Решение № 12544 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2172/2011 г.

Решение № 12544 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2172/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнеинето" гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2591/16.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2996/2010 г. по описа на Варненския административен съд в частта, в която е отменен РА № 030902478/08.01.2010 г., издаден от орган оп приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 99/14.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за установени задължения по ЗДДС за данъчен период месец септември 2007 г. в размера над 5 187,79 лв. (разликата между 320 621,40 лв. и 5 187,79 лв.). В останалата част жалбата е отхвърлена, но не е депозирана жалба и не е предмет на настоящия касационен съдебен контрол. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт в същата част. Касаторът твръди, че е налице бартер по чл. 130, ал. 1 ЗДДС, като подробно оплакванията са изложени в касационната жалба. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ави-12" ООД - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационанта жалба, тъй като първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени РА № 030902478/08.01.2010 г. в частта за установени задължения по ЗДДС за данъчен период месец септември 2007 г. в размера над 5 187,79 лв. (разликата между 320 621,40 лв. и 5 187,79 лв.), Варненският административен съд е приел, че незаконосъобразно от приходните органи е счетено, че е налице бартер по чл. 130, ал. 1 ЗДДС - прехвърляне на недвижим имот срещу финансова услуга - предоставяне на кредит. В тази връзка съдът е обсъдил сключеното споразумение от 25.09.2007 г. между страните по сделката - "Белмакс" ООД и "Ави-12" ООД и е приел, че последният като продавач на недвижимия имот е получил плащане на цената - прихващане на насрещни изискуеми вземания, а не финансова услуга, както са приели ревизиращите органи. Съдът не е възприел и констатацията на приходните органи, че страните по сделката са свързани лица по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ДОПК и в тази вързка е прието, че неправилно ревизията е изследвала пазарната цена на земята, тъй като разпоредбите на чл. 26, ал. 7 и чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС са неприложими за процесния случай- Решението в обжалваната част е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 130, ал. 1 и 2 ЗДДС регламентира бартера, който е налице, когато има доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, като се приема, че са налице две насрещни доставки, а всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава, а относно данъчното събитие за двете доставки по ал. 1, то възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ЗДДС. Правилно съдът е отчел, че в нотар. акт № 128 по дело № 588/26.09.2007 г., с който "Ави-12" ООД продава на "Белмакс" ООД недвижим имот е формирана цената по сделката в размер на 647 119,60 лв. Т. е. уговорката между страните в нотариалния акт, е плащането на недвижимия имот да е в пари, а не в услуга. Въпреки, че в споразумителния протокол е отразено, че "Ави-12" ООД има парично задължение по повод отпуснат кредит и договор за цесия между "Еврокапитл корп. " - Сейшелски острови и цесионера "Белмакс" ООД, то правилно съдът не е възприел фигурата на бартер в процесния случай, тъй като при покупко-продажбата, отразена в нотариалния акт изрично е записано, че купувачът се задължава да заплати определената в него парична сума. Уговорката в споразумителния протокол представлява само едно прихващане на насрещни вземания и в никакъв случай не може да се възприеме тезата на приходната администрация, че е налице бартер по чл. 130, ал. 1 ЗДДС, поради което и цената по сделката да се определя по реда на чл. 26, ал. 7 и чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Законосъобразни са и изводите на решаващия състав, че страните по сделката не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ДОПК поради наличието на това, че една от страните е кредитор, а другата длъжник с оглед сключения договор за кредит. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е постановил решението в обжалваната му част при спазване на материалния закон и въз основа на изяснена фактическа обстановка е направил и правните си изводи, поради което решението е и обосновано. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,