Решение № 4141 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6803/2020 г.

Решение № 4141 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6803/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби. Първата е подадена от председателя на Държавна агенция по бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, представляван от юрк. М., а втората е подадена от А. Б., гражданин на Сирийска арабска република и Руска Федерация, представляван от адв. Л. Г. И двете са насочени срещу Решение № 1440 от 28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7325/2019 г. по описа на Административен съд – София град. Със същото е отменено Решение № 3324/31.05.2019 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на малолетните деца Б. А., К. А., Р. А., Д. А., всички граждани на Сирийска арабска република и Руска Федерация, представлявани от техния баща и законен представител А. Б. и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне. В частта относно предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Б., жалбата е отхвърлена. С касационната жалба на А. Б. се оспорва решението в частта, в която жалбата му срещу Решение № 3324/31.05.2019 г. на председателя на ДАБ за предоставяне хуманитарен статут е отхвърлена. Твърди се неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне и предоставяне на хуманитарен статут. В открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба на председателя на ДАБ при МС. Председателят на ДАБ при МС оспорва съдебното решение в частта, с която е отменено неговото Решение № 3324/31.05.2019 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт на всички касационни основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Прави твърдения, че е спазена нормата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето и не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. В открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба на А. Б. Ответници по касационните жалби - Б. А., К. А., Р. А., Д. А., всички граждани на Сирийска арабска република и Руска Федерация представлявани от техния баща и законен представител А. Б. не взимат становище по касационните жалби, не е се явяват в открито заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на А. Б. и за основателност на касационната жалба на председателя на ДАБ при МС. Счита, че неправилно и необосновано е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отменил Решение № 3324/31.05.2019 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, в която е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на четирите деца на А. Б. Приема, че съдът правилно е отхвърлил жалбата на А. Б., гражданин на Сирийска Арабска Република и на Руската Федерация, срещу решение на председателя на ДАБ при МС, в частта, в която на жалбоподателя лично му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Намира, че са налице касационни основания за отмяна на решението на АССГ в оспорената от Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС отменителна част. Счита, че жалбата на А. Б. следва да бъде отхвърлена, тъй като не са налице касационни основания за отмяна на решението на АССГ в обжалваната от него част. А. Б. е депозирал жалбата си в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови решението, първоинстанционният съд е изяснил фактите и обстоятелствата по делото и е приел, че по отношение на А. Б. не са налице предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът установил, че по време на интервюто и в хода на съдебното производство не са установени данни, че спрямо заявителя са извършени или е налице обоснована опасност от извършване на посегателства, вписващи се в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съдът е установил, че чужденецът има гражданство на Руската Федерация, като приел, че в тази държава няма нито вътрешен, нито международен въоръжен конфликт, което напълно изключва получаване на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решение № 1440 от 28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7325/2019 г. по описа на Административен съд – София град е правилно в обжалваната му от касатора част. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него поотделно и в тяхната цялост, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, от ЗУБ. В хода на административното производство са изяснени всички факти и обстоятелства относно личното положение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият има и руско гражданство и в този случай за държавата по произход е разгледана и Руската Федерация. Обоснован е извода за липса на данни, че в тази държава има вътрешен или международен въоръжен конфликт, а това напълно изключва възможността за получаването на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във връзка с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Правилно административният съд се е позовал на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета и Член 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) се постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съдът правилно е приел, че А. Б. може да се ползва от закрилата на Руска Федерация, защото е неин гражданин. Видно от доказателствата по делото той е учил и живял дълги години там, създал е семейство и развивал търговска дейност. Ползвал е руския си паспорт при пътуването до ОАЕ и като руски граждани, влязъл е законно на територията на Р България с туристическа виза. Съдът правилно е приел, че се ползва от закрилата на Руска Федерация, чиито гражданин е, което изключва възможността да му бъде предоставен хуманитарен статут. По касационната жалба на председателя на ДАБ: Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който в атакуваната му част е неблагоприятен за касатора. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението, първоинстанционният съд е установил, че при водене на административното производство, по отношение на малолетните деца Б. А., К. А., Р. А., Д. А., всички граждани на Сирийска арабска република и Руска Федерация е допуснато съществено нарушение на приложимите процесуални правила, изразяващо се в неспазване на императивното изискване на чл. 15, ал. 6 Закона за закрила на детето. Приел, че разпоредбата следвало да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Решение № 1440 от 28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7325/2019 г. по описа на Административен съд – София град в частта, в която е отменено Решение № 3324/31.05.2019 г. на председателя на ДАБ при МС и преписката е върната на административния орган, е правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. В тази част изводите на съда също следва да бъдат определени като правилни и обосновани. Налице е допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на императивното изискване на чл. 15, ал. 6 Закона за закрила на детето, според който при всяко дело съдът или административният орган е длъжен да уведоми Дирекция Социално подпомагане /ДСП/ по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, за изразяване на становище, а при невъзможност предоставя доклад. С оглед закрепената от законодателя идея за максимална закрила на интересите на засегнатите в хода на производството по реда на ЗУБ малолетни и непълнолетните лица, неспазването на това императивно изискване винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на завършващия производството административен акт. Обоснован е изводът на съда, че участието на лицето по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето по делото не следва да е формално, а в защита на интересите на тази уязвима група, още повече, че в случая се е касаело до малолетни деца. Многократно в практиката си Върховен административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето, приемайки, че разпоредбата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. Предоставената от него информация има за цел да да подпомогне административния орган при вземане на решението. Правилно в тази връзка е прието от съда, че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДетето. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на закона, към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2