Решение № 13083 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2009 г.
ВАСII отделение04.11.2009 г.докладчик т Веселина Тенева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението от 16.02.2007 г. по адм. дело № 2059/2004 г. на Софийски градски съд, административна колегия и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Сашо Сандов Цинцарски от гр. София, бул. "Цар Борис" № 128 срещу заповед № РД-09-04/8.01.2004 г. на Кмета на СО - Район "Витоша". РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 13083 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Георгиев Кънев срещу решението от 16.02.2007 г. по адм. дело № 2059/2004 г. на Софийски градски съд, административна колегия, III-З отделение, като са изложени довода за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Сашо Цинцърски чрез адв. Весела Стоичкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. От ответницата по касационната жалба Петранка Колева чрез нейния процесуален представител адв. Недялка Митева - Стоянова е постъпила писмена защита, с която е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Кмета на СО - район "Витоша" не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-04 от 8.01.2004 г. на Кмета на СО "Район Витоша" по жалба на Сашо Цинцарски от гр. София, бул. "Цар Борис" № 128, бл. 27, ап. 11., с която на основание разпоредително писмо № С-3-1392 от 24.11.2003 г. на Началника на Столична РДНСК, чл. 179, ал. 2 от ЗУТ, заповед № РД-09-1865 от 2.10.2003 г. на Кмета на Столична община и констативен протокол от 8.12.2003 г. е наредено от Кмета на район "Витоша" при СО премахне стоманобетонова стена, намираща се от вътрешната страна на тухлен зид на гараж, разположен по границата с ПИ пл. № 29а и по уличната регулационна линия. Съдът е изложил необосновани мотиви и неправилно е приложил материалния закон. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № РД-09-04 от 8.01.2004 г. на Кмета на СО "Район Витоша", с която е наредено Сашо Цинцарски доброволно да премахне за своя сметка незаконно изпълнена в УПИ I-30, кв. 57 местност "Манастирски ливади-запад" стоманобетонна стена с размери 4, 80/1, 70/0, 12м. Заповедта е издадена на основание чл. 179, ал. 2 от ЗУТ, в редакцията му към датата на издаването на заповедта от компетентния орган в предвидената от закона писмена форма с изложени мотиви, съответстващи на посоченото правно основание. Съдът е обсъдил компетентността на органа издал акта и правилно е приел, че компетентността му е предоставена със заповед № РД-09-1865 от 2.10.2003 г. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че в случая по своя предмет административният акт е следвало да бъде издаден на основание чл. 225 от началника на ДНСК, тъй като в случая се касаело за премахване на незаконен строеж. С тези съображения съдът е приел, че в конкретния случай цитираната правна норма в оспорената заповед е неприложима с оглед изложената в заповедта фактическа обстановка. С посоченото в заповедта правно основание - чл. 179, ал. 2 от ЗУТ се предоставят права на кметовете на общините да издават административни актове за премахване на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи и т. н. Тази разпоредба с оглед систематичното й място в ЗУТ е във връзка със задълженията на собствениците или лицата, които управляват строежите и поземлените имоти да ги поддържат в добро състояние и в изискващия се вид - чл. 179, ал. 1 от ЗУТ (отм. ДВ бр. 61 от 2007 г.). В случая обектът, предмет на премахване по своята характеристика е строеж, но е неподходящ по местоположение и това е конкретизирано с изложените фактически основания в заповедта. Изградената стоманобетоновата стена, предмет на премахване с оспорената заповед се намира от вътрешната стена на тухлен зид на гараж, разположен по границата с ПИ пл. № 29а и по уличната регулация, които факти не са опровергани и по категоричен начин налагат извода, че обектът не е на място построен, тъй като съгласно нормите на ЗУТ е недопустимо строежи от този вид и с описаните параметри да се изграждат по регулационната линия на имотите. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Установената от административния орган фактическа обстановка се потвърждават от заключението на вещото лице - строежът е от категорията на изброените в чл. 179 и е неподходящ по вид и по местоположение. Сашо Цинцарски се легитимира като съсобственик на идеални части от процесния недвижим имот видно от нотариален акт № 134 от 1993 г. На името на същото лице и на името на Петранка Колева е издадено разрешение за строеж на прозирна ограда на имот № 30, но построената от него стоманобетонова стена е в разрез с разрешението за строеж на ограда и със задължението на собствениците на имоти да спазват изискванията на които последните трябва да отговарят. При тези данни, които не са опровергани по делото, правилно Сашо Цинцарски е посочен като адресат на административния акт. С разпоредителното писмо на началника на Столична РДНСК до кмета на район "Витоша" СО за издаване на заповед за премахване от кмета на процесния обектът, същият е характеризиран и от органите на РДНСК като такъв по чл. 179 от ЗУТ. При теза доказателства неправилно съдът е приел, че строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225 от ЗУТ, тъй като за определен вид строежи и съгласно определени критерии в разпоредбата на чл. 179 от ЗУТ, към датата на издаването на оспорената заповед, на кметовете на общините също са предоставени прави да премахват строежи. С оглед на местоположението и вида на строежа не би могло да се предостави на същия статут на търпим строеж съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, каквито доводи неоснователно се излагат от жалбоподателя пред първоинстанционния съд, тъй като не са налице предпоставките на цитираната разпоредба. Установено е, че са спазени административнопроизводствените правила при издаването на заповедта с връчване по надлежния ред на заинтересуваната страна на констативния акт, предхождащ заповедта. След неправилната интерпретация на относимите за настоящото производството факти съдът неправилно е приложил материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящата инстанция приема, че оспорената заповед е законосъобразна. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е неправилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Сашо Сандов Цинцарски срещу заповед № РД-09-04/8.01.2004 г. на Кмета на СО - Район "Витоша". Воден от изложеното, Върховният административен съд