Решение № 4579 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12424/2020 г.

Решение № 4579 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12424/2020 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на А. М. от град София, чрез пълномощника й адв. Г. Г. против решение № 4542/10.08.2020 г. на Административен съд София- град /АССГ/, постановено по административно дело № 472/2020 година, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу заповед № 8121 К-14322/13.12.2019 година на министъра на вътрешните работи. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано, като в правните му изводи липсвала аргументация свързана с изложеното в подадената жалба. Не е отчетено и нарушението на чл. 195, ал. 2 ЗМВР по отношение на срока за наказване. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго по същество, с което се отмени оспорваната заповед. Претендира разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител от юрк. Р. оспорва касационната жалба, по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била заповед № 8121 К-14322/13.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), на А. М. - старши разследващ полицай в сектор "Разследване" на РДГП - Драгоман от отдел "Разследване" ва Главна дирекция "Гранична полиция"- МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение в Министерство на вътрешните работи (МВР), на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Дисциплинарното производство срещу разследващ полицай М. е образувано по предложение с рег. № 3282 р-23746/26.09.2018 г. и справка с рег. № 3282 р-23386/20.09.2018 г. по описа на ГДГП, съдържащи данни за тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 31.08.2018 г. в работно време, жалбоподателката е посетила магазин "Peek & Cloppenburg", находящ се в сградата на МОЛ "Сердика-център" София", където е задържана от охраната на магазина с дамска рокля марка "Michael Kors", на стойност 449. 99 лв., която не е заплатила. От роклята били отстранени етикетите и маркиращия чип. При задържането й, М. се опитала да осуети проверката, както и да изхвърли намиращо се в нея макетно ножче. Действията на служителката са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено наказание "уволнение". По случая е образувано досъдебно производство № 447/2018 г. по описа на СО към СГП. С постановление лицето е привлечено в качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 9, чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК. За дисциплинарно разследващ орган /ДР0 е определена комисия, която да проведе разследването и изготви становище относно наличието за основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо жалбоподателката, като се докладва на наказващия орган заедно със събраните доказателства в 4-месечен срок от издаването на заповедта за образуване на производството - до 5.02.2019 г. Срокът за провеждане на производството е удължаван със заповеди на министъра на вътрешните работи № 8121 К-244/15.01.2019 г., № 8121 К-8529/15.04.2019 г. и № 8121 К-9284/4.05.2019 г. съответно до 5.04.2019 г., 5.05.2019 г. и 5.06.2019 г. ДРО е приключил производството с обобщена справка рег. № 3282 р-7986/1.04.2019 г. и становище № 3282 р-13083/5.06.2019 г., в които е приел, че само нарушението извършено на 31.08.2018 г. в МОЛ "Сердика-център" е доказано по безспорен начин и е предложил на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на инспектор М. да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". С писмо № 3282 р-13088/05.06.2019 г. по описа на ГДГП, по реда чл. 55 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г., ДРО е докладвал становището и събраните доказателства по случая. С покани № 282 р-25874/15.10.2019 г., № 3282 р-1717/18.01.2019 г., № 3282 р-6342/13.03.2019 г., № 3282 р-7990/1.04.2019 г., № 3282 р-9484/17.04.2019 г., № 3282 р-9485/17.04.2019 г., № 3282 р-10046/23.04.2019 г., № 3282-р-11063/10.05.2019 г. жалбоподателката се е запознала срещу подпис само със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, в която е вписала, че към момента няма да бъде подпомагана от служител на МВР, но на по -късен етап, ако реши да упражни това право, ще уведоми ДРО. М. не се е запознала със заповедите за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарно производство и за удължаване на срока за разследване, позовавайки се на здравословни причини и е изпратила обяснения към ДРО с амбулаторни и болнични листове. За неявяването на инспектор М. за извършване на процедурните действия, ДРО е съставил протоколи № 3282 р-6778/18.03.2019 г., № 3282 р-8298/3.04.2019 г., № 3282 р-9950/22.04.2019 г., № 3282 р-9951/22.04.2019 г., № 3282 р-10248/25.04.2019 г., № 3282 р-11334/14.05.2019 г. С покана на министъра на вътрешните работи № 8121 р-12279/4.07.2019 г. на жалбоподателката е дадена възможност отново за запознаване с материалите по дисциплинарното производство, обобщената справка и даване на допълнително обяснение или възражение по случая. Поканата е връчена на 10.07.2019 г. на инспектор М. в ГДГП. В отговор на същата, жалбоподателката е посочила, че страда от психично заболяване и не е в състояние да прекарва време извън дома си, като желае да се запознае с материалите по производството в дома си, но в 14. 30 ч. същия ден има час за рехабилитация. Приложила е и медицински документи. За неявяване на М. в 14. 20 ч. относно запознаване с обобщена справка и материалите от дисциплинарното производство е съставен протокол № 3282 р-15895/10.07.2019 г. Изготвена е докладна записка № 3282-15999/11.07.2019 г., от която се установява, че до 11.07.2019 г. по случая не са постъпили възражения от страна на жалбоподателката до ГДГП. След събиране на допълнително доказателства, вкл. становище на ЦЕЛК-МВР № 141/1 рег. № 18417/26.08.2019 г., според което инспектор М. е могла да се яви пред разследващите органи и да вземе участие в образуваното производство, ДРО е приел, че от изложените факти се доказва вмененото дисциплинарно нарушение. Със становище № 3282 р-21727/24.09.2019 г. е предложил на жалбоподателката да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". В хода на дисциплинарното производство жалбоподателката е дала обяснения по случая с рег. № 3282 р-26206/18.10.2018 г., № 3282 р-30632/6.12.2018 г., № 3282 р-2063/22.01.2019 г., № 3282-48-70/21.02.2019 г., № 3282 р-6047/8.03.2019 г., № 3282 р-7975/1.04.2019 г., № 3282 р-11335/14.05.2019 г., № 3282 р-19608/26.08.2019 г. При издаване на оспорената заповед № 8121 К-14322/13.12.2019 г., министърът на вътрешните работи е обсъдил релевираните в посочените обяснения доводи. Наказващият орган е приел за основателно искането на жалбоподателката за участие на адв. Г. в дисциплинарното производство като се е позовал на решение № 3/17.05.1994 на КС на Република България. В хода на производството, министърът на вътрешните работи е заключил, че предоставените оптични носители са годни доказателства и същите не противоречат на установеното от назначената видео-техническа експертиза. Подробно е изследвано и обсъдено съдържанието на илюстрирания материал към протокола за видео-техническата експертиза и изложените от страна на М. оплаквания свързани с процесната рокля и искането за приобщаване на чантата послужила за скриване на роклята към материалите по производството. Наказващият орган е отказал да кредитира още искането за получаване на дактилоскопните експертизи от следственото дело, за установяване на обстоятелства дали М. е оставила отпечатъци по процесните вещи и извършване на допълнителна проверка относно твърденията на жалбоподателката, че лице представящо се с името на един от охранителите на магазина е инсценирал кражба с цел да й навреди. При тези обстоятелства, наказващият орган е приел за доказано обстоятелството, че на 31.08.2018 г. в МОЛ "Сердика-център "София, инспектор М. е нарушила следните етични правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по т. 15, т. 19, т. 20, поради което на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, органът е наложил дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното правоотношение в МВР на жалбоподателката като старши разследващ полицай в сектор "Разследване" на РДГП - Драгоман от отдел "Разследване" в Главна дирекция "Гранична полиция"- МВР. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите И. В., С. В. и Б. Р., като съдът е приел показанията им като непротиворечиви и обективни, поради което е кредитирал същите. По делото са изслушани още свидетелските показания на П. П. и М. М., като при преценка на отношенията на тези свидетели с жалбоподателката, е приел, че същите не са обективно изложени. При така приетите и обсъдени доказателства по делото, АССГ е изложил правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР орган и в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма, и в съответствие с материалноправните разпоредби. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Правилен е изводът му, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят (касатор в настоящото производство), е индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. От изложеното в мотивите на оспорваната заповед и в обобщената справка безпротиворечиво се извежда извод, че М. е имала поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретните нарушени разпоредби на Етичния кодекс са посочени в заповедта. В касационната жалба се прави оплакване, че първоинстанционния съд не е приложил правилно разпоредбата на чл. 195, ал. 2 ЗМВР, като не е взел предвид нормата на чл. 195, ал. 2 ЗМВР, съгласно която сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Това оплакване е обсъдено от АССГ, като съдът е приел същото за неоснователно, поради спазване са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В процесния случай проверката е приключила със становище от 5.06.2019 г. Съгласно чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, двумесечният срок от откриване на нарушението не тече, поради обстоятелството, че за периода от 4.09.2018 г. до 23.08.2019 г., М. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност и платен годишен отпуск в размер на 138 дни от 26.08.2019 г. до 4.11.2019 г. Прието е, че законоустановения двумесечен срок изтича на 04.01.2020 г. Нарушението е извършено на 31.08.2018 г., с оглед на което заповедта е издадена при спазване на двугодишния срок по чл. 192, ал. 2 от ЗМВР, изтичащ съответно на 31.08.2020 г. При извършената касационна проверка, настоящият състав намира, че сроковете по 195, ал. 2 ЗМВР са спазени. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР гласи, че за тежки нарушения на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. В конкретния случай видно от приложените писмени доказателства към административната преписка, всички материали за извършеното дисциплинарно производство са постъпили при ДНО - министърът на вътрешните работи с вх. рег. № 13083/5.06.2019 г., като същият е поставил резолюция "запознат" на 4.07.2019 г. Следователно датата на узнаване на дисциплинарното нарушение е 5.06.2019 г. и тази дата започва да тече преклузивния двумесечен срок по смисъла на чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Съгласно приложените болнични листове и изготвената въз основа на тях справка от 28.01.2010 година, за периода от 04.09.2018 г. до 23.08.2019 г. М. е ползвала отпуск за временна неработоспособност, през който период сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР не текат. Общо размерът на болничния отпуск е бил за времето от 4.09.2018 г. до 23.08.2019 г. Отпускът за временна неработоспособност се брои на календарни дни, поради което датата на изтичането му е определена от медицинските органи. Платеният годишен отпуск, който е ползвала М. е както следва: 20 работни дни, считано от 26.08.2019 г. до 20.09.2019 г., към който се прибавят два почивни дни и един ден за националния празник 22 септември, или до 24.09.2019 г.; 20 работни дни от 25.09.2019 г. до 22.10.2019 г. включително; , 9 работни дни, считано от 23.10.2019 г. до 4.11.2019 г. включително. Времето на задържането от 31.08.2018 г. до 1.09.2018 г. или 1 ден също следва да бъде включено към ползваните отпуски. Следователно двумесечния срок от откриване на нару, шението е започнал да тече на 5.06.2019 г., прекъснат е до 4.11.2019 г., следователно 05.11.2019 г. е началната дата на 2 - месечния срок, който е изтекъл на 5.01.2020 година. Заповедта е издадена на 13.12.2019 г., поради което той е спазен. Спазен е и двегодишния срок от извършването на нарушението, който е започнал да тече на 31.08.2018 година и без прекъсването му с болничен и платен годишен отпуск изтича на 31.08.2020 година. Правилни и обосновани са и изводите на АССГ, че оспорената пред него заповед е мотивирана, тъй като в обстоятелствената част на акта се съдържа подробно изложение на фактите по случая, резултати от извършената проверка, доказателствата, които подкрепят нарушението, като освен това подробно са обсъдени доводите и обясненията на участниците, включително обясненията, изложени от жалбоподателката в хода на проведеното дисциплинарно производство. В тази връзка не се споделят направените оплаквания в жалбата за нарушение на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Съдът правилно е приел, че за доказано по делото извършеното от М. дисциплинарно нарушение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Налице е аргументация на база на какви критерии ДНО е стигнал до извода, че служителката е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, на което съответства налагане на най -тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Описаните в заповедта фактически обстоятелства са свързани с нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, с които е уронен престижа на службата, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание "уволнение". Налице са и доказателства за уронване на престижа. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая деянието, за което е ангажирана отговорността на М. е станало достояние както на публичността, така и на органите на досъдебното производство и е възможно да е станало или да стане достояние и на други лица, като то безспорно е от такова естество, че се отразява негативно върху авторитета на МВР като институция. Обжалваното решение е съответно на материалния закон. Дисциплинарната отговорност на А. М. е ангажирана за това, че същата от обективна и субективна страна е осъществила тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което законодателят е предвидил налагане на най-тежкото дисциплинарно нарушение "уволнение". Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се установи такова поведение на лицето, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител представлява. Правилно съдът, въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, е установил, че на 31.08.2018 г. след излизането си от пробната на магазина в търговския център в София, М. оставя един брой артикул, връща се до пробната и взема чантата си, която очевидно е с по-голям обем като се опитва да напусне търговското помещение, но е върната до входа/изхода на магазина от охраната в обекта. Изготвената експертиза във фазата на административното производство обосновано е приета от АССГ като годно доказателство, приобщено към административната преписка, като се е позовал на чл. 171, ал. 1 от АПК, съгласно която разпоредба доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Тази експертиза подробно установава лицето на жалбоподателката, както нейните действия при взимането на дрехите в пробната, броя който оставя след това, както и издутината на чантата й. Констатациите на СТЕ изцяло се потвърждават от протокола за преглед на видеозаписи, както и от показанията на разпитания свидетел - охранител на търговския обект и от приложените по делото сведения от служителите към 05 РУ-СДВР. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, според които АССГ неправилно е кредитирал показанията на част от разпитаните по делото свидетели, а друга част от свидетелските показания е приел за необективни. Този извод следва от факта, че събраните в хода на дисциплинарното производство сведения напълно се потвърждават от свидетелските показания на С. В., който е дал подробни показания относно задържането на жалбоподателката и наличието на незакупена дамска рокля в дамската й чанта. Недоказани са и доводите на касаторката, че от дадените свидетелски показания на М. П., които установяват обостоятелства за заплахи спрямо жалбоподателката, които обаче нямат пряко отношение към извършеното деяние, като това се потвърждава както от сведенията на двамата охранители, така и от прегледа на записите от видеокамерите и извършената експертиза. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че касаторката не следва да носи дисциплинарна отговорност, след като срещу нея е образувано наказателно производство, което не е приключило. Изрично разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР предвижда държавните служители в МВР да носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В случая изпълнителното деяние в досъдебното прозиводство и нарушенията на служебната дисциплина са различни. Дисциплинарната отговорност на М. е ангажирана за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които са доказани по безспорен начин от доказателствата, събрани от дисциплинарнонаказващия орган и тези, събрани в хода на съдебното производство пред първоинстнационния съд. Посочените и цитирани в административния акт конкретни норми от ЗМВР и Етичния кодекс, обсъдени в контекста на извършеното нарушение сочат, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Спазено е изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. В заповедта са изложени обосновани и законосъобразни мотиви за тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината. Отчетено е и цялостното поведение на служителя съпоставено с тежестта на установеното дисциплинарно нарушение. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, вкл. е посочил, кои свидетелски показания кредитира и защо. Решението е обосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични, взаимосвързани и се базират на анализ на събраните по делото доказателства. Не са налице и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение