Решение № 58 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1929/2014 г.

Решение № 58 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1929/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Окръжният прокурор на Р. е подал касационен протест срещу оправдаването за първи път в окръжния съд на четирима подсъдими, обвинени в лъжесвидетелстване и осъдени за него в районния съд, чиято присъда обаче е била отменена, заедно с оправдаването на подсъдимите. Въззивната (нова) присъда е № 41 от 16.Х.2014 г. по внохд 967/2014 г. и се отнася до подсъдимия Т. Г. О., който е обвинен, че е подбудил да лъжесвидетелстват П. И. П., Т. С. Д. и П. П. А., и те лъжесвидетелствали - престъпление по чл. 290, ал. 1 НК (за четиримата, но за първия - във връзка с чл. 20, ал. 3 НК, за останалите - с чл. 20, ал. 2 НК). Обвинението е за потвърдената на 23.ХII.2011 г. пред помощник-нотариус неистина относно обстоятелства във връзка с установяване на правото на собственост върху недвижим имот (обстоятелствена проверка). (Оспореното сега оправдаване не е първото обаче в развитието на делото. Първата оправдателна присъда е била на районния съд, но тя е отменена от окръжния съд при първото въззивно разглеждане на делото, то е било върнато за ново разглеждане и е завършило с осъдителната присъда). Основният спорен въпрос по делото е дали пом. -нотариусът, пред когото подсъдимите са лъжесвидетелствали, е притежавал и в конкретния случай компетентността да разпитва свидетели. На този въпрос прокурорът, подал касационния протест, в допълнението към него отговаря утвърдително; излага доводи, които според него позволяват отмяна на въззивната оправдателна присъда и ново разглеждане на делото, а то да завърши с осъждането на подсъдимите. В писмено становище чрез своя защитник подсъдимите са изразили подкрепа за отрицателния отговор на РОС по спорния въпрос - за липсвалата в случая компетентност на пом. -нотариуса, респ. за отхвърлянето на протеста. В съдебното заседание на ВКС участие са взели прокурор и защитник единствено на подсъдимата, които се придържат към така очертаното вече различие по спорния въпрос. ВКС намери, че трябва да остави в сила протестираната присъда. В нея не е допуснато претендираното нарушение на чл. 290, ал. 1 НК, който сочи като престъпно само деянието пред съд или пред друг "надлежен" орган на властта. Общоприето е в теорията и съдебната практика наличието на този признак от състава на престъплението да се свързва и с компетентността да бъдат разпитвани свидетели. В последната насока по отношение на помощник-нотариуса Законът за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ 104/1996, посл. изм., ДВ 98/2014) също не оставя място за спор: и той е нотариален орган, но без компетентност да участва в производство по установяване на право на собственост върху недвижим имот, освен ако подпомаганият от него нотариус отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, и то при още ред условия, предвидени в закона (срв. чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 46, ал. 1). След като за конкретния случай е ясно най-малко това, че титулярът - нотариус не е отсъствал, когато помощникът му е разпитвал подсъдимите, за ВКС са неубедителни всички опити да бъде защитено разбирането, че и такъв пом. -нотариус е компетентен да извършва разпит на свидетели по обстоятелствена проверка. Като подобен трябва да бъде окачествен и опитът в касационния протест да бъде убеден ВКС, че в единното по своята същност и уредба нотариално производство като инкриминираното, могат да бъдат разграничавани отделни валидни действия и актове както на нотариуса, така и на неговия помощник. Изложеното тук становище на ВКС прави от друга страна безпредметно обсъждането на множеството други въпроси, по които са излагани по една или друга причина спорни мнения - преди всичко въпроса, дали ако беше компетентен да разпитва свидетели, пом. -нотариусът е заедно с това надлежен орган на "властта" или пък например при какво оформяне на разпита на свидетелите те биха се оказали лъжесвидетели. Ръководен от горното, ВКС-I н. о. и с оглед още на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК