Решение № 165 от 9.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1172/2016 г.

Решение № 165 от 9.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1172/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Г. С. от [населено място], [община], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 2211 от 13.11.2015 г. по в. гр. д. № 1342 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 296 от 21.01.2015 г. по гр. д. № 185/2014 г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 17.06.2005 г. между М. А. Н. като продавач и П. Г. С. като купувач договор за покупко-продажба на 1/3 ид. ч. от паянтова жилищна сграда с идентификатор 56126.602.2681.1.2, построена през 1930 г. в дворно място, представляващо УПИ ХIII-2618, кв. 108 по плана на [населено място] от 1988 г. с идентификатор 56126.602.2681 и с площ 563 кв. м. до размер на 1/30 ид. ч. от правото на собственост върху тази сграда и вместо това е постановил друго, с което е обявил за окончателен договора и в тази част, като е потвърдил решение № 296 от 21.01.2015 г. по гр. д. № 185/2014 г. на Окръжен съд Благоевград в останалата му част, с която е обявен за окончателен договора по отношение на останалите описани в него имоти и е присъдил следващите се такси и разноски. /Искът е отхвърлен само за разликата от 1/30 ид. ч. до 1/3 ид. ч. от описаната паянтова жилищна сграда./ Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск. В съдебно заседание от страните не се явяват лично. Ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва основателността на подадената жалба и желае въззивния акт да бъде потвърден. Представя писмени бележки. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Представен е предварителен договор, в който е посочено, че е сключен от страните на 17.06.2005 г., в [населено място]. С него ответникът се е задължил да продаде - в срок до 40 дни /до 27.07./ на ищцата свои имоти, находящи се в [населено място]: първи жилищен етаж /етажът над гаражите/, заедно с гаража от дясната страна на сградата и прилежащите към него обекти, * ид. ч. от тавана, мазето и общите части на сградата, ведно с 1/3 ид. ч. от паянтова жилищна сграда, строена през 1930 г., разположена в дъното на дворното място. Нотариалният акт за собственост с № 14, т. II рег. № 2039 д. № 196/2005 г. от 20.07.2005 г. е издаден един месец по-късно, на 20.07.2015 г., въз основа на обстоятелствена проверка. На 22.07.2005 г. /преди изтичане на горепосочения 40-дневен срок/, с н. а. № 20, т. II рег. № 2075 д. № 201/2005 г., ответникът е прехвърлил гореописаните имоти на трето неучастващо по делото лице. С влязло в сила на 17.06.2010 г. решение по гр. д. № 244/2005 г. на Окръжен съд Благоевград, на основание чл. 135 ЗЗД, продажбата е обявена за недействителна по отношение на ищцата, която е предявен настоящия иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на 7.12.2009 г. На 5.01.2010 г. ответникът е получил препис от исковата молба с указания, че разполага с едномесечен срок за отговор. В предоставения срок отговор не е представен. Оспорил е иска по основание и размер едва в първото съдебно заседание на 24.09.2010 г. /след като делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и възобновено на 6.07.2010 г./. В дадените, по реда на чл. 177 ГПК обяснения, ответникът е оспорил датата на сключване на договора, като е заявил, че тя не е 17.06.2005 г., а е след извършената от него продажба на трето лице на 22.07.2005 г., както и че е подписал предварителния договор под заплаха за живота му, тъй като е бил бит и е принуден със сила от синовете на ищцата да подпише бланка на договор /без подпис на противната страна/. Заявил е, че причината да не подаде писмен отговор в срок е отправена към него заплаха и осъществен физически тормоз. Съдът е квалифицирал твърденията като искане за възстановяване на срок за подаване на отговор. Оставил е същото без уважение като недоказано, с довод че се твърди престъпление, което подлежи на установяване по друг ред. До края на производството по делото /включващо постановяване на първоинстанционно решение от районен съд, обезсилването му от въззивен, постановяване на повторно първоинстанционно решение от окръжен съд и въззивно от апелативен съд/, на ответника е отказвана възможност да представи доказателства и да направи възражения, поради настъпила преклузия съгласно чл. 133 ГПК. Междувременно е бил предявен иск по чл. 30 ЗЗД за установяване на унищожаемост - поради заплашване - на сключения предварителен договор, заради който производството по настоящето дело е било за втори път спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Възобновено е на 17.07.2012 г., след като производството по иска по чл. 30 ЗЗД е прекратено на 21.03.2012 г. поради недопустимост, заради настъпила преклузия пред вид приключилото производство по чл. 135 ЗЗД. При тези факти, въззивният съд е счел предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за основателен с мотив за наличие на валидно сключен предварителен договор, съдържащ уговорки за съществените елементи на окончателния /описание на имота и цена/. Не се е произнесъл по заявения във въззивната жалба довод на страната за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване от право на защита и несъобразяване на направено - в първото по делото открито съдебно заседание възражение, касаещо действителността на договора. С определение № 358 от 5.04.2016 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, пред вид представени от касатора две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК с № 27 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1893/2013 г. на II т. о. и № 67 от 6.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. на I т. о. на ВКС, по които е констатирано противоречие с въззивния акт по въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да се произнесе по наведен жалбата довод за допуснато съществено процесуално нарушение, свързан с правомощията му при преценка на доказаност на фактите, на които ищецът основава иска си в случаите, когато в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е извършил указаните в чл. 133 ГПК процесуални действия. В тях е прието, че "неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, защото няма презумция, че неподаването на отговор прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154 ГПК", както и че "параметрите на спора, се считат очертани с доклада по делото по чл. 146 ГПК, а той се прави в първото по делото съдебно заседание". Настоящият съдебен състав не споделя цитираната практика. Същата, към настоящия момент, не е актуална с оглед постановяване на т. 4 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с която се прие, че с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответника да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Нови възражения ответникът може да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл. 147 ГПК. За това по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното: Когато в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е извършил указаните в чл. 133 ГПК процесуални действия - не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, или не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно. В цитираната норма на чл. 133 ГПК е посочено само едно изключение и то е: ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Формулировката на основанието, което дава възможност да се правят възражения след изтичане на срока за отговор - наличие на "особени непредвидени обстоятелства", съвпада с формулировката на основанието по чл. 64, ал. 1 ГПК за възстановяване на пропуснат от закона срок. Ответникът трябва да докаже наличието им, поради което когато той твърди, че не е представил отговора си в срок поради особени непредвидени обстоятелства, съдът следва да му предостави възможност да ангажира доказателства в тази връзка /вж. решение № 384 от 13.09.2009 г. по гр. д. № 1836/2009 г. на IV г. о./ Липсата на предоставена такава възможност съставлява съществено процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита на страната. Независимо от така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира конкретно постановения акт за правилен. В случая - в първото по делото заседание /в което е направен доклада по чл. 146 ГПК/, ответникът е поискал да даде обяснения, в хода на които е заявил, че е бил тормозен от близки на ищцата, които не са му "разрешили" да подаде "възражение по делото" и затова не го е направил. Заявил е, че е бил принуден "да не се свързва с адвокат" и да не казва на семейството си. Това изявление, съдът е квалифицирал като искане за възстановяване на срок за даване на писмен отговор, разгледал го и се е произнесъл в същото заседание, оставяйки го без уважение като недоказано. В хода на това производство ответникът не е поискал да му бъде предоставена възможност да представи допълнителни доказателства. Той не е обжалвал и определението на съда, с което е оставено без уважение искането му и същото е влязло в сила. Ответникът не е навел довод във въззивната жалба, касаещ наличието на особени непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи го да спази срока по чл. 133 ГПК /доводите са за несъобразяване на направените възражения по съществото на спора/. Следователно - в случая възможността да се установява, че е налице изключението по чл. 133 ГПК е преклудирана. С влизане в сила на определението, с което е оставено без уважение като недоказано искането за възстановяване на срока за представяне на отговор на исковата молба, въпросът за наличието на особени непредвидени обстоятелства е разрешен, /като е прието, че не е доказано такива да съществуват/ и ответникът е загубил възможността да прави възражения, касаещи съществото на спора. Следователно правилно съдът е игнорирал направените такива - в първото по делото заседание, след срока по чл. 133 ГПК, отказвайки да ги разгледа. Предварителният договор правилно е обявен за окончателен, тъй като не се установи да не е валиден, има за предмет - ясно индивидуализирана вещ, съдържа всички съществени белези на окончателния, като независимо от последващото прехвърляне на собствеността, няма пречка да се обяви за окончателен, с оглед успешно проведения иск по чл. 135 ЗЗД. Доколкото съгласно чл. 363 ГПК, проверката за собствеността се прави към момента на обявяване на сключения договор за окончателен, е ирелевантно обстоятелството, че прехвърлителят е признат за собственик на процесния имот /на 20.07.2005 г./, един месец след сключване на 17.06.2005 г. на предварителния договор. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение