Решение № 11447 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4736/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - София, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение 1341 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело 5511/2020 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение. С посоченото решение е отменено решение 1105 от 19.02.2020 г. по адм. дело 1674/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което са отхвърлени предявените на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) искове от Рабиша-Ел ЕООД против КЕВР за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени по съдебен ред административни актове, както и в частта за разноските и вместо него КЕВР е осъдена да заплати на Рабиша-ЕЛ ЕООД, обезщетение за причинените вреди от отменени по съдебен ред решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР и решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР: в размер на 88 362.04 лв. - цена на произведеното и продадено от ищеца количество ел. енергия, умножено по разликата от ценовото равнище на продажбите по цена от 112.48 лв./МВтч без ДДС и преференциална цена в размер на 178.68 лв./МВтч без ДДС, за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.12.2018 г. до изплащане на задължението; в размер на 453 497.84 лв. цена на произведеното и продаденото от ищеца количество ел. енергия, умножена по разликата между ценовото равнище на продажбите по цена от 112.48 лв./МВтч без ДДС и преференциална цена в размер на 178,68 лв./МВтч без ДДС, за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.12.2018 г. до изплащане на задължението; в размер на 44 811.21 лв., законна лихва върху главницата от 88 362.04 лв., за периода от 17.12.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.12.2018 г.; в размер на 4 157.06 лв. законна лихва върху главницата от 453 497.84 лв., за периода от 12.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.12.2018 г. и КЕВР е осъдена да заплати на Рабиша-ЕЛ ЕООД, направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 210 лв. В искането се твърди, че решението на тричленния състав на ВАС, в тази част е неправилно и противоречи на други влезли в сила съдебни решения, а именно: решение 5129 от 23.07.2019 г. по адм. дело 4506 от 2019 г. на АССГ, оставено в сила с решение 492 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. дело 13432 от 2019 г. и решение 13785 от 12.11.2018 г. по адм. дело 12851 от 2017 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение 4039 от 15.06.2017 г. на АССГ по адм. дело 2596 от 2015 г., в частта за отмяна на решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и връщане на преписката на КЕВР за ново разглеждане. Твърди, че е налице и противоречие с множество предходни решения на АССГ и ВАС, постановени по идентични правни спорове за обезщетение за вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, повдигнати от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници - ВЕЦ под 10 Мвт, попадащи в обхвата на т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г., съответно решение Ц-5 от 20.02.2015 г., против КЕВР, а именно: Решение 7410 от 25.07.2022 г. по адм. дело 693 от 2022 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 5193 от 16.08.2021 г. по адм. дело 13158 от 2018 г. по описа на АССГ; решение 11733 от 17.11.2021 по адм. дело 4352 от 2021 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 484 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело 13166 от 2018 г. по описа на АССГ; решение 4307 от 02.04.2021 г. на ВАС по адм. дело 5510 от 2020 г., с което е оставено в сила решение 646 от 04.02.2020 г. на АССГ по адм. дело 13157 от 2018 г.; решение 689 от 19.01.2021 г. по адм. дело 906 от 2020 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 6849 от 14.11.2019 г., постановено по адм. дело 3003 от 2019 г. по описа на АССГ; решение 480 от 13.01.2020 г. по адм. дело 12918 от 2015 г. на ВАС, трето отделение, с което се оставя в сила решение 4783 от 06.07.2015 г., постановено по адм. дело 2450 по описа за 2014 г. на АССГ; решение 3620 от 30.03.2016 г. по адм. дело 7329 от 2015 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение от 29.04.2015 г. по адм. дело 6139 от 2014 г. по описа на АССГ. Според искателя посочените решения се отнасят до идентични правни спорове за обезщетение за вреди, на основание чл. 1 , ал. 1 ЗОДОВ, повдигнати от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници МВЕЦ под 10 Мвт, попадащи в обхвата на т. 7 от Решение Ц 010 от 30.03.2011 г., съответно решение Ц-5 от 20.02.2015 г., против КЕВР. Иска се отмяната на решение 1341 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело 5511/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение. Искателят, чрез процесуалния си представител юрк. Методиева, в открито съдебно заседание поддържа искането и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна. Ответникът по искането за отмяна Рабиша-ЕЛ ЕООД, чрез адв. Чакалов изразява становище за неоснователност на исането. В съдебно заседание представя за сведение на съдебния състав консатантна и последователна практика на ВАС по приложение на нормата на чл. 239, т. 4 АПК. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 165) и доказателства за платен адвокатски хонорар. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, прецени искането за отмяна на горепосоченото решение на ВАС, трето отделение, с което в полза на Рабиша-ЕЛ ЕООД са присъдени обезщетения за имуществени вреди и законна лихва за забава, като процесуално допустимо - подадено е в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от страна, за която процесният съдебен акт в посочената част е неблагоприятен. Разгледано по същество искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно по следните съображения: Предмет на искането за отмяна е решение 1341 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело 5511/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е отменено Решение 1105 от 19.02.2020 г. по адм. дело 1674/2019 г. по описа на АССГ и вместо него КЕВР е осъдена да заплати на Рабиша-ЕЛ ЕООД, обезщетение за причинените вреди от отменени по съдебен ред решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР и решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, както следва: · в размер на 88 362.04 лв. - цена на произведеното и продадено от ищеца количество ел. енергия, умножено по разликата от ценовото равнище на продажбите по цена от 112.48 лв./МВтч без ДДС и преференциална цена в размер на 178.68 лв./МВтч без ДДС, за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.12.2018 г. до изплащане на задължението; · в размер на 453 497.84 лв. цена на произведеното и продаденото от ищеца количество ел. енергия, умножена по разликата между ценовото равнище на продажбите по цена от 112.48 лв./МВтч без ДДС и преференциална цена в размер на 178.68 лв./МВтч без ДДС, за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.12.2018 г. до изплащане на задължението; · в размер на 44 811.21 лв., законна лихва върху главницата от 88 362.04 лв., за периода от 17.12.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.12.2018 г.; · в размер на 4 157.06 лв. законна лихва върху главницата от 453 497.84 лв., за периода от 12.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.12.2018 г. ·КЕВР е осъдена да заплати на Рабиша-ЕЛ ЕООД, направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 210 лв. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на глава Четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита, приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените в чл. 239, т. 1 6 АПК основания. В процесния случай искателят се позовава на основание по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Следователно отмяната по чл. 239, т. 4 АПК предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита (съгласно мотивите на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС). По настоящото дело се иска отмяна на влязлото в сила решение на ВАС, трето отделение, като са наведени единствено твърдения за наличие на основание по чл. 239, т. 4 АПК. Настоящият състав намира, че посоченото основание за отмяна на влязло в сила решение не е налице. С влязло в сила решение 5129 от 23.07.2019 г. на АССГ по адм. дело 4506/2019 г., оставено в сила с решение 492 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. дело 13432/2019 г., по жалба на Геа консулт ООД е обявена нищожността на решение Ц - 14/03.04.2019 г. на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112.48 лв. /МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона. С влязло в сила решение 4039 от 15.06.2017 г. на АССГ по адм. дело 2596/2015 г., оставено в сила с решение 13785 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. дело 12851/2017 г., е отменено решение Ц - 5/20.02.2015 г. на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112.48 лв. /МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 MW по смисъла на пар. 3, ал. 1, т. 1 ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона. Настоящият състав намира, че не е налице идентитет между диспозитивите на решението, чиято отмяна се иска, и горепосочените решения на АССГ, описани от искателя, с които съответно се прогласява нищожност и се отменя решение на КЕВР. Влезлите в сила съдебни решения не са постановени между същите страни и на едно и също правно основание, т. е. не е налице идентичност нито в предмета на делата, нито в страните. Всички описани в искането влезли в сила решения, във връзка с претендираните обезщетения по чл. 1 ЗОДОВ, се отнасят за различни правни спорове досежно обезщетение за вреди въз основа на предявени от различни производители на електрическа енергия от възобновяеми източници МВЕЦ под 10 Мвт искове срещу КЕВР. Следователно, не е налице както пълно тъждество в предмета и основанието, така и в субектите по цитираните съдебни актове. С влязлото в сила решение 5193 от 16.08.2021 г. на АССГ по адм. дело 13158/2018 г., оставено в сила с решение 7410 от 25.07.2022 г. на ВАС по адм. дело 693/2022 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от Центриом ООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение 484 от 29.01.2021 г. на АССГ по адм. дело 13166/2018 г., оставено в сила с решение 11733 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. дело 4352/2021 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от Ветос ЕООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение 646 от 04.02.2020 г. на АССГ по адм. дело 13157/2018 г., оставено в сила с решение 4307 от 02.04.2021 г. на ВАС по адм. дело 5510/2020 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от Черна места ООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение 6849 от 14.11.2019 г. на АССГ по адм. дело 3003/2019 г., оставено в сила с решение 689 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. дело 906/2020 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от Победа ООД против КЕВР за имуществени вреди от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение 4783 от 06.07.2015 г. на АССГ по адм. дело 2450/2014 г., оставено в сила с решение 480 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. дело 12918/2015 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявен от Ариел ТН ЕООД против ДКЕВР за имуществени вреди от отменен незаконосъобразен административен акт на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение 3008 от 29.04.2015 г. на АССГ по адм. дело 6139/2014 г., оставено в сила с решение 3620 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. дело 7329/2015 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявен от Райтър ЕООД против ДКЕВР за имуществени вреди от отменен незаконосъобразен административен акт на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. Между решението чиято отмяна се иска и горепосочените съдебни решения не е налице идентичност по отношение на предмета, основанието и страните. В производствата по гореописаните дела КЕВР е била ответник по искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от едни и същи отменени нейни административни актове, но липсва идентичност между страните предвид на несъвпадащите дружества - ищци. Освен това не е налице идентичност и в предмета на делата, тъй като по всяко едно дело предметът е определян съобразно основанието и петитума на иска. Обезщетенията за имуществени вреди по цитираните дела са претендирани при различни фактически установявания. В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика, формирана по искове за обезщетение по сходни казуси, не е основание да прилагане на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Твърдението за наличие на противоречива практика по дела със сходен предмет за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е неотносимо към предмета на настоящия спор и чрез неговото разрешаване тази практика не може да бъде уеднаквявана. В този смисъл е практиката на ВАС, петчленен състав по адм. дело 5153/2023 г., адм. дело 785/2022 г., адм. дело 7708/2021 г., адм. дело 5667/2021 г. и др. По делото не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решание е неоснователно. При този изхода на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски в размер на 24 000 лв. От процесуалните представители на КЕВР, в съдебно заседание, е направено възражение за прекомерност, което се явява неоснователно, тъй като претендирания адвокатски хонорар е в по-малък размер от дължимия съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес на спора. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия