Решение № 5072 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2015 г.

Решение № 5072 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Д., против решение № 5044 от 16.07.2015 г., постановено по адм. д. № 11109/2013 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/14456 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на субсидии по заявление за плащане от 21.05.2012 г. за кампания 2012 г., за отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател релевира доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. С постъпила на 12.04.2016 г. молба, чрез юрк. З. Захариева, поддържа жалбата. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответната страна - Н. М. Ю., чрез процесуалния си представител адв. Й. оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Преценява като обосновани изводите на съда, че процесното уведомително писмо е издадено в нарушение на изискването за форма и противоречие с приложимите материалноправни норми, предвид приетите по делото доказателства, включително и кредитираната съдебно-техническа експертиза. Счита за правилен извода на съда, че в административната преписка не се съдържат документи, в които да са изложени аргументирани съображения, обосноваващи решението на административния орган да не признае в полза на жалбоподателя застъпените площи по конкретно заявените парцели и да предпочете останалите двама земеделски производители, поради което в случая не може да намери приложение ТП № 16/75 г. на ОСГК на ВС. С., че действително в Наредба № 5/2009 г. няма регламентация, която да изисква от ДФЗ да установи кои земеделски стопани имат право да обработват земята, след като същите са представили документи, удостоверяващи правото им на ползване, т.е. администрацията не може да определя правната им валидност, но това не означава, че тя не следва да сравни тяхното съдържание - за да се прецени доколко в договорите е налице информация, достатъчна за точната индивидуализация на заявените за оторизация парцели по местоположение, площ, номерация и др. Намира, че представените по чл. 2а, ал. 2 от цитираната наредба документи от другите двама земеделски производители не удостоверяват в необходимата пълнота действителните им права на ползватели върху процесните имоти, поради което липсата на мотиви за разрешаване на застъпванията на площи в тяхна полза, а не на жалбоподателя Ниязи М. Юсеин, правилно е счетено за отменително основание по смисъла на чл. 146 от АПК. Счита и че по този начин не само е ограничено правото на защита на оспорващия, но и че съдът е възпрепятстван за извърши дължимата проверка за материалната законосъобразност на постановения на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП отказ за изплащане на заявената сума, след като не е установен по несъмнен начин размерът на недопустимата за подпомагане площ, т.е. дали същият е в границите от 3% до 20% или надхвърля 1/5 от нея, поради което правилно съдът е отменил процесното уведомително писмо. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. М. Ю., против Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/14456 от 20.09.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което по негово общо заявление с УИН 16/080612/20324 от 21.05.2012 г. по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. му е отказано заплащане на субсидия за сума в размер на 6084.85 лева по СЕПП и в размер на 5850.38 лева по НР1. Оспорващият възразил против констатациите при извършената проверка досежно състоянието на стопанисваната земя, поради което не е следвало да и се отказва субсидия по посочените схеми като твърдял, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е. при непълнота на доказателствата, респ. при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. На първо място обаче твърдял, че оспореното писмо не съдържа фактически основания за издаването, с което е нарушено изискването за форма на акта, предвидено в чл. 59, т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащане на площ за кампания 2012 г., с което са заявени за подпомагане 25 броя земеделски парцели с обща площ 23.01 ха по Схемата за единно плащане на площ и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони) в землището на с. Б., общ. П.. По това общо заявление са извършени административни проверки, съответно проверка на място, извършена по дистанционен метод, приключила с изготвен контролен лист, и проверка за наличие на двойно заявени площи, при която е констатирано застъпване на площи, за което жалбоподателят е уведомен с уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с приложена към него таблица на установените застъпвания. Оспорващият - с оглед изясняване на принадлежността на двойно заявените площи, на 7.11.2012 г. подал декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, към която приложил попълнена таблица за установени застъпвания, както и пет договори за наем, доказващи правното основание за ползване на имотите съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. Писма за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин са изпратени и до други седем земеделски производители, шест от които са подали декларации за изясняване принадлежността на застъпените площи, с попълнена таблица за тези площи и документи, доказващи правното основание за ползване на имотите. Административният орган, видно от съдържанието на двете таблици за двете схеми посочил, че отказва финансово подпомагане по Общото заявление за подпомагане за 2012 г. на жалбоподателя - поради това, че по СЕПП за парцел БЗС 56335-29-5-2 с площ 0.35 ха е констатирано разминаване в площта след проверката на място в размер на 0.03 ха, при което като допустима за подпомагане е определена площта от 0.32 ха. За другите БЗС: 56335-29-7-2; 56335-37-2-1; 56335-44-10-1; 56335-44-8-2 и 56335-80-1-2 е отразено, че са заявени от повече от един кандидат, при което застъпените части са изключени от първоначално заявената площ. За БЗС 56335-44-9-1 със заявена площ 4.33 ха е вписано, че е констатирано разминаване в площта след проверката на място в размер на 0.02 ха, както и двойно деклариране, за което от площта му са изключени 4.31 ха. Общо в таблицата са отразени 4.91 ха като наддекларирана площ, като идентични данни са вписани и в таблицата за същите седем имота, заявени за подпомагане и по НР1, където отново са определени 4.91 ха като недопустима за подпомагане площ. За пълния отказ по двете схеми, съответно по СЕПП и по НР1 съдът установил, че административният орган е посочил конкретно само правни основания - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП /в редакцията ДВ, бр. 68/2008 г./, т.е. кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, както и че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, но че липсват конкретни фактически основания за постановения отказ, който извод не се опровергава и от данните в контролния лист за процедурна проверка, с отразени резултати от нея, извършена по дистанционен метод. Преценил, че от този документ не може да се установи каква площ е прието, че е в недобро земеделско състояние и поради каква причина е направен този извод. Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и винаги е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, след като за изясняване на спора допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, която кредитирал като неоспорена и компетентна. С нея установил, че част от площите на заявените от жалбоподателя БСЗ-та неправилно са определени от административния орган като недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НР1, а именно, че за два от парцелите са установени участъци, които са в недобро земеделско състояние /0.36 ха/ и те са изключени от допустимата за подпомагане площ, съответно за БЗС 56335-37-2-1, БЗС 56335-44-9-1 и БЗС 56335-44-10-1 са установени застъпвания с имоти на други земеделски производители- Р. Мустафа и Ф. М.. За правно основание за ползване на застъпените площи, последните са представили договори за наем с ППЗК "Б.", в които не са посочени землището на населеното място, в което се намират, нито площта на отдаваните под наем имоти, поради което вещото лице е дало два варианта за изчисление на недопустимите за подпомагане площи: Първи - ако се приеме, че договорите, сключени с ППЗК "Б." от другите земеделски производители не са валидни- именно поради липса на индивидуализиращи данни за имотите, недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР1 /в размер на 0.56 ха или 2.49%/ и на жалбоподателя следва да бъде изплатена субсидия за установената обработена от него земя, т.е. за 22.45 ха. и Втори - ако се приеме, че договорите са валидни, тогава недопустимата за подпомагане площ е в размера на установената от ДФЗ, т.е. на 4.91 ха или 27.13%, при което се санкционира цялата установена площ и на жалбоподателя не следва да бъде изплатена субсидия за годината. Съдът кредитирал първия вариант по съображения, че документите се проверяват от формална страна, но трябва да са относими към констатираното застъпване, а в случая представените договори за наем не съдържат никакви индивидуализиращи данни за имотите, поради което приел, че не представляват годно основание за доказване правото на ползване. Допълнил съображенията си като посочил, че тълкуване на разпоредбата в обратния смисъл, а именно че РА следва да съобрази и документи, които само формално са означени като "договор за наем", но поради липса на индивидуализиращи имотите данни по никакъв начин не доказват правното основание за ползване им, би довело до злоупотреба с права от неправомерни ползватели. При тези данни по делото съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите и мерките за финансово подпомагане. На първо място съобразил наличие на компетентност на издалия административния акт орган. По основното възражение в жалбата приел, че при постановяване на отказа на административния орган по заявлението за 2012 г. на оспорващия е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, първо - на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ индивидуалният административен акт да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран, като обосновал извод, с оглед посоченото по-горе, че конкретни фактически основания в оспореното писмо на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", въз основа на които са определени като недопустими за подпомагане площи от процесните БЗС, не са изложени. В тази връзка приел, че направените констатации в таблиците на уведомителното писмо не внасят яснота как е формирана волята на административния орган и извел извод, че уведомителното писмо е издадено без посочване на конкретни фактически основания, а доколкото такива могат да се изведат от посоченото в таблиците, те противоречат на събраните по делото доказателства. Този втори извод извел от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Наред с горното извел и втори решаващ извод, а именно за незаконосъобразност на приетото, че 4.91 ха от заявената площ са недопустими за подпомагане. Този извод обосновал с мотиви, че в тази площ са включени застъпвания, за които кандидатът е представил доказателства /договори за наем/, че ги ползва на правно основание, а останалите кандидати, с чиито парцели е констатирано застъпването, са представили договори за наем с ППЗК "Б.", в които не е посочено землището, за което се отнасят, нито са индивидуализирани конкретните имоти, предмет на договорите. Преценил, че поради тази причина тези договори не е следвало да се приемат за доказващи валидно правно основание за ползване, следователно по отношение на застъпените площи, изчислени от вещото лице на 4.35 ха, застъпванията са отстранени в полза на жалбоподателя и е следвало да бъдат включени в допустимата за подпомагане площ. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. По основното възражение на касатора за мотивираност на отказа, респ., че съдът е следвало да установи лот контролния лист, че код СЗ+ означава, че "декларираната площ е повече от измерената" следва да се посочи, че административният съд правилно е установил, че при постановяване на оспореното уведомително писмо е нарушена императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че фактически основания в оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", конкретно по отношение на БСЗ, касаещи отказа не са изложени, а доколкото има такива, те противоречат на събраните по делото доказателства. Този извод се налага от анализа на записванията в колоните на двете таблици /по СЕПП и НР1/ и на контролния лист, където впрочем този код не е посочен за процесните имоти /л. 56 от делото/. Доводът за противното, основан на съображението, че волята на административния орган е изяснена посредством изслушване на вещо лице по делото не е съобразен с императивното изисквано за мотивиране на административния акт. Впрочем в случая, и изслушаната експертиза обосновава извода на съда. Няма обаче отклонения в съдебната практика, че е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат "дописвани" и допълвани след приключила процедура по издаване на административния акт и неговото съобщаване, още по-малко чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване. С оглед изложеното по-горе се налага изводът, че в оспореното уведомително писмо няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия земеделски стопанин. Както бе посочено по-горе, константна е практиката на Върховния административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Не е допуснато и нарушение на материалния закон, предвид кредитираното заключение на вещото лице, безспорно доказало, че част от площите на заявените от жалбоподателя БСЗ-та неправилно са определени от административния орган като недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НР1 и в размерите, посочени по-горе, т.е. че недопустимата за подпомагане площ не е в размер на 4.91 ха, както е прието в уведомителното писмо, а е в размер на 0.56 ха/ 0.03 ха - площта, измерена при проверката на място като площ в недобро земеделско състояние плюс 0.53 ха - неотстранени застъпвания/, което представлява 2.49%, а при наддеклариране до 2 ха и до 3% няма санкционирана площ, т.е. следва да бъде изплатена субсидия за площ от 22.45 ха, /заявената площ от 23.01 ха, от която е изключена недопустимата за подпомагане в размер на 0.56 ха. Правилен, при това положение е изводът на първоинстанционния съд, че в оспорената част на УП е било налице основанието за отмяна и по чл. 146, т. 4 от АПК. Възражението на касационния жалбоподател, че Наредба № 5/2009 г. не го задължавала да установява кои земеделски стопани имат право да обработват земята, след като същите са представили документи, удостоверяващи правото им на ползване, т.е. че административният орган не можел да определя правната им валидност не означава, че той не следва да установи тяхната относимост, като на първо място да сравни тяхното съдържание, за да се прецени доколко в договорите е налице информация, достатъчна за точната индивидуализация на заявените за оторизация парцели по местоположение, площ, номерация и др, след което да направи извод за допустимост, респ. за недопустимост на площите. Освен това, видно от материалите по делото, представените по реда на чл. 2а ал. 2 от тази наредба документи от другите двама земеделски производители не удостоверяват в необходимата пълнота действителните им права на ползватели върху процесните имоти. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материалноправните норми и е формирал обосновани правни изводи. Наведеният в касационната жалба довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Противно на твърдяното от касатора, съдът правилно е съобразил относимите правни норми. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,