Решение № 59 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2020 г.
ВАСV отделение05.01.2021 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 835/17.06.2020 г. по адм. дело № 16/2020 г. на Административен съд - Благоевград. ОСЪЖДА Д. Стоицов, жив. в [населено място], [адрес], да заплати 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото на Министерство на вътрешните работи. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 59 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Стоицов, жив. в [населено място], срещу решение № 835/17.06.2020 г. по адм. дело № 16/2020 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121 К -14555/27.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е установил, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР за извършените дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и 203, ал. 1, т. 7 ЗМР на Д. Стоицов - началник сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Благоевград е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Дисциплинарното наказание е наложено за три извършени дисциплинарни нарушения, като първото е че на 4.05.2018 г. около 15 ч. по време на платен годишен отпуск е разпоредил на старши инспектор Лясков да бъде осигурен полицейски съпровод от с. Дамяница до с. Бело поле, общ. Благоевград полицейски съпровод на тежкотоварна, извънгабаритна техника (верижен багер) в нарушение на наложена часова забрана за движение на товарни автомобили след 16 ч. на същия ден, без издадено необходимо разрешително, без подадена молба от собственика на техниката, без заплатени пътни такси по чл. 18, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, с което е нарушил следните правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК): т. 15, т. 19, т. 20, т. 24, т. 57. Второто извършено от Стоицов нарушение според заповедта е за това, че в периода от месец февруари 2018 г. до 22 май 2018 г. в гр. Благоевград, в служебен кабинет № 206 е съхранявал огнестрелно оръжие - пистолет "Макаров" 9 мм, собственост на М. Халачев и боеприпаси - 43 броя патрони 9 X 18 мм за огнестрелно оръжие, без да има за това разрешение по чл. 80, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), с което е нарушил т. 15, т. 19 и т. 20 от ЕК. Третото нарушение се състои в това, че в периода от месец май 2017 до 22.05.2018 г. като началник на сектор ПП в нарушение на чл. 249, ал. 9 ЗМР е получил дарения в общ размер на 5300 лева от изброени в заповедта лица за нуждите на футболния отбор на ОДМВР, което едновременно осъществява както състава на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР - използване на служебното положение за облага на трети лица, така и на етичните правила на т. 15, т. 19, т. 20, т. 45 от ЕК. Изложени са мотиви, че деянията са станали достояние на широк кръг лица и са уронили престижа на МВР. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно - процесуалните правила по издаването й. След подробен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, АС е изложил мотиви за съответствие на заповедта с приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдението за несъбиране на поискани от касатора доказателства е неконкретно и не се подкрепя от съдържащите се в първоинстанционното съдебно производство изявления на страните по доказателствата и протоколни определения по тях. Неоснователно е твърдението за неправилна оценка на събраните доказателства. По делото е установено, че при извършване на първото деяние Стоицов е бил в разрешен отпуск и именно за това, същото е квалифицирано като нарушение на изброените етични правила, а не като нарушение на служебни задължения. В съответствие със събраните по дисциплинарното дело сведения от свидетели е, че именно Стоицов е разпоредил полицейския съпровод на 4.05.208 г., като заместващият го Лясков не е знаел нищо за извънгабаритната техника (предвид липса на изискуемата от нормативните актове молба за съпровод), но е уведомил Стоицов за часовата забрана за движението й. Въпреки това той е наредил този съпровод, като именно той е давал нарежданията по телефона на полицаите, съпровождащи автомобила. Неоснователни са доводите, че съпроводът е извършен с цел предотвратяване на ПТП, при наличие на забрана за движение на такава техника в посочения часови пояс и без необходимото разрешение. Обоснован е изводът на АС, че с това си деяние Стоицов е нарушил правилата на изброените правила на ЕК, изискващи съобразяване от държавния служител на законността на действията му, даване на личен пример за спазване на законността, задълженията на ръководителя за даване на пример на подчинените. Твърдяното посещение на министър - председателя на обекта не би могло да е основание за разпореждане за извършване на съпровод в нарушение на нормативните изисквания. По отношение на това деяние наказанието в заповедта е наложено единствено на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, така, че въпросът дали е имало облага за Стоицов от него е неотносимо към тази норма. По отношение на съхранението на огнестрелно оръжие, собственост на друго лице и боеприпаси, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на касатора за липса на обществена опасност. Касае се за съхранение за продължителен период от време в нарушение на изричната разпоредба на чл. 80 ЗОБВВПИ без разрешение за съхранение. Неоснователни са доводите на касатора, че предвид пътуването в чужбина на собственика на оръжието, за него е липсвала законоустановена възможност да предаде за съхранение оръжието извън дома си, тъй като разпоредбата на чл. 82 ЗОБВВПИ дава възможност на лица, притежаващи разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси да сключват договори за съхраняването им с лица, получили разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 1 ЗОБВВПИ. Получаването на дарения от бизнесмени за футболния отбор безспорно нарушава както разпоредбата на чл. 249, ал. 9 ЗМВР, така и изброените и анализирани от АС правила на ЕК. Участниците във футболния отбор са служители на МВР, тяхното участие в него е доброволно и при командироването им без право на пътни, квартирни и дневни, същите е следвало да поемат разходите си. В този смисъл поемането на разходите за тези служители от лица, които, както е констатирал АС, имат и други взаимоотношения с Пътна полиция Благоевград, от една страна представлява материална облага за футболистите, а от друга - е довело и до уронване на престижа на МВР като институция. Доводите в касационната жалба за неправилна преценка на АС относно запознаването на дисциплинарно - наказващия орган със справката и становището чрез дата и подпис не се предхождат от съответно оспорване на авторството на подписа в сроковете по чл. 193, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК пред първоинстанционния съд, поради което са недоказани. В случая е правилна преценката на АС за липса на съществено административно - процесуално нарушение при издаване на заповедта, независимо, че е определено общо наказание "уволнение", без изрично да е посочено наказанието за всяко от трите нарушения, но предвид правната квалификация и на трите, за всяко от тях е предвидено в ЗМВР само едно възможно наказание - и то е "уволнение" и за трите. Настоящият съдебен състав споделя изложените от АС доводи за съразмерност на така определеното общо наказание и за съответствието му с целта на закона. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение