Решение № 9638 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2018 г.

Решение № 9638 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ю. Чебишев, представляващ "Индустриал комерс КО" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуален представител адвокат Х. Тодорова от САК срещу решение № 4774 от 12.07.2018 г. на Административен съд София град по адм. дело № 13974/2017 г. С него е отхвърлена жалба на дружеството срещу решение № 1040-21-537/4.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалба на осигурителя "Индустриал Комерс Ко" ЕАД и е потвърдено разпореждане № РЖ-5-2-00330403 от 24.10.2017 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София град за събиране на суми по ревизионен акт за начет № РА-5-21-00323385/9.10.2017 г. в размер на 2388. 24 лева главница и 53. 39 лева лихва. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. Съдът е установил фактите по делото от които е приел за установено, че на 16.03.2017 г. С. Константинова е вписана в търговски регистър като член на Съвета на директорите и като представляващ дружество "ИНДУСТРИАЛКОМЕРС КО" ЕАД. Установено е също така, че към датата на вписването е била във временна неработоспособност по издадени болнични листове без прекъсване считано от 3.01.2017 г. до 10.09.2017 г., поради което не е упражнявала трудова дейност през този период. Установено е, че на лицето са начислявани само работни във временна неработоспособност с право на парично обезщетение, както и че няма начислено възнаграждение за отработени дни. При проверка на осигурителя е съставен акт за начет за сумите, изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от 17.04.2017 г. до 4.10.2017 г., поради неправилно начислени суми за временна неработоспособност, тъй като лицето не е имало качество на осигурено лице. При прилагане на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО чл. 10 КСО съдът е извел правен извод, че предвид сключения договор за управление по него не се установяват действия по изпълнението му поради което не е налице трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на качеството на осигурено лице. Предвид изложеното жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Спорен е въпросът от правна страна дали при сключен договор за управление в условията на непрекъсната трайна неработоспособност е възникнало осигуряване и материалните предпоставки за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност. По делото е установено, че няма упражняване на трудова дейност предвид неработоспособността. Съдът е приел, че при липса на определение за упражняване на трудова дейност като условие за възникване на осигуряването следва да се приеме, че действията по изпълнението на договора за управление са тези действия, имащи отношение към функционирането на дружеството и задълженията в договора. За периода преди 3.01.2017 г. са представени доказателства, според които С. Константинова е осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО и по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО чрез други четири осигурители. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най малко 6 м осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 10 КСО осигуряването възниква в деня в който лицата започват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. При изложените съображения, правилно не се кредитирани доводите на осигурителя, че е достатъчно само сключването на договор по силата на който възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение