБ е издадено от компетентен административен орган, като са спазени процесуалните правила по ЗУБ. Намира, че административният орган законосъобразно е достигнал до извода за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Предвид бежанската история на чужденеца, адм. съд приема, че не е налице преследване на лицето по смисъла на закона, като не са ангажирани подобни доказателства. Смята, че чужденецът не е преживял каквото и да е насилие по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като единственото, което се твърди са причини от битов характер. Счита, че изложените мотиви касаят единствено икономически причини. Приел е, че заплаха от неизвестни лица да не пасе козите в гората е извън приложното поле на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. На следващо място, адм. съд приема, че не са налице и основанията на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като кандидата за статут не е бил принуден да напусне страната си поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезания или нечовешко и унизително отнасяне, както и не излага такива обстоятелства. АССГ с оглед представената по делото справка от ДАБ - МС, относно актуалното положение в Пакистан и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на жалбоподателя, стига до изводът, че не се установява приложението на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Приел е, че причините, посочени от жалбоподателя, поради които иска закрила по реда на ЗУБ са извън предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от закона, при наличието на които тази закрила се предоставя. Преценени са и фактите, свързани с личното положение на молителя, който не е получавал лични заплахи срещу живота и личността си. В заключение решаващият съд приема, че оспорения адм. акт е законосъобразен и следва да се остави в сила. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават ясни и обосновани отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Правилно АССГ е приел, че спрямо лицето не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по отношение на чужденеца не съществуват реални заплахи- той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Посочените причини, с които мотивира молбата си за статут са извън приложното поле на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. Ш. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че не са отчетени всички факти и обстоятелства относно ситуацията в Пакистан. Видно от мотивите на обжалваният акт, ДАБ е разгледал данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Пакистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. С оглед на представената в настоящото производство справка за актуалната ситуация в Пакистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Според нормите на международното право Пакистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател сочещи, че не са отчетени всички факти и обстоятелства от бежанската история на чужденеца. Криминалната случка описана от чужденеца (лист 16 от делото) не може да обоснове получаване на бежански статут. В проведените интервюта същият е посочил само икономически причини за напускане на страната на произход- липса на работа, търсене на по- добри условия за живот и т.н., което не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид установените факти и приложимия материален закон в обжалваното решение адм. съд е достигнал до законосъобразни изводи. По тези съображения решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,