Решение № 5502 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2019 г.

Решение № 5502 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Интербилд 49" ЕООД, чрез адв. Йовчев, против решение № 4493/01.07.2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2151/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221515008763-091-001/30.05.2016 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение № 1451/22.08.2016 г. на Директор на Дирекция" ОДОП" при ЦУ на НАП- София в частта относно установените с него задължения за ДДС и лихва в резултат на непризнато право на данъчен кредит на "Интербилд 49" ЕООД по фактури, издадени от "Риалайс" ЕООД: фактура № 1968/12.08.2015 г., фактура № 1983/19.08.2015 г., фактура № 1958/11.08.2015 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кръстева, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С решение № 2318 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 7843/2017 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 3516 от 25.05.2017 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 9211/2016 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт № Р-22221515008763-091-001/30.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1451/22.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП относно установените с него задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит на "Интербилд 49" ЕООД по фактури, издадени от "Риалайс" ЕООД: фактура № 1968/12.08.2015 г. в размер на 4 166. 67 лв., фактура № 1983/19.08.2015 г. в размер на 10 000 лв., фактура № 1958/11.08.2015 г. в размер на 4 385. 68 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията с дадени в мотивите на решението. Административният съд въз основа анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Съдът е достигнал до извод, че наличието на експедиционни бележки, съпътстващи фактурите, не може да доведе до извод, че е налице реално осъществена доставка, тъй като в тях не се съдържа информация къде са станали процесните доставки, кое лице ги е приело, на кой обект на жалбоподателя, с какво транспортно средство, къде е съхранявана доставката на тази арматурна заготовка, кога и къде е доставена на жалбоподателя. Според съда не са представени никакви доказателства за това с какво превозно средство и кога дружеството е получило арматурната заготовка, къде му е доставена тя и има ли заявка/поръчка за определяне на количеството арматурна заготовка. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на АССГ. В хода на първоинстанционното производство съдът е спазил указанията, дадени с отменителното решение на ВАС. Не са събрани доказателства, въз основа на които да е възможен извод за фактическо извършване на доставките при условията на пълно и главно доказване. Издадените фактури са във връзка със сключен договор за доставка на арматурна заготовка от 25.05.2015 г., по силата на който доставчикът поел задължение да изготви и достави арматурна заготовка по заявки на възложителя, арматурната заготовка от желязо за армиране по клас, вид и количество съгласно предоставени от възложитeля заявки. Не са представени заявките, по които е следвало да се изготви арматурната заготовка. В представените към фактурите експедиционни бележки не е посочено лицето, което ги е подписало от страна на "Интербилд 49" ЕООД. Няма съставени приемо-предавателни протоколи. Липсват транспортни документи - товарителници и пътни листа за транспортиране на стоките. Правилен е изводът на съда, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени, като в конкретния случай липсват доказателства за индивидуализацията на арматурната заготовка. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба по делото следва да се присъди юрисконсултско възнграждение на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП като ответник по касация в размер на 1087 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение