Решение № 13980 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4762/2012 г.

Решение № 13980 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4762/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Сдружение "Национална агенция за защита на деца в риск и сътрудничество при международни осиновявания", гр. София срещу заповед № ЛС-04-302 от 24.02.2012 г. на министъра на правосъдието. Поддържат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Претендират се деловодни разноски за настоящата инстанция. Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието чрез юрисконсулт Рътарова-Алексиева изразява становище за неоснователност. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Предмет на контрол е заповед № ЛС-04-302 от 24.02.2012 г. на министъра на правосъдието, с която е отнето разрешение № 124/15.03.2010 г. за посредничество при международно осиновяване по отношение на Кипър, Италия, САЩ и Канада, издадено на Сдружение "Национална агенция за защита на деца в риск и сътрудничество при международни осиновявания", гр. София. При проверката за законосъобразност на атакуваната заповед, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че същата е издадена от компетентен орган и в предвидената форма. Посочени са две фактически основания за издаването й. 1.) Чрез сдружението не е постъпвала молба от осиновяващи от Кипър в нормативно предвидените срокове, а съгласно чл. 18, ал. 2, т. 11 Наредба № 12 от 30.09.2009 г. акредитираната организация е длъжна да актуализира предоставената на Министерството на правосъдието информация относно осиновяващите и желанието им за осиновяване, да предоставя нов документ най-късно в едномесечен срок от промяната на обстоятелствата или от изтичането на срока на вече представените документи. 2.) Сдружението не е извършвало вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс повече от една година, с което е нарушен чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, съгласно които министърът на правосъдието отнема разрешение за извършване на посредничество при международно осиновяване при неизпълнение на задължение по чл. 18, ал. 2 и по чл. 19 или нарушаване забраната по чл. 20 от наредбата и в случаите на невписване на нито един кандидат-осиновител в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс в продължение на една година. Съгласно приложената по административната преписка докладна записка на началник отдел "Международни отношения и акредитирани организации" в Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" се установява, че Сдружение "Национална агенция за защита на деца в риск и сътрудничество при международни осиновявания", гр. София няма нито един вписан в регистъра осиновяващ след получаване на новото разрешение за посредничество № 124/15.03.2010 г. Установено е също, че в регистъра по чл. 113 СК са вписани и незаличени 4 преписки на осиновяващи с обичайно местопребиваване в Кипър като единствените актуални са в процедура по осиновяване пред Софийски градски съд. По останалите липсва кореспонденция след вписването през 2006 г., 2008 г. и 2009 г. Няма и изявление за заличаване от регистъра. Жалбподателят не спори по установените в административното производство факти, което прави доводите му за съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с чл. 34 и чл. 35 АПК неоснователни. В подадената жалба досежно развитите доводи за допуснати противоречия с материалноправни разпоредби е налице неточно позоваване на чл. 18, ал. 2, т. 17 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г., което правно основание не е част от мотивите на административния орган при издаване на процесната заповед. В съдебно заседание повереникът на жалбподателя се позовава на липса на конкретика по твърдените фактически обстоятелства във връзка с неизпълнени задължения по актуализиране информацията за висящите преписки за осиновители от Кипър, коригирайки и правните си доводи във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 11 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя доводите за липса на конкретика досежно относимите факти по спора, поради което основанието за отнемане разрешение № 124/15.03.2010 г. за посредничество при международно осиновяване по отношение на Кипър е налично. Заповедта на министъра на правосъдието, с която се отнема разрешението за извършване на посредническа дейност при международни осиновявания е издадена по мотивирано предложение на Съвета по международно осиновяване на основание разпоредбите на чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 е отменена с решение № 2892/27.02.2014 г. по адм. дело № 12741/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав поради непубликуване на проекта на нормативния акт за предварително обсъждане на интернет страницата на Министерството на правосъдието. Допуснатото нарушение е оценено като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е оставено в сила с решение № 8156/16.06.2014 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Правните последици от посочените съдебни решения предполагат действие за напред и не обуславят противоречие на отменения текст от наредбата с по-висок по степен нормативен акт. Административният орган се е позовал не само на чл. 17, ал. 1, т. 4, но и на т. 1 на разпоредбата, формулиращи правна норма с осъществен според доказателствата по делото фактически състав. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за липса на фактически основания за издаването на заповед № ЛС-04-302/24.02.2012 г. на министъра на правосъдието. Освен мотивите към индивидуалния административен акт такива се съдържат и в административната преписка ( виж предложението на председателя на Съвета по международно осиновяване и докладна записка № 92-16-1/12 от 16.02.2012 г. на началник отдел "Международни отношения и акредитирани организации"). Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. акредитираните организации не разполагат с компетентност да "вписват" кандидат-осиновители в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК, не отчитайки разликата между заявление за вписване и самото вписване като действие. При проверка на оспорения индивидуален административен акт за несъответствието му с целите на закона Върховният административен съд не установи фактически основания, обосноваващи наличието на този порок. Съгласно чл. 11 от Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване акредитираните организации следва: а) да преследват единствено идеални цели съгласно условията и в рамките, установени от компетентните органи на акредитиращата държава; b) да бъдат ръководени от и в тях да работят лица, притежаващи морални качества, подготовка и опит за работа в областта на международното осиновяване; c) да подлежат на контрол от страна на компетентните органи на тази държава по отношение на своя състав, дейност и финансово положение. С разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. (отм.) не се преследва количествен критерий за минимален брой вписвания, а се търси активност и ангажираност за изпълнение на целите на Конвенцията и Семейния кодекс. Съгласно чл. 9 и чл. 10 от Конвенцията централните органи предприемат директно или чрез държавни органи или други надлежно акредитирани организации в своята държава всички необходими мерки по събиране, съхраняване и обмен на информация относно положението на детето и бъдещите осиновители, доколкото е необходимо за извършване на осиновяването. Улесняват, следят и ускоряват процедурата по осиновяването, оказват съдействие за развитието на консултативни служби по осиновяванията и за периода след извършването на осиновяванията в своите държави; обменят обобщаващи доклади за оценка на опита в областта на международното осиновяване; отговарят, доколкото е допустимо от законодателството на държавата им, на обосновани искания от други централни или държавни органи за информация за конкретното положение по дадено осиновяване. Акредитирани организации могат да бъдат онези, които проявяват способност да изпълняват коректно задачите, които е възможно да им бъдат възложени. С чл. 116, ал. 3 от Семейния кодекс на министъра на правосъдието е дадена компетентност с наредба да определи условията и реда за издаване и отнемане на разрешения за дейността на акредитираните организации, включително и за прекратяването им. Заложените в Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации критерии и изисквания не са основание за възникване на дисбаланс между броя на вписаните деца без заболявания и заявените искания за осиновяване, както твърди жалбоподателя. Подобна теза, деляща децата на такива със заболявания и без заболявания освен, че е житейски неоправдана, но не може да бъде и юридически критерий за нормативна целесъобразност. При тези съображения Върховният административен съд намира предприетото оспорване от Сдружение "Национална агенция за защита на деца в риск и сътрудничество при международни осиновявания", гр. София срещу заповед № ЛС-04-302 от 24.02.2012 г. на министъра на правосъдието за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по жалбата разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения Върховният административен съд определя на сумата от 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, Върховният административен съд, шесто отделение