Решение № 12299 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13245/2010 г.

Решение № 12299 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13245/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ивалин Стойков Иванов, от гр. Добрич, против решение № 2734 от 04.08.2010 г., постановено по адм. д. № 605/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Ивалин Стойков Иванов против заповед № 10150/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на касатора е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е приел, че в резултат на извършени структурни промени, считано от 16.12.2009 г. е закрита Митница Добрич, в която жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, чийто правоприемник е Митница Варна. Посочено е, че преобразуването на Митница Добрич чрез вливането й в Митница Варна сочи на реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност - началник митница. Направен е извод, че по отношение на Иванов е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е незаконосъобразен и необоснован. В оспорената заповед като фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение на Ивалин Стойков Иванов са посочени Постановление на Министерския съвет № 302/2009 г. за изменение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и утвърдено длъжностно разписание на Митница Добрич от 15.12.2009 г. Със заповед от 09.11.2009 г. министърът на финансите, считано от 00ч. на 16.12.2009 г. е закрил Митница Добрич в структурата на Регионална митническа дирекция Варна, като с т. IV, 2 е разпоредил дейността, компетентността, правата и задълженията на закритата Митница Добрич да преминат към Митница Варна в структурата на Регионална митническа дирекция Варна. Със същата заповед е създадено Митническо бюро Добрич в структурата на Регионална митническа дирекция Варна. Със заповед от 30.11. 2009 г., считано от 00ч. на 16.12.2009 г. министърът на финансите е закрил Регионална митническа дирекция и Регионално митническо управление Варна, като в т. II от заповедта е разпоредено правата и задълженията им да преминат към Митница Варна. От приложените по делото длъжностни разписания на Митница Добрич, в сила към 14.12.2009 г. и в сила от 15.12.2009 г. се установява, че администрацията на митницата се е състояла общо от 33 бр., а от 15.12.2009 г. от 0 бр. По делото са приложени и длъжностно и поименно разписание на длъжностите на Митница Варна в сила от 16.12.2009 г., като в състава на митницата е включено Митническо бюро Добрич. Процесуалният представител на ответника е заявил, че посочените длъжностни разписания са неотносими към спора. При така установеното изводът на първоинстанционния съд, че не е налице закриване на администрацията е незаконосъобразен и необоснован. От приложеното длъжностно разписание на Митница Добрич в сила от 15.12.2009 г., е видно, че в същото не фигурират щатни бройки. Именно на това длъжностно разписание се е позовал и органът по назначаването за издаване на оспорената заповед, от което следва, че не е налице съкращаване на длъжности, а закриване на администрацията по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Посоченото длъжностно разписание е фактическото основание за издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, което сочи на закриване на администрацията, но не и на съкращаване на длъжността. В случая фактическото основание за издаването на заповедта не съответства на посоченото правно такова. От събраните по делото доказателства не се установява осъществяване на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., а именно съкращаване на длъжността. Не е установено и преобразуване на администрацията, тъй като щатните бройки не са преминали в структурата на Митница Варна, като в този смисъл ответникът изрично е заявил, че щатните разписания на Митница Варна в сила от 16.12.2009 г. са неотносими към правния спор. Ето защо заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което оспорената заповед следва да се отмени. Предвид изхода на делото следва да се осъди Агенция "Митници" да заплати на касатора направените по делото разноски. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено изцяло. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер е 150 лв. Разпоредбата на § 2 от Допълнителните разпоредби на наредбата регламентира, че в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба или в случая това са 450 лв., поради което заплатеното възнаграждение не е прекомерно. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,