Решение № 10463 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4121/2020 г.

Решение № 10463 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4121/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е искане за отмяна от министъра на правосъдието, чрез две молби на процесуалния представител юрисконсулт Т. Чанев и чрез процесуалните представители юрисконсулт Л. Николова и юрисконсулт Р. Луканова, на влязло в сила решение № 109 от 27.01.2020 г. по адм. дело № 2628 по описа за 2019 г. на Административен съд – Бургас. С него е обявена нищожността на негова заповед № ЧР-03-98 от 27.09.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", за срок от една година, на В. Новаков – ВПД началник група (надзорно – охранителна дейност) I-вa категория в затворническото общежитие "Дебелт" І-ва категория към Затвора в Бургас, І-ва категория. И в двете молби за отмяна на влязлото в сила съдебно решение искателят твърди наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК, а именно: страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Конкретизира, че в производството при разглеждане спора по същество неправилно съдът е конституирал като страна министърът на правосъдието, а е следвало такава страна да бъде министърът на вътрешните работи. Иска отмяната на влязлото в сила съдебно решение. При условията на алтернативност излага и доводи за нищожността на съдебното решение, като иска той да бъде отменен и делото се върне на Административен съд - Бургас за ново разглеждане от друг съдебен състав. Процесуалните представители на искателя не правят възражение за размера на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответната страна - В. Новаков, чрез процесуалния представител адв. Ц. Димитрова, в писмено становище по реда на чл. 242, ал. 3 от АПК, излага доводи за недопустимост, а в условията на алтернативност, за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Моли за оставянето му без разглеждане, респ. за отхвърлянето му. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящото извънинстанционно съдебно производство. Върховният административен съд, в настоящия тричленен съдебен състав при пето отделение, след като прецени представените по делото доказателства и изложените съображения, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК и от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 от АПК, която е участвала в съдебното производство, в което е постановен съдебния акт, чиято отмяна се иска и същият е неблагоприятен за искателя. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК е неоснователно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени, в разпоредбата на чл. 239 от АПК, основания, като същите не могат да бъдат тълкувани разширително. В молбата си за отмяна министърът на правосъдието се е позовал на правното основание по чл. 239, т. 5 от АПК, според което се предвижда отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните права е била лишена от възможност да участва по делото или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Фактите по делото сочат, че правото на участие на министъра на правосъдието в съдебното производство не е било нарушено и същият е бил надлежно представляван. Предмет на оспорване в производството по адм. дело № 2628 по описа за 2019 г. на Административен съд – Бургас е била заповед № ЧР-03-98 от 27.09.2019 г. на министъра на правосъдието, с която на В. Новаков – ВПД началник група (надзорно – охранителна дейност) I-вa категория в затворническото общежитие "Дебелт" І-ва категория към Затвора в Бургас, І-ва категория е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от една година. Тя е издадена на основание чл. 206, ал. 1-ал. 4, от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ЗМВР. Съдът е обявил нищожността на обжалвания административен акт. Установил е, че той е издаден от некомпетентен административен орган, понеже единствено компетентен да наложи дисциплинарното наказание на държавния служител е Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП), респ. упълномощени от него лица по чл. 13, ал. 6 от ЗИНЗС. С определение № 2629 от 20.11.2019 г., постановено по същото дело (стр. 222 от съд. досие), административният съд е насрочил делото за открито съдебно заседание, конституирал е на основание чл. 154, ал. 1 от АПК страните по делото, а именно: оспорващ (жалбоподател): В. Новаков - служител в затвора в Бургас и ответник: министър на правосъдието. Другите указания, дадени със същия съдебен акт, са относно събиране и представяне на доказателства по спора и разпределяне на доказателствената тежест. Министърът на правосъдието е бил представляван въз основа на пълномощно № ЛС -04-273 от 17.04.2019 г. (стр. 240), издадено на основание чл. 32, т. 3 от ГПК, във връзка с чл. 33 от ГПК и чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС от пълномощник Т. Чанев, старши юрисконсулт в Областна служба "Изпълнения на наказанията" – Бургас при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към министъра на правосъдието. В него е посочен обемът на представителна власт, включващ осъществяване на процесуално представителство и извършване на всички необходими съдопроизводствени действия по делата и др. Същият процесуален представител е участвал в откритите съдебни заседания пред първоинстанционния съд на 16.12.2019 г. и на 20.01.2020 г. и е вписан в протокола като процесуален представител на ответника. При дадения ход по същество е пледирал за отхвърляне на жалбата на В. Новаков срещу заповедта на министъра на правосъдието за наложеното му дисциплинарно наказание като неоснователна и е изразил становище, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР. В разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК са посочени страните в съдебноадминистративното производство, като това са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Административният съд – Бургас е приел за издател на акта министъра на правосъдието и е постановил влязлото в сила съдебно решение спрямо този ответник. С определение № 2629 от 20.11.2019 г. съдът го е конституирал като ответник, понеже е издател на оспорения административен акт и е провел съдебното производство с неговото участие. Безспорно е установено, че издател на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на В. Новаков е министърът на правосъдието. При формиране на волята си по същество съдът с оглед на чл. 173, ал. 2 от АПК е преценил, че той е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Материалната компетентност на административния орган е предписана от материално правни норми, въз основа на които издателят на акта придобива конкретни правомощия при осъществяване на дейността си. Ответникът е държавен служител по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и тъй като длъжността му включва пряко осъществяване на дейности по изпълнение на наказанията, по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго, и преди всичко с оглед текста на чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС. В него е предвидено, че компетентен да налага наказания на служителите в териториалните служби на ГДИН е Главният директор на ГДИН, респ. упълномощените от него лица по чл. 13, ал. 6 от ЗИНЗС. Следователно, доводите на искателя за отмяна на влязлото в сила решение с аргументи за неговата незаконосъобразност поради начина на конституиране на страните в първоинстанционното производство са неоснователни и необосновани, още повече, че те биха формирали касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно нарушаване на съдопроизводствените правила. В настоящото производство не се осъществява касационен инстанционен съдебен контрол, а се реализира извънинстанционен съдебен контрол, при което се осъществява преценка на основанията, посочени в чл. 239 от АПК. Така процесуални нарушения, допуснати от съда, могат да служат като основание за отмяна на влязло в сила решение, ако в резултат на тях е било нарушено правото на участие на страната в процеса - чл. 239, т. 5 АПК. В процесния случай не се касае за нито една от хипотезите, визирани в тази разпоредба, на която се позовава искателя. Не могат да бъдат споделени и изложените съображения, че се нарушават правата на министъра на вътрешните работи, след като той не е бил конституиран като ответник в проведеното съдебно производство. Освен, че не са налице нормативни основания за конституирането му, в настоящото производство искателят не може да се позовава на нарушаване на чужди нему права. Както беше посочено по-горе съдебноадминистративното производство се е развило при съобразяване на процесуалните правила с участие на надлежна страна. При този изход от спора на ответника по искането за отмяна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящото извънинстанционно производство в размер на 600, 00 лв., съгласно представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,