Решение № 13616 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, Агенция "Митници", чрез гл. юрк. С. Димитрова, срещу Решение 6275 от 23.05.2024 г. по адм. д. 4220/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменено издаденото от касатора Решение РТД 3000-782/11.04.2022 г./32-118732 към митническа декларация (МД) с MRN 21BG003010026507R1/25.04.2021 г. в частта, в която е отказано освобождаване на внесеното обезпечение в размер на 645,41 лв. и в размер на 720,65 лв., като същите се задържани за заплащане на вносно мито по цитираната МД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон. Наведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че вносителят не е представил писмен договор или друг еквивалентен документ, с който да се установят елементите нa договорното правоотношение. Поддържа се, че липсва удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стока 1 и стока 4. В подкрепа на тезите си касаторът излага подробни доводи и иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго, с което да се отхвърли изцяло оспорването срещу административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ - Германия, чрез адв. Горанов, оспорва основателността й в писмен отговор и претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна, поради следните съображения. АССГ е приел, че е сезиран с оспорване на Решение РТД 3000-782/11.04.2022 г./32-118732 на касатора, с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано освобождаване на внесеното обезпечение в размер на 645,41 лв. и в размер на 720,65 лв., като същите се задържат за заплащане на вносното мито, преизчислено на база стандартна вносна стойност на процесните стоки. Според първостепенния съд оспорването е допустимо, а митническият акт е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила. Обоснован е извод за неговата материална незаконосъобразност. Установените от АССГ в синтезиран вид са следните: На 25.04.2021 г. в МБ Свиленград с МД с MRN 21BG003010026507R1/25.04.2021 г. са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление внесените от ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ стоки пресни зеленчуци с произход Турция, от които: под 1 пресни домати, тип кръгъл, червен , с код по КН: 0702000099, нетно тегло 1200 кг. и декларирана митническа стойност 2 589.12 лева, преизчислена в Евро/100 кг., на 110.32 Евро/100 кг.; под 3 пресни домати, тип "кръгъл /Ремве/", с код по КН: 0702000099, нетно тегло 2 240 кг. и декларирана митническа стойност 5 913.98 лева, преизчислена в Евро/100 кг., на 134.99 Евро/100 кг.; под 4 пресни тиквички, с код по КН: 0709931000, нетно тегло 3 600 кг. и декларирана митническа стойност 6 328.89 лева, преизчислена в Евро/100 кг., на 89.89 Евро/100 кг.; под 7 пресни домати, тип "кръгъл /Ремве/", с код по КН: 0702000099, нетно тегло 1 350 кг. и декларирана митническа стойност 3 981.83 лева, преизчислена в Евро/100 кг., на 150.81 Евро/100 кг. За стока 1 определената от Европейската комисия за 25.04.2021 г. стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход Република Турция е 87,20 евро/100 кг., за стока 3 - домати тип кръгъл, розов /Ремве/ е 87,2 евро/100 кг., за стока 4 - тиквички е 51,1 евро/100 кг и за стока 7- пресни домати, тип "кръгъл /Ремве/" е 87,20 евро/100 кг. Съпоставката между декларираната вносна стойност на стоките със СВС показала, че декларираната тяхна митническа стойност е с повече от 8 % по-висока, поради което на основание чл. 74, § 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от дружеството е представено обезпечение за стоки 1, 3, 4 и 7 съответно в размер на 645,41 лв., 1305,53 лв., 720,65 лв. и 786,82 лв. С писмо от 22.04.2021 г. вносителят е уведомен, че на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на МД следва да представи доказателства, че стоките под 1, 3, 4 и 7 са реализирани на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 21.05.2021 г., чрез пълномощника Ренус България ООД, са представени доказателства, според които цялото количество от 1 350 кг. от стока 7 - пресни домати, тип "кръгъл /Ремве/", е продадено на цена от 178,81 евро/100 кг. Цялото количество от 1200 кг. от стока 1 - пресни домати тип кръгъл червен е продадено на цена от 118 евро/100 кг. Цялото количество от 2 240 кг. от стока 3 - пресни домати, тип "кръгъл /Ремве/"е продадено на цена от 112 евро/100 кг. В същата молба е изразено съгласие за усвояване на депозита за стока 3 за заплащане на дължимото мито. Цялото количество от 3 600 кг. стока 4 - пресни тиквички е продадено на цена от 103 евро/100 кг. Митническите органи преценили, че депозитите за стоки 1, 3 и 4 следва да бъдат задържани. Обезпечението, отнасящо се партидата (по стока 7) пресни домати, тип кръгъл, розов (Ремве) с нето тегло 1 350 кг., следва да бъде освободено, тъй като представените документи за тази стока могат да бъдат приети като еднозначно доказателство за условията на реализиране по удовлетворителен за митническите органи начин съобразно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията. ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ е уведомено, че предстои издаване на решение за възникване на митническо задължение за стоки 1, 3 и 4 и предоставените обезпечения за същите стоки ще бъдат усвоени. От дружеството не е постъпило възражение. При тази фактическа установеност АССГ приема, че внесените от дружеството пресни домати и тиквички попадат в обхвата на чл. 181, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, както и на чл. 75 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013, с които е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, при което зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална колкото по висока е декларираната входна цена, толкова е по ниско митото и обратно. Според инстанцията по същество превишението на декларираната договорна стойност над СВС на ЕК не надхвърля с повече от 50 % определената от ЕК стандартна вносна стойност на стоки 1 и 4, което се потвърждава от заключението на ССчЕ и следователно не е налице първото кумулативно условие, посочено в т.3 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-770/21. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Безспорно внесените от жалбоподателя пресни домати (стока 1) и тиквички (стока 4) попадат в обхвата на чл.181, пар. 2 от Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, както и на чл. 75 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. С тези актове по отношение на плодовете и зеленчуците е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки на мито в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, а зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална колкото по висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратно. Съгласно разпоредбите на чл. 75, пар. 2 и пар. 5 от делегирания регламент, след като вносителят е декларирал митническа стойност, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, която е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията в момента на съставяне на декларацията, и не е определил митническата стойност, посочена в чл. 74, пар. 2, б. в) от същия регламент в срока по чл. 75, пар. 5, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, то в същия този срок трябва да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Според чл. 75, пар. 5, ал. 4 на делегирания регламент, за да се докаже, че партидата е освободена съгласно условията, посочени в първа алинея, освен фактурата вносителят предоставя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата, а според ал. 3, предл. първо предоставената гаранция се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване (на внесената партида). Не е налице спор, че договорната стойност (действително платената или подлежащата на плащане цена за стоката) по смисъла на чл. 70 МКС на стока 1 98,80 евро/100 кг. се установява от представената към МД електронна фактура TR 1.2, издадена от Despak tarim urunleri paketleme gida ve turizm san tic. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на ССчЕ. Митническите органи не обосновават съмненията си относно договорната цена с непредставянето на писмен договор, а и според Решението на СЕС от 21 септември 2023 г. по дело С-770/21, OGL - Food Trade, т. 86 когато документите, изброени в член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, които вносителят е представил, са достатъчни, за да убедят митническите органи, че цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, са определени правилно, от него не може да се изисква да представи и писмен договор, който го обвързва с износителя, или еквивалентен документ, в който се посочва цената, на която внесената партида е била закупена от него. Първият въпрос, поставен за разрешаване от съда във връзка с правния спор, е обосновава ли недостоверност на договорната стойност обстоятелството, че процесната стока е реализирана от вносителя на цена, която е по-ниска от нейната себестойност. Вторият въпрос е обосновава ли недостоверност на договорната стойност разликата между нея и определената от ЕК СВС. Според решението на СЕС по дело С-770/21 продажбата на загуба е сериозна индикация за изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност (т. 87). В т. 90 от решението СЕС подчертава, че от практиката на Съда следва, че разлика в цените с повече от 50 % между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C-291/15, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. С оглед на това в т. 95 от решението си по дело С-770/21 СЕС приема, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Комисията, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Съюза. Съгласно чл. 70, пар. 1 и пар. 2 МКС базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Договорната стойност не включва елементите, посочени в чл. 71 от МКС, които се прибавят към нея, за да се определи митническата стойност. В случая договорната стойност е 98,80 евро/100 кг. и тя е с 13,30 % по-висока от СВС на ЕК. Настоящият съдебен състав намира, че тази договорна стойност не е значително по-висока в сравнение със СВС, определена от Комисията, поради което не са налице посочените от СЕС предпоставки за изключване на декларираната договорна стойност за целите на определянето на митническата стойност. Ето защо в частта, отменяща административния акт, обективиращ отказ да бъде освободено внесеното обезпечение в размер на 645,41 лв. за стока 1 пресни домати, решението е правилно. Изложеното не се отнася до частта, отменяща митническото решение за стока 4 пресни тиквички. Необоснован е изводът на АССГ, че договорената цена на тази стока не надвишава с повече от 50 % СВС, мотивиран с позоваване на заключението на ССчЕ, тъй като такава задача на вещото лице не е поставена - изчисления са налице за стоки 1 и 3. Декларираната митническа стойност на партидата внесена стока 4 (пресни тиквички), преизчислена в Евро/100 кг. е 89.89 Евро/100 кг. Определената от ЕК за дата 25.04.2021 г. СВС е 51,10 Евро/100 кг., или надхвърля значително стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, поради което превишението следва да се определи като достатъчно съществено, за да породи у митническия орган основателни съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност. Установено е още, че внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз. Независимо, че вносителят е бил поканен да представи всички документи, доказващи, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, представените фактури за покупката и продажбата на внесените пресни тиквички, ведно с доказателства за надлежното счетоводно отразяване на стопанските операции, не могат да се приемат като достатъчни за целта документи. Не е предоставен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Не са налице и изходящи от износителя документи, потвърждаващи цената, на която е закупена стоката. Горните съображения налагат извода, че от "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ не е представено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стока 4 пресни тиквички като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 и законосъобразно е определено и взето под отчет задължение за вносно мито в размер на 720,65 лв. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, постановяваща отмяна на административния акт в частта на отказано освобождаване на внесеното обезпечение в размер на 720,65 лв. за стока 4, а жалбата на дружеството срещу тази част от митническото решение да се отхвърли. Опитът на ответника по касация да релевира пред настоящата инстанция доводи, касаещи митническото решение в частта по стока 3, не може да санира пропуска му да поиска допълване на първоинстанционното решение в срока по чл. 176, ал. 1 АПК. При този изход на спора и своевременно заявените искания право на разноски имат и ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия, и касаторът. На дружеството съобразно уважената част от жалбата се следват разноски в размер на 711,33 лв., което обуславя отмяна на първоинстанционното решение и в частта на разноските за сумата над 711,33 лв. На администрацията, с оглед обема и съдържанието на осъществената от юрисконсулта процесуална защита, се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., както и разноски за касационната инстанция в размер на 5,76 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение