Решение № 12930 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4752/2011 г.

Решение № 12930 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4752/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Дио" ООД - гр. Мартен, представлявано от управителя Драгомир Йорданов Димов, чрез пълномощника адв. Виолета Минчева, против решение № 9/25.02.2011 г. постановено по адм. дело № 485/2010 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление от 14.09.2010 г., издадено от орган на дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и писмени бележки моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен, не е изразил становище. Ответниците Антоанета Владева Паламаркова, Владо Христов Паламарков и Грета Христова Кънева, оспорват жалбата чрез пълномощника си адв. В. Радева и молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая неправилно е приложена нормата на чл. 405, ал. 2 КТ, тъй като същата е приложима само в случаите, когато е налице правоотношение между работодателя и работника, но не и за правоотношения, които са възникнали и прекратени преди констатирането им от "Инспекция по труда". Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалбата на "Дио" ООД против Постановление от 14.09.2010 г., издадено от орган на дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Христо Генов Паламарков и "Дио" ООД. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка на "Дио" ООД от органи на "Инспекция по труда" гр. Шумен, за резултатите от която е съставен протокол от 20.09.2010 г. е установено, че на 14.09.2010 г. на строителен обект в стопанския двор в с. Климент, е настъпила злополука, при която е загинал работникът Христо Генов Паламарков, който е извършвал строително-ремонтна дейност (събаряне на тухлен зид), възложена му от "Дио" ООД, без да има сключен писмен трудов договор. Съдът е приел, че е установено предоставяне на работната сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за това че предвид изразеното изрично несъгласие от страна на Христо Паламарков за сключване на трудов договор, отношенията между лицето и дружеството са с характер на граждански правоотношения, произтичащи от устен договор за изработка. В тази връзка съдът е изложил, че на лицето не е било възложено извършване на определена като обем и краен резултат работа, не е била налице и самостоятелност при изпълнението, тъй като на същия са били възлагани задачи в зависимост от ежедневните задължения на останалите работници - майстори. Обстоятелството, че лицето е отказало да сключи трудов договор не превръща работата в такава на негов риск, нито превръща създадените отношения в такива по договор за изработка. При формиране на изводите си съдът е обсъдил подробно показанията на разпитаните свидетели Влахов и Събев относно естеството на изпълняваните функции от Христо Паламарков и характеристиките на правоотношението между същия и дружеството, както и относно организацията на работата. В резултат на изложените съображения съдът е направил извода за законосъобразност на обжалваното постановление. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 14.09.2010 г. проверка от контролните органи на "Инспекция по труда" - гр. Шумен в строителен обект на "Дио" ООД, находящ се в стопанския двор на с. Климент, бул. "Съединение", община Каолиново, е констатирано, че лицето Христо Генов Паламарков е приет на работа, свързана с предоставяне на работна сила - събаряне на тухлени зидове и товаро-разтоварни работи на строителния обект "Ремонт на съществуващо складово хале", възложена му от "Дио" ООД, без да има сключен писмен трудов договор. Установено е, че лицето е загинало при злополука на същата дата, около 17 часа, предизвикана от падане на участък при събаряне на тухлен зид. Предвид констатациите при извършената проверка, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, се налага извода, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване на трудова дисциплина. Настоящият състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба, че съдът е направил необосновани изводи в тази част. От показанията на свидетеля Петър Влахов, който е работил като технически ръководител в "Дио" ООД се установява, че Христо Паламарков е бил нает на работа за извършване на строителни дейности от общ характер; заедно с други работници е бил командирован за 10 дни на строителния обект; работата е започвала в 8 часа и е продължавала до 16 часа; задачите, които лицето е изпълнявало са му възлагани от майстора, към който е бил прикрепен, а задачите на майстора ги е възлагал самия свидетел като технически ръководител; възнаграждението е било като на останалите работници, включително тези с трудов договор. В същия смисъл са показанията на свидетеля Пламен Събев, главен инспектор в "Инспекция по труда" гр. Шумен. Последният, наред с останалото пояснявала, че на строителния обект са били петима работници, сред които и пострадалият, като само един от тези работници е имал сключен писмен трудов договор; Христо Паламарков е работил заедно с Николай Николов по събарянето на тухления зид. Предвид събраните доказателства обоснован е извода на административния орган, който е възприет и от съда, че осъществяваната от пострадалото лице дейност е такава по трудово правоотношение, а не по договор за изпълнение на поръчка. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Лицето е било наето за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. В подкрепа на извода за естеството на правоотношението като трудово е обстоятелството, че с останалите работници, които са осъществявали същата или сходна дейност на същия строителен обект са били сключени трудови договори, приложени към административната преписка, с посочена дата на сключване - 10.09.2010 г. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни доводите на дружеството - работодател, свързани с изричния отказ на лицето Христо Паламарков да сключи писмен трудов договор. Желанието на работника за сключване на трудов договор не представлява предпоставка за определяне на отношението като трудово. Както се посочи, за тази преценка същественото е естеството на изпълняваните функции, които в случая несъмнено са трудови, тъй като е осъществявано престиране на работна сила. Предвид изложеното са били налице всички предпоставки по чл. 405а, ал. 1 КТ за издаване на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Възраженията в касационната жалба за това, че постановлението не може да бъде издадено след като трудовото правоотношение е прекратено, е неоснователно. В случая правоотношението е прекратено поради смъртта на работника, настъпила в резултат на злополука по време на изпълнение на трудовите функции. За тези случаи в чл. 405а, ал. 2 КТ е предвидено, че постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 КТ. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза, поради което не е допуснато нарушение при издаването на постановление след прекратяване на правоотношението. Съдебната практика, на която се позовава касаторът във връзка с това свое възражение е цитирана некоректно, тъй като в конкретните казуси по посочените дела се касае до обявяване съществуването на трудово правоотношение за изтекъл минал период, е не за случай като настоящия, при който е настъпила смърт на работника преди установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 КТ. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,