Решение № 15456 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1813/2012 г.

Решение № 15456 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1813/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Видин (ОДМВР), против решение № 149/12.12.2011 г., постановено по а. д. № 227/2010 г. по описа на Административен съд Видин (АСВ) и частна жалба на Стойчо Венциславов Захариев от гр. Видин, против определение от 09.01.2012 г., постановено по същото дело. Касационната и частна жалби са подадени в законния срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение състав на АСВ е отменил като незаконосъобразна заповед рег. № з-948/07.09.2011 г. на директора на ОДМВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), е наложено на Стойчо Венциславов Захариев от гр. Видин, дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г. Недоволен от решението, директорът на ОДМВР го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно иска отмяна на решението и отхвърляне първоначалната жалба на Захариев. Становище по частната жалба на ответника, както и за присъждане на разноски не взема. С обжалваното определение от 09.01.2012 г., съставът на АСВ е оставил без уважение искането на Захариев за изменение на постановеното решение по делото в частта му за разноски. Ответникът - Стойчо Захариев, чрез изготвената от процесуалния му представител "писмена защита", моли отхвърляне на касационната жалба. Поддържа подадената от него частна жалба, която моли да бъде уважена. Претендира за направените от него разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от съставът на АСВ. Оспорен от касатора е единствено фактът, дали в обжалваната заповед на директора на ОДМВР е посочена нормата, която Захариев е нарушил с поведението си. Въпросът ще бъде разгледан по-долу. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява като цяло неоснователна. Постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и отговарящо на целта на закона. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване от страна на съда на изискването за разглеждане на делото в разумни срокове е неоснователен. Обстоятелството, че единственият юрисконсулт на ОДМВР е бил в отпуск от 14 - 22.11.2011 г. е ирелевантен за провеждането на процеса. Страна по делото е не юрисконсулта на дирекцията, а нейния директор. За невъзможност на последния да участва в процеса не са представени доказателства, липсват също и твърдения. В случая АСВ не само, че не е допуснал твърдяното "съществено нарушение на съдопроизводствените правила", но с отлагането на делото от 16.11.2011 за 23.11.2011 г. е проявил колегиалност и разбиране на личните проблеми на участващия юрисконсулт. Ползването на платен домашен отпуск от него не е основателна причина за отлагане на едно вече насрочено в съда дело. Нормално би било, при наличието на такова, да се прекъсне отпуска на процесуалния представител и чрез участие в делото, да се защитят интересите на страната. При това, изискването за разглеждане на делата в разумни срокове е изискване за тяхното възможно най-бързо разглеждане, а не обратното. В случая се прави опит проявената толерантност от страна на съда, да се квалифицира като нарушение от негова страна. Констатираното от съда съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания административен акт действително съществува. Както е посочено, чл. 229, ал. 1 от ЗМВР изисква административно наказващият орган преди налагане на наказанието да изслуша служителя или да приеме неговите писмени обяснения. Въпреки дадените такива от Захариев (л. 14, 15) по време на дисциплинарната проверка, липсват доказателства те да са приети от директора на ОДМВР. Липсват доказателства също така, наказаният да е изслушан лично от директора, което сочи несъмнено на наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се явява основателен. АСВ правилно е констатирал непосочването в обжалваната заповед на нарушената норма с поведението на Захариев. Дотолкова обаче, доколкото в обжалваната заповедта е цитирана Справка рег. № 18691/12.08.2011 г., в която са посочени като нарушени от служителя чл. 24, ал. 3 и чл. 37, ал. 2 от Инструкция № Iз-1711/15.09.2009 г. за реда за действие на полицейските органи при задържане на лица в структурните звена на МВР... и чл. 11 и чл. 18 от Правилник рег. № 13465/25.06.2009 г. за вътрешния ред в помещенията за задържане на лица в случаите, определени в ЗМВР, излагането на мотиви в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на обжалвания административен акт, който при това е цитиран в последния, съставлява излагане на мотиви и на самия акт. Тази правна конструкция е предвидена и посочена в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на НРБ, неотменено и действащо и към настоящия момент, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Липсата на допуснато нарушение на материалния закон при издаването на обжалваната заповед обаче не санира нейната незаконосъобразност, при наличие на констатираното от съда съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е и изводът на АСВ, че с оглед цялостната обстановка по извършване на деянието на Захариев, налагането на наказание за него не съответства на целта на закона. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и издадено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба като цяло се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. Неоснователна се явява и частната жалба. По делото пред АСВ е било направено искане от Захариев чрез процесуалния му представител, за присъждане на направените по делото разноски. Въпросът е бил разгледан в мотивите на обжалваното решение и съдът е констатирал, че до приключване на производството по делото в съдебното заседание на 23.11.2011 г., частният жалбоподател не е представил доказателства за направени разноски. Действително, чл. 248 от ГПК дава възможност на съда по искане на страните да измени или допълни постановеното решение в частта му за разноските. В същото време обаче, нормите, които дават право да се претендират такива са чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК. Член 78, ал. 1 от ГПК гласи: "Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска". Тълкуването на тази норма и постоянна практика на ВАС е, да бъдат възмездявани вече заплатените разноски до момента на приключване на производството по делото в съдебното заседание. В случая, пред АСВ са представени доказателства за заплатен хонорар на адвоката на 24.11.2011 г. - т. е. след посочения момент, поради което искането правилно е оставено без уважение. Действително, чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата (ЗА) предвижда възможност възнаграждението на адвоката да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. Тази възможност обаче е изрично изключена с последните думи на същия текст - в случаите на дела с нематериален интерес, каквото е и настоящото. При това, за прилагане на чл. 36, ал. 4 от ЗА, е необходимо договарянето да стане предварително, преди разглеждането на делото от съда и да бъде съответно доказуемо. Предвид фактическите и правни изводи на ВАС във връзка с неоснователността на касационната жалба на директора на ОДМВР, искането на Захариев за присъждане на направените от него разноски пред настоящата инстанция се явява основателно. То е доказано до размер на 300,00 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие № 2/16.01.2012 г. (л. 14 от делото). Твърдяната с "Окончателен списък на разноските от 19.11.2012 г. " (л. 47) сума от 100,00 лева, платена по Договор за правна защита и съдействие № 4/05.11.2012 г. не е доказана, тъй като не е представен посочения договор. Следва да бъде осъдена ОДМВР да заплати горната сума на частния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС