Решение № 691 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 83/2010 г.

Решение № 691 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 83/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Б. В. от [населено място], против решението от 27.10.2009 г., постановено по гр. д. № 3548/2009 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решението от 06.02.2009 г. по гр. д. № 12447/2006 г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от Д. С. С. иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 742 от 21.07.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради решаване на въпроса: за действието на споразумението по чл. 101 СК от 1985 г. по отношение на осъществили се преди сключването му факти и възможността подписалите споразумението лица да доказват в исково производство, че отношенията са различни от тези, които прогласява одобреното от съда споразумение, в противоречие с решение № 296 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 422/2009 г. на ВКС, II г. о. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Д. С. С. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмена защита. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е уважен предявения от Д. С. С. срещу Л. Б. В. иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. В. съд е приел, че споразумението по чл. 101 СК от 1985 г., че след развода апартаментът остава в обикновена съсобственост при равни дялове на бившите съпрузи, не е пречка някоя от страните да претендира, че отношенията са различни от тези, които прогласява спогодбата. Решението е неправилно. Процесният недвижим имот - апартамент № 40 в [населено място], ул. "К. Л." № 60, застроен на 61,73 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение № 40 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, е придобит по силата на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. №. 109/1995 г. на името на съпруга Д. С. за сумата 82515 лв., платени напълно и в брой. Страните са бивши съпрузи - сключеният между тях граждански брак на 23.09.1990 г. е прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено на 09.04.2001 г. по бр. д. № 5012/2000 г. на Софийски районен съд, по взаимно съгласие. С решението е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 100 от СК от 1985 г. (отм.), включително, че придобития по време на брака им апартамент № 40 остава в обикновена съсобственост при равни квоти. При тези данни, неправилно въззивния съд е приел за установена трансформация на лични средства на единия съпруг-ищеца в процесния апартамент, въпреки изразената в споразумението воля относно наличието на съсобственост и размера на притежаваните след прекратяване на съпружеската имуществена общност дялове. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, изразена в решение № 756 от 28.09.2001 г. по гр. д. № 7/2000 г. на ВКС, IIг. о. и решение № 296 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 422/2009 г. на ВКС, II г. о., че по отношение на имуществата, придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ, изразената в сключеното при прекратяването на брака споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г. /чл. 100 от СК/ между страните воля обвързва страните по всички въпроси, свързани с имуществените им отношения по смисъла на глава III на СК от 1985 г., вкл. и досежно наличието на съсобственост и размера на притежаваните след прекратяването на съпружеската имуществена общност дялове. Споразумението обвързва страните относно приложението на установената презумпция в чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.) за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, както и относно наличието на съсобственост при равни квоти. След като не е установено споразумението да не отразява действителната воля на страните, да е изменено, развалено или отменено, респ. действието му да е преустановено по взаимно съгласие или на основанията, предвидени в закона, неправилно въззивният съд е приел, че може да се иска преуреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи за същите отношения, за които в брачния процес те са сключили споразумение. Н. произтича от договорния характер на споразумението, което има силата на закон между страните, които са го сключили - чл. 20а от ЗЗД, докато то ги обвързва. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че по този начин се приема, че със споразумението може да се прехвърля право на собственост. Когато споразумението урежда отношенията по повод имущества, придобити по време на брака и придобиването е възмездно, няма пречки със споразумението да бъде отчетен приносът на съпрузите по чл. 19, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.), като споразумението има характер на спогодба. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 3 от ГПК то трябва да се отмени и предявеният иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) се отхвърли. При този изход на спора на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на общо 1647 лв. за трите инстанции. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение