Решение № 1804 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10949/2017 г.

Решение № 1804 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10949/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция – София (АДФИ), чрез гл. юрк. А. Димитров срещу Решение № 245 от 07.07.2017 г., постановено по адм. дело № 303/2017 г. по описа на Административен съд Велико Търново в частта му с, която АДФИ е осъдена да заплати на Й. Михтиев от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 лeва, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, имуществени вреди в размер от 100 лева, претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11011152 от 02.09.2011 г., издадено от директора на АДФИ, както и сумата от 160 лeва, представляваща направените от ищеца по делото разноски. Релевират се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, като постановено при допуснати съществени нарушения на производствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Й. Михтиев, чрез адв. Д. Попова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и че същата не е подкрепена с доказателства, съответно за правилност на съдебното решение в обжалваната му част. Претендира разноски. Прилага списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е осъдил АДФИ да заплати на Й. Михтиев обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, имуществени вреди в размер от 100 лв., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11011152 от 02.09.2011 г., издадено от директора на АДФИ, представляващи платените от него разноски за процесуално представителство по НАХД № 1130/2011 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, както и сумата от 160 лева, представляваща направените от ищеца по делото разноски, като е отхвърлил претенцията на Михтиев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 лева до пълния й предявен размер от 100 лева като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 11011152 от 02.09.2011 г. на директора на АДФИ-София, на основание чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, във вр. с чл. 32, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, на Й. Михтиев е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение по смисъла на на чл. 7, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 5, ал. 1, т. 10, вр. чл. 5, ал. 5 ППЗОП. Актът е обжалван и с Решение № 89 от 29.02.2012 г., постановено по НАХД № 1130/2011 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица е отменен, като незаконосъобразен. Решението на първостепенния съд е оставено в сила с Решение № 152 от 04.05.2012 г. постановено по КНАХД № 10127/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В производството по оспорване на НП, ищецът е доказал, че е заплатил в брой за процесуално представителство сумата от 100 (сто) лева, като е представил Договор за правна защита и съдействие по НАХД № 1130/2011 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица (л. 90). При тази фактическа установеност решаващият съд е приел, че наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на претендираните имуществени вреди е доказана по основание и размер. На следващо място, по отношение на претендираните неимуществени вреди, съдът е приел, че исковата претенция е основателна с оглед на представените по делото доказателства, като я е определил в размер на 50 лева, на основание чл. 52 ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Настоящата инстанция следва да отбележи, че за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая, както правилно е приел съдът, са налице посочените в нормата на материалния закон комулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Сочените от ищеца вреди - имущестевни и неимуществени, са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност. Неоснователни са оплакванията на касатора за това, че недоказани остават както преживените от ищеца неимуществени вреди във вид на стрес, нервно напрежение, емоционален дискомфорт, така и причинно-следствената връзка между тези негативни емоции и отмененото НП, тъй като неправилно и в нарушение на чл. 172 от ГПК съдът бил кредитирал показанията на разпитаните св. Н. Обрешков и С. Михтиева, без да отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на спора поради близките им отношения с ищеца – бивш колега и дъщеря. В тази връзка, настоящия състав на ВАС счита, че заинтересоваността на свидетелите при доказване на претенция за неимуществени вреди не следва да се абсолютизира. Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение. Първостепенния съд правилно е и приел, че наличието на множество НП, издадени от органите на АДФИ срещу Й. Михтиев в качеството му на кмет, с които на същия в този период се налагат и други административни наказания, освен глобата от 300 лева по отмененото НП, не води до извода за липса на причинно-следствена връзка между отмененото НП и настъпилите неимуществени вреди, а следва да се отрази само при определяне на справедливия им размер в конкретния случай. Като се има предвид размера на глобата, наложена с отмененото НП и съотношението й с другите административни наказания по другите НП, както и приетото от касационната инстанция наличие на неимуществени вреди, изразяващи се и в негативни преживявания, психически дискомфорт, стрес, притеснения от личен и имуществен характер, унижение, срам и огорчение, ВАС намира, че определеният от административния съд размер на обезщетението от 50 лева е законосъобразен. С оглед на така изложеното, неоснователни са и оплакванията на касатора относно размера на определената от първоинстанционния съд сума за съдебни разноски. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представения пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие (л. 16) и списък на разноските (л. 24) в размер на 300 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение