Решение № 229 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 162/2009 г.

Решение № 229 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 162/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ГПК (Д. В., бр. 50/2008 г.). Образувано е по касационна жалба от Н. Л. К. ЕГН [ЕГН] лично и като пълномощник на синовете си К. Н. К. ЕГН [ЕГН] и Р. Н. К. ЕГН [ЕГН], [населено място] против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, IV Г състав от 26.05.2006 г., постановено по гр. д. № 3533/2004 г., с което е оставено в сила решение на СРС, ГК, 31 с-в от 21.06.2004 г., постановено по гр. д. № 21249/2003 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите субективно и обективно съединени искове срещу Ж. "С. - 2" с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения на 4.11.1985 г. предварителен договор за предоставяне северозападния гараж № 6, находящ се в сградата на кооперацията в [населено място], [улица], както и искове с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неизползването на имота в размер на сумата 2 000 лв., от която сума за всеки от ищците по 666.66 лв. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при допуснати нарушения на процесуални правила - чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и е необосновано. Молят да се отмени решението и да се постанови друго решение, с което да се уважат предявените искове с присъждане направените по делото разноски за всички инстанции. Ако се прецени, че СГС е допуснал съществено процесуално нарушение, което не дава възможност на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора въззивното решение да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. За ответника по касация Ж. "С. - 2", [населено място] жалбата е оспорена с писмено възражение от членовете на УС на Ж. "С. - 2" - председател Г. С. Г., секретар Й. Ст. Б. и член-касиер П. М. А., както и от представляващия Ж. "С. - 2" Й. С. Б. съгласно удостоверение от СГС, ФО, издадено на 24.04.2003 г. (приложено по гр. д. № 21249/03 г., СРС, 31 с-в) и удостоверение от СГС, ФО, издадено на 25.03.2011 г. (приложено по гр. д. № 162/09 г. ВКС, III г. о.) и двете удостоверения издадени въз основа на вписани промени с решение от 24.10.1989 г. по ф. д. № 1791/1989 г. на СГС, ФО, в качеството на секретар на Ж. "С. - 2" лично и с процесуален представител адвокат К. Поддържат решението да се остави в сила с присъждане направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена от заинтересовани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че подписаното между страните споразумение (договор от 6.11.1985 г. и протокол от 4.11.1985 г. на ОС на Ж. "С. - 2") няма характер на предварителен договор, който да може да бъде обявен за окончателен чрез иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Видно от текста на двата документа постигнатото между страните съгласие е обещание за дарение, което съгласно чл. 226, ал. 1 ЗЗД не произвежда действие, а доколкото се отнася до бъдещо имущество е нищожно (чл. 226, ал. 2 ЗЗД). Договорът от 6.11.1985 г. не отговаря на изискването на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съгласно което предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. В случая липсва индивидуализация на предмета на договора. Уговорено е построяване на гараж, който не е описан чрез граници, местоположение, площ. В тази връзка правилно съдът е приел, че липсата на точно описание на предвидения за построяване гараж не може да бъде заместено от решенията на ОС на Ж. "С. - 2" в протоколите от 4.11.1985 г. и 20.12.1985 г. Липсата на точно описание на процесния гараж не може да бъде запълнено и чрез представената по делото техническа документация (архитектурни планове, таблици и пр.). Касае се до съставени след процесния договор от 6.11.1985 г. документи и съдържащите се в тях данни не могат да заместят липсата на ясно изразена обща воля на страните да индивидуализират недвижимия имот, който е трябвало да бъде построен съгласно договора. Неоснователно касаторите считат, че в случая се касае за незаконосъобразно разпределение на недвижимо имущество между член-кооператорите. Към момента на подписването на договора от 6.11.1985 г. и приемането на решенията, отразени в протокола от 4.11.1985 г. обектите в сградата на [улица], в т. ч. и гаражите са били вече разпределени Отразеното с протокол от 22.06.1985 г. разпределение е потвърждавано многократно с последващи решения на ОС на Ж. "С. - 2". Тези решения са влезли в сила, включително и след като са били предмет на съдебен контрол по реда на ЗЖСК, в който смисъл е съдебно решение по гр. д. № 3957/2002 г., СГС, IVб отделение, приложено по делото. Правилно въззивният съд е взел предвид и разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК (отм.), съгласно която при обявяване на предварителен договор за окончателен с предмет вещни права върху недвижим имот съдът е длъжен да провери и дали отчуждителят е собственик на имота. В случая не е установено ответната Ж. да е била собственик на процесния гараж № 6, за който има данни по делото, че е бил придобит от член-кооператора Й. Б. и съпругата му в режим на СИО въз основа на извършено разпределение на обектите в сградата, прието с решение на ОС на Ж. от 22.06.1985 г. и потвърдено с последващи решения на ОС. Това е видно и от представения по делото нот. акт № 146/27.12.2001 г. С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение изцяло, но с жалбата не са заявени конкретни оплаквания срещу отхвърлителното решение по втория иск. Правилно въззивният съд е приел, че неоснователността на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предопределя постановения и по втория иск отхвърлителен резултат. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила, а касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 210 лв. по договор за правна защита и съдействие серия А, № 298075 (гр. д. № 1124/06 г., ВКС, III г. о.) - възнаграждение на един адвокат, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,