Решение № 8225 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2015 г.
ВАСIII отделение04.07.2016 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1135 от 3.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3086/2014 г. от Административен съд П.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8225 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР- П. чрез процесуалния си представител юрк. И. П. срещу Решение № 1135 от 3.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3086/2014 г. от Административен съд-П.. В жалбата подробно се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество. Претендират се разноските по делото пред настоящата съдебна инстанция. Ответната страна - Г. С. К., чрез процесуалния си представител адв. Н. К., оспорва основателността на жалбата в подробно мотивирания писмен отговор. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил ОД на МВР - П. да заплати, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, на Г. С. К., претърпените имуществени вреди в размер на 1 484 лева, настъпили вследствие на осъщественото бездействие от страна на длъжностни лица в административната структура на ОД на МВР П., несъставили на дата 11.10.2013 г. протокол за ПТП, в което участник е бил ищецът К., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 10 лева, представляваща разноски за съдебното производство. За да постанови този резултат съдът е приел, че съставяне на протокол за настъпило ПТП, в което да бъдат отразени вредите на участниците в него, е задължително, съгласно изискванията на нормативната уредба. Неизпълнението на това законово задължение е бездействие, което е незаконосъобразно и има за последица ангажиране отговорността на задължения субект по реда на ЗОДОВ. Протоколът за ПТП е административен акт, въз основа на който пострадалият реализира свои права по застрахователния риск "Гражданска отговорност", поради което той е от съществено значение за упражняване на тези права. Приел е още, че претърпените от К. имуществени вреди са доказани в общ размер от 1 484 лв., която сума представлява заплатените от него части и извършен ремонт на автомобила, установени с писмени документи, представени, неоспорени и приети по делото. Претърпените вреди са в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на административния орган да издаде административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Въз основа на това съдът е приел, че са налице комулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, искът е основателен и доказан и го е уважил, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, които е анализирал в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. По същество в касационната жалба се навеждат възражения, които първостепенния съд е обсъдил подробно в мотивите си. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с тях не води до промяна на правния резултат. В случая не е спорно, че служителите на "Пътна полиция" при ОД на МВР-П., присъствали на ПТП на 16.10.2013 г., в което е участвал ищеца, не са изпълнили задължението си по закон да съставят протокол за ПТП на същата дата, в който да отразят обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, свидетелите, данните за водачите, материалните щети, вината и т. н. Такъв протокол не се намира в кориците на адм. дело № 2545/32014 г. по описа на АС - П., нито в адм. дело № 3086/2014 г. по описа на същия съд, към което е приложено, нито ответникът по иска е твърдял, че протокол за ПТП е бил съставен. Обратното, в Определение № 10191 от 10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2545/2014 г. съдът е направил констатация, че ищецът е подал молба за издаване на протокол за ПТП, на която административният орган е отговорил (с писмо рег. № 103000-9464) на 16.05.2014 г. Няма данни, а и ответникът по касация оспорва, екземпляр от протокол за ПТП да му е бил връчван на 16.10.2013 г. Поради това приложеното в касационното производство копие на протокол от ПТП рег. № 1535 не е годно доказателство, което да обори извода на решаващия съд, че е налице незаконосъобразно бездействие на ответника. Касаторът е имал възможността да представи в оригинал това доказателство в хода на първоинстанционното производство, където страната да има възможността да го оспори и да защити правата си. Законосъобразно също така съдът е приел, че в пряка причинна връзка с незаконосъобразното бездействие за ищеца са настъпили имуществени вреди, които са доказани с относимите и допустими по закон доказателствени средства. Предвид изложеното настоящата инстанция намира възраженията на касатора по прилагане на материалния закон и обосноваване на съдебния акт за неоснователни. Съдът обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, е формулирал извода си за основателност на претенцията на ищеца. Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Не се установи твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение