Решение № 13816 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1819/2012 г.

Решение № 13816 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1819/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Пловдив срещу решение № 2127/14.12.2011 г. по адм. д. № 871/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено негово решение № 476/10.03.2011 г., с което на "Садат" ООД по ЕАД № 10BG003000Н0170170 от 29.10.2010 г. е определено допълнително публично вземане за ДДС в размер на 823,51 лв. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, гр. Пловдив, представлявано от упълномощен адвокат поддържа становище за правилност на решението и искане за оставянето му в сила. Заинтересованата страна ТД на НАП - Пловдив не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Фактически установено по делото е, че на 29.10.2010 г. с ЕАД 10BG003000Н0170170 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайно потребление" стока, представляваща "пластмасови кутии и капаци - празни, за гел", с декларирана фактурна стойност 3235,68 евро, с левова равностойност - 6328,44 лв., с произход Турция и изпращач "Анкара лидер пластик ве амбалаж сан", Турция. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 126861/25.10.2010 г. на стойност 3235,68, 40 евро. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, митническият орган е изискал от декларатора допълнителни доказателства, които последният е представил и впоследствие на база съпоставка на продажби за износ на сходни стоки от Турция за България, митническият орган е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., респективно - определени са допълнителни задължения за ДДС. За да приеме оспореният митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби. Решение е правилно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно е възприето като краен резултат, че представените от дружеството доказателства доказват по безспорен начин реалната митническа стойност на стоката по ЕАД № 10BG003000Н0170170/29.10.2010 г. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи извода в оспорения акт, че стоката е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. Правилно съдът е приел, че актът е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, поради това, че при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни контрол. Отделно, съдът е изложил мотиви и по съществото на спора, съобразно приетите доказателства, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Твърди се от митническия орган, че от направена съпоставка на продажби за износ от Турция за България, изнесени в същия момент, е установено, че цената на сходни стоки е по-висока. Последвало е издаването на решение № 476/10.03.2011 г. на Началник Митница - Пловдив, с което административният орган е извел извод, че декларираната митническа стойност от вносителя е занижена и е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92. В хода на съдебното оспорване от оспорващия към жалбата са приложени придружени с превод на български език: Договор от 06.01.2010 г., сключен с доставчика, видно от който е, че в същия не е посочена конкретна цена на доставяните стоки, като е уговорено, че същата ще се определя и посочва в продажните фактури; представена е и квитанция за вземане, издадена от доставчика, съгласно която цената по процесната фактура № 126861/25.10.2010 г. в размер на 3235,68, 40 евро е получена в брой от доставчика. Относно представения по делото от митническия орган ЕАД № 10BG00300Н0072331 от 18.05.2010 г., за внос на стоки от Турция, с декларирани "приспособления за затваряне на пластмасови бутилки - пластмасови капачки", въз основа на който ЕАД се твърди да е определена новата митническа стойност на внесената стока, административният съд правилно е приел, че стоките по двата вноса са декларирани с различен код по ТАРИК, което митническо тарифиране е прието от митническите органи, поради което не може на базата на този ЕАД да се направи извод за идентичност или сходство в достатъчна степен при двата вида стоки. При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесената стока, и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. В административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока. Това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата, без да е обосновано с надлежни доказателства. Липсва посочване на конкретно осъществения внос, с който е сравнен спорния, за какви точно стоки се отнася, от кой износител, респ. вносител и др. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, като по делото не са представени такива безспорни доказателства. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, правилно съдът е приел, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че декларираната митническа стойност е занижена. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. Претенцията на ответника следва да бъде уважена, като бъдат присъдени 500 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, I отделение,