Решение № 4040 от 13.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството по делото е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила Определение 8859/12.10.2022г. на Върховния административен съд, шесто отделение, постановено по адм. дело 8251/2022 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Определение 528/06.07.2022г. на Административен съд - Хасково, постановено по КАНД 361/2022 г. по описа на същия съд. С искането се претендира отмяна на посочения съдебен акт на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до лишаване на искателя от възможността да участва в производството по делото /т.5/. Сочи се също наличие на нови писмени доказателства по смисъла на т.1 относно твърдяна невменяемост на искателя, както в производството пред АС Хасково, така и пред ВАС, чието определение се иска да бъде отменено. Ответникът началникът на РУ към ОД на МВР Хасково не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като прецени допустимостта на искането и наличието на основания за отмяна, приема от фактическа и правна страна следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен. Преценено по същество искането за отмяна и на двете посочени основания / чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК/ е неоснователно. Определението, на което се иска отмяна е постановено в производство по частна касационна жалба за проверка правилността на Определение 528/06.07.2022г. на Административен съд - Хасково, постановено по КАНД 361/2022 г. по описа на същия съд. С разпоредбите на чл. 237 240 от АПК законодателят е предвидил един извънреден, извънинстанционен способ за съдебен контрол на влезли в сила съдебни актове както решения, така и определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, при наличие на изчерпателно посочени отменителни основания. Според посоченото в искането основание по чл.239, т.5 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато вследствие нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, препятствало възможността на страната фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване на правото й на защита. Не всички процесуални нарушения, обаче, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, респективно от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник, са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В конкретния случай няма данни за допуснати нарушения при постановяване на атакуваното определение, които да попадат в хипотезата на чл.239, т. 5 от АПК. От материалите по делото е видно, че искателят е бил надлежно уведомен за разпореждането на АС Хасково с указания за отстраняване на нередовности на предявеното пред последния искане за възобновяване на административнонаказателното производство, като указанията на съда настоящият съдебен състав намира за конкретни, изчерпателни и ясни. Противно на изложените в искането за отмяна доводи, насрочване на делото пред АС - Хасково не е извършено не поради допуснати от съда процесуални нарушения, а поради нередовност на адресираното до съда искане за възобновяване по чл. 70 и следващите от ЗАНН, която нередовност не е отстранена въпреки прецизните указания на съда. След като е установил, че искането е неясно и изготвено, подписано и подадено от ненадлежна страна майката на лицето, по отношение на което е издаден актът по чл.72 ал.1 т.2 от ЗАНН - Н. Ников, при липса на надлежно упълномощаване за иницииране на производството по делото и/или за извършване на процесуално представителство, от една страна, и при неналичие на данни за обективна невъзможност на лицето да го подпише и депозира в съда, или упълномощи за това адвокат или съпруг, възходящ или низходящ роднина, съдът е дал конкретни и ясни указания за отстраняване на неяснотите и пропуските в искането. Като е преценил, че съдържащите се в административнонаказателната преписка/преписки данни, от една страна, и представените с искането доказателства, от друга, не си противоречат и не установяват липса на процесуална дееспособност по арг. от чл.28 ал.2-4 от ГПК във връзка с чл.5 от Закона за лицата и семейството на пълнолетното и непоставено под пълно или ограничено запрещение лице/, АС Хасково е прецизирал нередовностите и предупредил подателя на искането за неблагоприятните последици при неотстраняването им, които указания, не се спори, че са достигнали надлежно и своевременно до Ников, но не са били отстранени в предоставения му от съда срок. В този смисъл не се споделят твърденията в искането за отмяна, че неотстраняването на нередовностите се дължи на особеното състояние на лицето състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, пречещо на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, за каквото данни по делото изобщо не са налице. Като пълнолетно лице, непоставено под запрещение /пълно или ограничено/ Ников е следвало да подпише и депозира искането си в съда лично или чрез надлежно упълномощен от него представител адвокат или съпруг, възходящ или низходящ роднина, респективно да отстрани указаните му нередовности като конкретизира и подпише искането или упълномощи някое от горепосочените лица да сторят това. Съдът е бил длъжен да разгледа искането и се произнесе по същество само при наличие на редовна и допустима молба с искане по чл.70 и сл. от ЗАНН, каквато в случая не е била депозирана /съответно коригирана/ изцяло по причина на искателя. До същите констатации е стигнал и съставът на Върховния административен съд, постановил определението предмет на искането за отмяна. За да остави в сила определението на АС Хасково, ВАС е приел, че искането за възобновяване на административнонаказателното производство е подадено от лице без активна процесуална легитимация и при липса на доказателства за надлежно учредена представителна власт, които правни изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Предвид гореизложеното, Административен съд Хасково и Върховният административен съд не са допуснали нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е било осуетено правото на участие на жалбоподателя по делото, нито той е бил в невъзможност да участва по причини, които не е могъл да отстрани, поради което не е налице отменителното основание по чл.239, т.5 от АПК. Неоснователно е и искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно визираната норма, влязлото в законна сила определение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при разглеждането му му не са могли да бъдат известни на страната. Това са факти от действителността, които са значими за спорното правоотношение и които са нови, т.е. не са били предмет на фактическите установявания по него. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени доказателства - документи относно факти, които са били заявени /твърдени/ в съдебното производство, но не са могли да бъдат установени поради липсата на доказателства до приключването на делото във всички инстанции. Безспорно законодателят изисква новите обстоятелства или доказателства да са от съществено значение за правилното решаване на спора, по отношение на който е постановен съдебният акт, чиято отмяна се претендира. В искането на Ников не се твърдят нови обстоятелства и не се представят нови доказателства по смисъла на горната разпоредба, от съществено значение за делото, които биха могли да мотивират отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърдения с него такъв, респективно да доведат до разглеждане на искането за възобновяване на административнонаказателното производство и произнасяне на съда в друга насока, с различен резултат. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия