Решение № 555 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2018 г.

Решение № 555 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството по делото е във фазата на втора касация. С влязло в сила решение № 7487/14.06.2017 г. състав на ВАС, Осмо отделение по адм. д. № 6436/2016 г. е отменил решение № 707/31.03.2016 г. на Варненския административен съд по адм. д. № 2668 по описа за 2015 г. на този съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна. При новото разглеждане е изслушано заключение по ССчЕ, изготвено от в. л. М. Мачева. Разпитани са като свидетели лицата Л. Атанасова и С. Енчева, след което съдът е допуснал основна и допълнителна ССчЕ, възложени на в. л. Р. Станчев. С решение № 1256/11.06.2018 г. на Административен съд - Варна, XXXIV състав, постановено по адм. д. № 1768/2017 г. е отменен по жалба на С. Атанасов, с [ЕГН], упражняващ търговска дейност като ЕТ "Лъчезара 91 - С. Атанасов", РА № Р - 03001814000315 - 091 - 001/14.05.2015 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - Варна в частта, с която: за д. п. 2010 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер над 1869, 81 лв. главница и лихви в размер над 772, 73 лева; за д. п. 2011 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 1197, 49 лв. и лихва в размер на 370, 79 лева. Съдът е отхвърлил жалбата на С. Атанасов, упражняващ търговска дейност като ЕТ "Лъчезара 91 - С. Атанасов" срещу горепосочения РА в останалата част. В полза на търговеца са присъдени разноски в размер на 903, 83 лева. С. Атанасов с ЕТ "Лъчезара 91 - С. Атанасов" е подал чрез пълномощника си касационна жалба срещу решението на АДмС - Варна в частта, потвърждаваща РА № Р - 03001814000315 - 091 - 01/14.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, с която са установени данъчни задължения за 2010 г. за сумата от 1869, 81 лв. - главница, лихва - 772, 73 лв., текущата законна лихва и са присъдени разноски по компенсация. Твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, защото съдът неправилно ценил събраните доказателства, пренебрегвайки част от тях. Незаконосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК, както и неправилно е определено началното салдо към 01.01.2010 година. Трябвало да се приеме аналога, посочен в Указанието на НАП, тоест, да се счете, че наличната сума е поне 5000 лева. Писмените договори за заем със З. Йорданова и с О. Иванов доказват реалното предаване на заетите суми. Съдът не трябвало да изключва част от доходите на съпругата Л. Атанасова. Касаторът е пледирал чрез адв. Манолова за отмяна на съдебното решение в обжалваните части и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени от гл. юк. Иванова в писмена молба и поддържани в съдебно заседание. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на решението в обжалваните части прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да отхвърли частично жалбата на ЕТ "Лъчезара 91 - С. Атанасов" административният съд правилно е приел по делото, че не е била доказана възможността на Р. Рафаилов да предостави дарените средства на съпругата на РЛ. В този смисъл са обосновани възраженията на гл. юрк. Иванова, че и в съдебното производство тези констатации не са опровергани съгласно изискването на чл. 124, ал. 2 ДОПК. В допълнение към посочените мотиви, за да се аргументира, че дарените на съпругата лични парични средства не следва да участват при формиране паричният поток на РЛ, съдът се е позовал и на прието в ТР № 2/27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 година, ОСГК. Сумите не са били включени в паричните потоци, изготвени при ревизията на Л. Атанасова. Освен това, свидетелката е заявила, че сумите са използвани за лични нужди на семейството и за семейния бизнес, без обаче да ги конкретизира. Жалбоподателят е твърдял, че е получил суми по договори за заем от 2010 г., сключени със З. Иванова и с О. Иванов, но по време на насрещните проверки е констатирано, че заемодателите не са разполагали с необходимите парични средства, чрез които да предоставят в заем съответните суми. Декларирането на доходи от лихви през 2014 г. от договорите както и данните за субсидии от ДФ "Земеделие" не установяват, че заемодателите са разполагали с необходимите парични средства именно към процесния момент. Въз основа съвкупната преценка на доказателствата и в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 202 ГПК административният съд обосновано е дал вяра на Вариант III от основното заключение по ССчЕ (л. 80). В този вариант е констатиран паричен недостиг в размер на 18698, 06 лв., респективно налице е превишаване на разходите на приходите, поради което законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК. Жалбоподателят е внел данък в размер на 550, 80 лева, поради което е останал за довнасяне данък 1869, 81 лв., ведно с лихви в размер на 772, 73 лева, за които суми съдът е потвърдил РА, присъждайки разноски по компенсация. Решението на АДмС - Варна в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: С оглед размера на защитавания материален интерес в касационното производство в полза на Д "ОДОП" - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 248 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение