Решение № 5482 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1829/2016 г.

Решение № 5482 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1829/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ас. В., от гр. С. против решение № 7914/14.12.2015 г. по адм. дело № 7613/2015 г. на Административен съд С. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателката посочва, че съдът неправилно е приел, че моментът на отпускане на пенсията й е влизането в сила на съдебното решение, касаещо ненадлежно оформения й трудов стаж, придобит на длъжности в ЦК на ДКМС. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ С. изразява становище за неоснователност на същата. В подробни писмени бележки обосновава правилност на съдебното решение, отхвърляйки доводите на касатора като неточни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че изводите на административния съд относно датата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст от момента на влизане в сила на съдебното решение за установяване на трудов стаж не кореспондират с точното прилагане на материалния закон. При подаване на заявлението жалбоподателката е имала и стажа и възрастта за придобиване на правото на ЛПОСВ. Ненадлежното оформяне на част от осигурителния стаж е административен пропуск, който е отстранен в хода на пенсионното производство след като последното е било спряно при условията на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Това обстоятелство необосновано е игнорирано от решаващия състав на Административен съд С. при постановяване на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 7914/14.12.2015 г. по адм. дело № 7613/2015 г. Административен съд С. е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. А. В., от гр. С. срещу решение № РО-485/14.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. и потвърденото с него разпореждане № 4910236312/1/27.04.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ досежно началния момент на отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, съдът е приел, че стажът на жалбоподателката за периода 6.12.1971 г. - 30.04.1990 г. е установен с влязло в сила на 10.04.2015 г. съдебно решение от 17.03.2015 г. по гр. дело № 54168/2013 г. на СРС и по този начин за начален момент на отпускане на пенсията пенсионните органи законосъобразно са приели момента на надлежното установяване на процесния осигурителен стаж. Приел е, че не са налични основания за незаконосъобразност досежно оспорените актове на органите на ТП на НОИ. Решението е постановено при неточно прилагане на материалния закон. По делото е установено, че със заявление вх. № МП-10737/21.01.2014 г. В. А. В. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложила декларация, че по отношение на ненадлежно оформения й стаж в ЦК на ДКМС е налице висящо исково производство в СРС. На 28.04.2014 г. е представила доказателства за образувано гр. дело № 54168/2013 г. по описа на СРС, което е съобразено от органите на ТП на НОИ и административното производство по заявление вх. № МП-10737/21.01.2014 г. е било спряно до приключване на съдебното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Със заявление вх. № МП-50703/21.04.2015 г. В. В. е представила влязло в сила на 10.04.2015 г. съдебно решение от 17.03.2015 г. по гр. дело № 54168/2013 г. на СРС, с което е признато за установено по отношение на ТП на НОИ С., че е работила последователно в периода от 6.12.1971 г. до 30.04.1990 г. в ЦК на ДКМС, както следва: в периода от 6.12.1971 г. до 21.01.1972 г. на длъжността "технически секретар" в отдел "Деловодство"; в периода от 21.01.1972 г. до 1.09.1973 г. на длъжността "машинописец-специалист" в отдел "Деловодство"; в периода от 1.09.1973 г. до 1.05.1976 г. на длъжността "технически секретар на секретар" на отдел "Деловодство"; в периода от 1.05.1976 г. до 1.01.1980 г. на длъжността "технически секретар на първия секретар" на ЦК на ДКМС; в периода от 1.01.1980 г. до 1.10.1984 г. на длъжността "секретар-машинописец"; в периода от 1.10.1984 г. до 1.04.1988 г. на длъжността "завеждащ сектор "Лични писма" и в периода от 1.04.1988 г. до 30.04.1990 г. на длъжността "специалист" в ЦК на ДКМС. След възобновяване на административното производство на жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж за периода 6.12.1971 г. - 30.04.1990 г. в размер на 18 години, 4 месеца и 25 дни от трета категория труд. Прибавен към останалия осигурителен стаж, общият осигурителен стаж на заявителката е определен на 39 години, 02 месеца и 13 дни при минимално изискуем от хипотезата на чл. 68 КСО 34 години и 8 месеца. Налична е и втората материалноправна предпоставка по чл. 68 КСО минимално необходима възраст 60 години и 8 месеца. Важния въпрос за възникване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е към кой момент спорният осигурителен стаж е наличен. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че към момента на подаване на заявлението процесния осигурителен стаж е съществувал и в рамките на административното производство е реализирано доказателственото му установяване, отчитайки ненадлежното му оформяне в трудовата книжка на жалбоподателката (липса на поставен кръгъл печат). Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Съобразявайки факта, че процесният стаж в ЦК на ДКМС е надлежно заявен и съществувал още към момента на подаване на заявлението, отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е с начална дата придобиване на правото. Предприетите действия по доказателственото му установяване в хода на административното производство не могат да променят тази правна възможност, още повече че при изчакване приключването на образуваното гражданско дело е било постановено спиране по реда на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК на административния процес, чиято правна последица е, че всички процесуални срокове преустановяват да текат. Спирането на срока започва от деня на спиране на административното производство и трае през цялото време, докато трае спирането на административното производство. Той е започнал да тече отново с възобновяването на процесуалните действия по административната преписка, поради което доказателственото обезпечаване на твърдените факти е станало в сроковете по чл. 94, ал. 1 КСО. По изложените съображения атакуваното съдебно решение и актовете на органите на ТП на НОИ са постановени и издадени в нарушение на материалния закон и като незаконосъобразни следва да бъдат отменени. В тежест на ТП на НОИ С. следва да бъдат поставени и заявените от жалбоподателката разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 600243/9.10.2015 г.) възлизат на сумата от 200,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение