Решение № 6534 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 279/2010 г.

Решение № 6534 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 279/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от "ТЪРГОВСКА КЪЩА РЕИМЕКС"-ООД - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Петров срещу решение № 72 от 03.11.09 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 1800/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2000804383 от 10.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София-град, в частта му, потвърдена с решение № 207/12.02.09 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, въпреки че прекият доставчик ЕТ "Николай Николов 2005 - Христо Балев" не се открива на адреса за кореспонденция, установено е, че същият е регистриран по ЗДДС (отм.) и е включил процесните фактури в дневника за продажбите и в справката-декларация. Доказано е плащане по банков път на данъчната основа, както и плащането на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика. Поради изложеното, съдът неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) не следва да намери приложение и че не е доказано реалното осъществяване на доставката по смисъла на чл. 6 от закона. Установено е също така, че стоковият поток е насочен към последния приобретател, а именно - СД "АЯКС", което доказва наличието на доставка на стоката. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП - чрез процесуалния си представител юрк. Волянова оспорва същата и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт № 2000804383 от 10.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София-град, в частта му, потвърдена с решение № 207/12.02.09 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 9 792 лв. по фактури № № 45/02.08.06 г. и 49/03.08.2006 г., издадени от ЕТ "Николай Николов 2005 - Христо Балев", поради непредставяне на доказателства, установяващи реалното осъществяване на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). За да отхвърли жалбата на срещу РА, съдът е приел следното: Поради това, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на прекия доставчик, а само на част от счетоводната документация, представена му от жалбоподателя, не може да се приеме, че счетоводните записвания във връзка с процесните фактури са действително направени. Липсват справки за стоковия поток, аналитични регистри на сметка 304 "Стоки" и сметка 602 "Разходи за външни услуги". Срещу отразените приходи по фактурите не се установява да са направени разходи. Касационната жалба е неоснователна. Установен е в хода на ревизията стоковият поток, а именно: ЕТ "Николай Николов 2005 - Христо Балев" има за предходен доставчик "Прима трейд"-ЕООД, като доставката е документирана с фактура № 4000000025/24.07.07 г. с предмет: авансово плащане по договор. Към фактурата е направено пояснение, че е сгрешена годината и тя е 2006 г., както и че тази фактура е включена в дневника за продажбите и в СД за м. юли 2006 г. на доставчика "Прима трейд"-ЕООД. Договор не е представен. При извършената насрещна проверка "Прима трейд"-ЕООД сочи като доставчик на стоката /захар/ "В и В Груп"-ООД по фактури, издадени през м. август и м. септември 2009 г., но след датите на процесните две фактури, по които получател е жалбоподателят. Представен договор за покупко-продажба от 25.06.06 г., сключен между "СИМС"-ООД като продавач и "В и В Груп"-ООД като купувач за доставка на захар, съгласно който купувачът получава стоката от завода-производител и я извозва със собствен транспорт. "В и В Груп"-ООД сочи като свой доставчик именно "СИМС"-ООД по издадени от него фактури. Представен е и договор за покупко-продажба на бяла захар, сключен между "Литекс Комерс" - АД в качеството му на продавач и "СИМС"-ООД в качеството му на купувач с предмет продажба на захар, произведена в "Български захарен завод"-ЕАД. Според него, стоката се доставя франко склада на завода по заявка на купувача и се предава на лице, представляващо купувача или изрично упълномощено от него за това лице. Жалбоподателят е представил договор от 01.08.06 г., сключен между него като купувач и ЕТ "Николай Николов 2005 - Христо Балев" като продавач за доставка на 48, т. бяла рафинирана захар "кристал" в торби по 50 кг., произведена в захарните заводи в страната. Стоката следва да бъде извозена от завода - производител с транспорт на купувача след подадени заявки до 24 часа преди датата на експедицията. Вещото лице при проверка в счетоводството на дружеството-жалбоподател е констатирало, че същото е доставило на 02.08.06 г. 24, т. захар на СД "Аякс" по фактура № 877/02.08.06 г. и още 24, т. захар на 03.08.06 г. на СД "Аякс" по фактура № 879/03.08.06 г. Според обясненията на жалбоподателя в негова жалба - вх. № 26-Р-1/06.01.09 г. до ЦУ на НАП, "Литекс Комерс" - АД преработва и съхранява захарта в захарните заводи в страната. Нарежданията за експедиция на стоката и сертификатите за качество се издават от производителя само на фирмата, закупила пряко захарта, която в случая е "СИМС"-ООД. Няма фактическо предаване на стоката между фирмите по веригата, а фирмите, купуващи от ревизираното дружество, извозват захарта от завода-производител със собствен транспорт. От изложеното следва да се приеме за безспорно установено, че купувач на захарта, произведена в "Български захарен завод"-ЕАД, е "СИМС"-ООД по силата на сключения с "Литекс Комерс" - АД договор. Крайният получател на стоката, за който в случая се твърди, че е СД "Аякс", я получава и извозва със собствен транспорт от складовете на завода-производител по нареждане на "СИМС"-ООД. Следователно, продавачът "Литекс Комерс" - АД предава стоката на посочено от купувача "СИМС"-ООД трето лице /краен потребител/. По този начин се осъществява една транзитна продажба по смисъла на чл. 329, ал. 1 от ТЗ между посочените три дружества. Между останалите търговци "В и В Груп"-ООД, "Прима трейд"-ЕООД, ЕТ "Николай Николов 2005 - Христо Балев" и жалбоподателя "ТЪРГОВСКА КЪЩА РЕИМЕКС"-ООД не се осъществява реално отделяне на процесното количество захар и неговото предаване, поради което не може да се приеме, че между тях има реални доставки на процесната стока в изпълнение на сключените договори за покупко-продажба. На практика, те, в т. ч. доставчикът на жалбоподателя, са осъществявали някаква посредническа дейност, изразяваща се в намирането на реален купувач и свързването му с продавача и префактуриране на една доставка на захар, осъществена между първия и последния по веригата. Предмет на процесните фактури обаче не е посредническа услуга, а доставка на стока, каквато не е осъществена реално и поради това, на жалбоподателя законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) не намира приложение при липсата на реално осъществена доставка, както правилно е приел и АС. С оглед на изложеното, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, която не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение на администрацията за всяка съдебна инстанция, за настоящото касационно производство такова не следва да се присъжда. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение