Решение № 7283 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. В. К. против решение 2422 от 12.12.2023 г., постановено по адм. д. 840/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът кметът на Община Благоевград, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на И. В. К. против заповед 1327/27.07.2023 г. на кмета на община Благоевград, в частта й, с която, на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ, е забранено ползването на неприет по установения ред строеж Ап. Б с идентификатор 04279.608.127.1.3, който е част от строеж : Разделяне на втори жилищен етаж и пристройка към него в сграда с идентификатор 04279.608.127.1, изградена в УПИ ХV-4098, кв. 191 по плана на кв. Грамада, гр. Благоевград. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че процесната заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Излага съображения, че е налице строеж, който е пета категория и не е въведен в експлоатация, поради което прави извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган кметът на Община Благоевград съгласно изискването на чл. 178, ал. 6 ЗУТ и предвид факта, че обектът е пета категория. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден в предписаната от закона форма като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Правилно съдът приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в подкрепа на което са изложени мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. Следва да се отбележи и че съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не бе допуснато би се стигнало до издаване на административен акт с друго съдържание, което в случая не е налице. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, по несъмнен начин е установено, че процесният строеж не е въведен в експлоатация. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация по установения ред. За да е налице нарушение от този вид е достатъчно строежът да се ползва преди да е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. При тази хипотеза са без значение обстоятелствата дали строежа е изграден със строителни книжа, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 6 АПК. С административният акт е забранено ползването на строежа, тъй като същият не е въведен в експлоатация, т е. не е доказано нарушение на нормите на чл. 6 АПК. Твърдението, че апартамента се ползва от родителите на касатора, който нямат друго жилище е недоказано и не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,