Решение № 4180 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 775/2015 г.

ВАСVIII отделение11.04.2016 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2711/27.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1368/2014 г. по описа на Административен съд Варна и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Инфрабулимпекс" ЕООД против решение № 4420-39-1/12/05.03.2013 г. на началника на МП "Пристанище Варна". ОСЪЖДА "Инфрабулимпекс" ЕООД да заплати на МП "Пристанище Варна" деловодни разноски в размер 1667,22 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4180 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 775/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Варна" против решение № 2711/27.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1368/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение № 4420-39-1/12/05.03.2013 г. на началника на МП "Пристанище Варна". С цитираното решение на митническия орган на основание чл. 78 от МК е коригиран ЕАД № 12BG002005Н0028228, като в кл. 31 да се чете - минерален неограничен продукт, калциев карбонат - мрамор, натрошен на частици с размер 0,5 - 4 мм; клетка 33 да се чете - 25309000 и кл. 47 да се чете: АОО - осн. за изчисление 70449.35 със ставка 0% и ВОО -70449.35 със ставка 20% сума в размер на 14 089.87 лв. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че фактическата обстановка е неправилно възприета и че същността на правния спор е различна от тази, по която съдът е формирал мотиви, съответно изразил воля. Касаторът поддържа, че митническата стойност на стоката е равна на договорната стойност, която е била безспорна в административното производство. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация - "Инфрабулимпекс" ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след обсъждане доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, приема следното: От фактическа страна в процеса е установено, че на 25.07.2012 г. с ЕАД № 12BG002005Н0028228 "Инфрабулимпекс" ЕООД декларира за поставянето й под режим едновременно допускане на свободно обръщение и крайно потребление стока "полиетилен с висока плътност на гранули", 640 бр. торби, 32128 кг бруто и 32000 кг нето, вложени в контейнер CХDU1430136 и CХDU1430100. Стоката е с държава на произхода Китай, условия на доставка CIF. Приложени са коносамент № MSCUХ5442152, фактура № ККLPI0516, опаковъчен лист от 16.02.2012 г. и карго застраховка № 13001200011561. Получател на стоката е "Инфрабулимпекс" ЕООД гр. Русе. Декларираната митническа стойност е 45 760 щатски долара или 70 449.35 лева и съответства на стойността по издадената от износителя Шенянг Кангкайлонг Кемикълс Ко. фактура № ККLPI0516/16.05.2012 г. Цената по фактурата е платена по банков път. По съпътстващия митническата декларация данъчен документ стоката е описана като първична смола /върджин/ HDPE PE 80, марка - 2480; количество 32 м. т. Със сертификат за инспекция № 12.26509, издаден от "Булгарконтрола" АД, гр. Русе от 31.07.2012 г. е отречено стоката да притежава свойствата на този продукт. Въз основа на извършеното изследване "Инфрабулимпекс" ЕООД е извършило рекламация до китайския търговец с писмо от 01.08.2012 г. Стоката била селектирана за проверка от МРР и проверена за което е съставен протокол за проверка № 1239/27.07.2012 г. С протокол № 9/27.07.2012 г. от стоката е взета проба и с писмо изх. № 4420-39/27.08.2012 г. е изпратена в ЦМЛ София за анализ. На 05.11.2012 г. била изготвена експертиза с № 05-28.8.2012 относно тарифното класиране на стоката. Съгласно експертизата, стоката съответстваща на анализираната проба, представлява минерален неорганичен продукт, калциев карбонат - мрамор, натрошен на частици с размер от около 0,5 - 4 мм с ясно изразена кристална структура, без следи от полимери в него. Според експертизата продукта се класира в глава 25 от КН и по специално в код по КН 25309000 със ставка мито 0%, каквато е и ставката в рамките на позиция 2517 от КН. Въз основа на извършената проверка и експертизата, началникът на МП "Пристанище" Варна е издал обжалваното Решение № 420-39-1/12/05.03.2013 г. на основание чл. 78 от МК. С процесното решение обаче не е променена митническата стойност на стоката, която е основата за изчисление на съответстващия й ДДС. Въз основа на цитираното решение е взето и последващо решение № 39 от 22.03.2013 г. на началник Митница Варна, с което е възстановено на дружеството вносно мито по процесната ЕАД в размер на 4579,21 лв. В основата на така формираната воля е изводът, че внесената стока представлява минерален неорганичен продукт - натрошен мрамор, а не полиетилен с висока плътност на гранули. С окончателно решение № 10800/16.10.2015 г. по адм. дело 13128/2014 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 1646/04.07.2014 г., постановено по същото адм. д. № 1368/2014 г. по описа на Административен съд Варна и вместо него е отхвърлена жалбата на "Инфрабулимпекс" ЕООД против обективиран в писмо изх. № 4420-39/12/01.04.2013 г. отказ на Началника на МП "Пристанище Варна" да определи нова митническа стойност на стоката, внесена по ЕАД № 12BG002005H0028228. За да отмени оспорения пред него акт, съдът е приел, че не е налице договорна, съответно платена цена за стоката, тъй като посочената в договора стока не е внесена. Според съда това изключва съществуването на договорена стойност за внесената стока и налага използването на алтернативните методи за нейното остойностяване. Решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Спорът относно митническата стойност на внесената стока вече е разрешен с влязлото в сила решение № 10800/16.10.2015 г. по адм. дело 13128/2014 г. на Върховния административен съд. Макар това решение да е постановено по повод обжалването на друг административен акт, основанието за издаване на същия е именно чл. 29, § 1 от МКО, съгласно който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността. Страните по спора са също идентични. В решение № 10800/16.10.2015 г. по адм. дело 13128/2014 г. на Върховния административен съд е прието, че евентуалното несъответствие на допуснатите до свободно обращение стоки с тези, които са били договорени между вносителя и неговия съконтрахент не се отразява върху митническата стойност на стоката. Решаващият състав е изложил съображения, че не е налице хипотезата на чл. 145, § 2 и § 3 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията, както и че деклараторът носи отговорност за точността на дадената в декларацията информация, съгласно чл. 199, § 1 от Регламента. При тези съображения касационната инстанция е приела, че отказът да бъде определена нова МОС е правомерен, а отмяната му с първоинстанционното решение - неправилна. С цитираното решение № 10800/16.10.2015 г. по адм. дело 13128/2014 г. на Върховния административен съд е формирана сила на пресъдено нещо между същите страни по спора относно митническата стойност на стоката, и то по повод същото първоинстанционно дело. Този спор не може да бъде решаван повторно от настоящия състав, предвид чл. 299, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Резултат от оспорването на решение № 4420-39-1/12/05.03.2013 г. на началника на МП "Пристанище Варна" следва да е идентичен с този от оспорването на обективиран в писмо изх. № 4420-39/12/01.04.2013 г. отказ на Началника на МП "Пристанище Варна" да определи нова митническа стойност на стоката, внесена по ЕАД № 12BG002005H0028228. Решението на Административен съд - Варна, като неправилно, следва да бъде отменено. Настоящият състав следва да отхвърли жалбата на "Инфрабулимпекс" ЕООД против решение № 4420-39-1/12/05.03.2013 г. на началника на МП "Пристанище Варна". При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в размер 1677, 22 лв за двете инстанции на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4; чл. 9, ал. 2 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,