Решение № 9859 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2011 г.

от директивата, а именно да се предотврати нарушаване на конкуренцията между държавите членки. Съгласно мотивите (т. 22) към решение на Съда на Европейските общности (наричан сега Съда на Европейския съюз), постановено по дело С-84/09 г. установеният режим за облагане на вътреобщностното придобиване на стоки позволява прехвърлянето на данъчния приход в държавата членка, в която се извършва крайното потребление на доставените стоки. В т. 24 от същото решение е посочено, че правилата за облагане на придобиването на нови превозни средства целят също така "... да се избегне нарушаването на конкуренцията между държавите членки, което може да възникне вследствие прилагането на различни данъчни ставки. Всъщност при липсата на преходен режим, пускането на пазара на нови превозни средства би се ограничило до държавите членки с по-ниска ставка на ДДС за сметка на другите държави членки и техните данъчни приходи". От анализа на посочените разпоредби следва, че ЗДДС е в съответствие с общностните разпоредби относно мястото на облагане с ДДС на ВОП на ново превозно средство, което място е територията на държавата-членка, на която ще се осъществи крайното и трайно потребление на превозното средство В конкретния случай основателно, както органите по приходите, така и съдът са приели, че е налице вътреобщностно придобиване от жалбоподателя на превозно средство. Установено е, че жалбоподателя е купил автомобила на 29.10.2007 г. в Германия, а на 5.12.2007 г. за автомобила е издадено от Пътна полиция - Пловдив свидетелство за регистрацията му с рег. № PB 6688 BP. Следователно налице е за жалбоподателя правомощието да се разпорежда като собственик с автомобила. Основателно е прието, както от органите по приходите, така и от съда, че жалбоподателят е придобил ново превозно средство. Съгласно т. 53 и т. 55 от решение по дело С-84/09 г. преценката дали превозното средство, предмет на вътреобщностното придобиване е ново се прави към момента на доставката на стоката, а не към момента на пристигането й в държавата членка по местоназначение. В настоящия случай от доказателствата по делото е установено и между страните не се спори, че към датата на първата му регистрация - 2.08.2007 г. автомобилът не е имал предишни собственици, както и че отговаря и на другото условие, а именно да няма изминати 6000 км. Тези факти осъществяват предпоставките, визирани в определението за ново моторно превозно средство, дадено с разпоредбите на § 1, т. 17, б. в) аа) и бб) от ЗДДС, с които са транспонирани чл. 2, втори параграф, б. а) i) и б. б) i) от директивата. Въз основа на посочените обстоятелства обосновано е прието, че жалбоподателят е закупил в Германия ново превозно средство, което е регистрирано за ползване в България, поради което е налице ВОП и тази доставка подлежи на облагане с ДДС в Република България. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че покупката на автомобила се облага два пъти, веднъж в Германия и веднъж в България. Съгласно чл. 138, § 2, б. а) от Директивата държавите - членки освобождават от облагане доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначение извън страната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента за данъчнозадължени лица или за данъчнонезадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с чл. 3, § 1, или за всяко друго данъчнонезадължено лице. Тази разпоредба е материалноправната гаранция, че няма да се стигне до двойно данъчно облагане при ВОП на ново превозно средство и ще бъде спазен принципът на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС. В т. 28 от решение по дело С-84/09 г. се приема, че "... вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното й придобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция". Именно освобождаването на вътреобщностната доставка, съответстваща на вътреобщностното придобиване, позволява да се избегне двойното данъчно облагане. Настоящият състав на касационната инстанция преценява като неправилно решението на административния съд в частта, в която е потвърдена определената от органите по приходите облагаема данъчна основа. Спорът по този въпрос е дали определеният ДДС по фактурата от Германия следва да се включи в облагаемата данъчна основа при определяне на ДДС в България. Както органите по приходите, така и съдът са дали положителен отговор на този въпрос, позовавайки се на чл. 26, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, който гласи, че данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Органите по приходите и съдът правят извод, че начисленият ДДС по германската фактура, тъй като не е начислен съобразно ЗДДС, действащ в България следва да се включи в облагаемата данъчна основа на доставката. Тази логика и направеното стеснително тълкуване, което е направено на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, според настоящия съдебен състав е погрешна. Прилагайки я по този начин ще се стигне до начисляване на ДДС върху ДДС, което е недопустимо. Според касационната инстанция с израза ".. без данъка по този закон", съдържащ се в чл. 26, ал. 2, изречение първо in fine от ЗДДС, законодателят е искал да определи вида на данъчното задължение, което не се включва в облагаемата данъчна основа, а именно ДДС, а не, че в облагаемата данъчна основа не се включва само ДДС, определен по ЗДДС, обн., ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г. Аргумент в подкрепа на тази теза е и съдържанието на съответните общностни разпоредби, а именно - чл. 83, изречение първо от директивата вр. с чл. 72, т. 1 от директивата, вр. с чл. 78 б. а) и б). Видно от цитираните общностни разпоредби и по-конкретно от чл. 72, б. а) е, че в данъчната основа не се включва самият данък добавена стойност. По тези съображения настоящият състав на касационната инстанция счита, че административният съд е постановил частично неправилно решение отхвърляйки изцяло жалбата срещу РА. Данъчната основа на доставката (без определения ДДС по германската фактура) видно от представените документи е определена в евро и е в размер 66806,72 евро. Съгласно чл. 26, ал. 6 от ЗДДС когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от БНБ, към датата, на която данъкът е станал изискуем. Въпросният данък е станал изискуем през м. 10.2007 г. Фиксираният курс "продава " на БНБ за единица валута във евро е 1,95583 лева. Изчислена съобразно посочения фиксинг облагаемата данъчна основа в лева, в конкретния случай е 146212,58 лева., включваща и дължимия акциз в размер на 15550 лв. Дължимият ДДС върху тази данъчна основа е 29242,51 лева. Решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу РА е правилно до размера на посочената сума и лихвата за забава, начислена върху нея, но е неправилно и следва да се отмени за разликата над тази сума до пълния определен размер с РА, а именно 34207,70 лв. и лихвата за забава върху тази разлика. След като се отмени частично решението на административния съд, следва да се отмени и РА в частта относно определения ДДС за разликата над 29242,51 лева и определената лихва за забава върху тази разлика. В подадената частна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" неоснователно се твърди, че при постановяване на определение № 2143 от 11.10.2010 г. на ПАС по адм. дело № 1035/2010 г., с което е спряно изпълнението на ревизионния акт, съдът не е изследвал доказателствата относно предоставянето на обезпечение в размер на главницата и лихвите на задължението. Това възражения е в противоречие с поведението на приходната администрация при налагане на предварителните обезпечителни мерки на осн. чл. 121, ал. 1 за същите публични задължения, когато е прието, че наложеният запор с постановление изх. № РД-10-4/5.01.2010 г. е достатъчен да покрие размера на главницата и лихвите. Частната жалба е неоснователна. С оглед изхода на спора първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени и в частта за разноските над сумата от 1137, 80 лева.