Решение № 9148 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2980/2017 г.

Решение № 9148 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2980/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. Б. ЕООД Е. К." КД със седалище и адрес на управление: гр. С. 1233, ж. к. "Банишора", ул. "С." ..№..., чрез процесуален представител П. П. - ръководител на отдел "Право и съответствие", против решение № 506 от 25.01.2017 г., постановено по адм. дело № 7505/2016 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ). По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Касаторът изразява несъгласие с решаващия извод на съда, че действията на търговеца представляват нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съображенията му са идентични с доводите, поддържани в първоинстанционното производство и обосновават основна защитна теза за неосъществен фактически състав на цитираната законова разпоредба. В съдебно заседание, чрез адв. Лазаров от САК, акцентира на обстоятелството, че не е установено съществено изменение на икономическото поведение на средния потребител съгласно дефиницията на § 13, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, като предпоставка за прилагане на мярката за административна принуда. Претендират се разноски. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез пълномощник по делото, оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, развити в писмен отговор, моли съдебното решение да се остави в сила и да му се присъдят разноски. Участвалият в касационното производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, за да се произнесе по съществото на спора, съобрази следното: С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на "К. Б. ЕООД Е. К." КД срещу Заповед № 559/14.06.2016 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал. 1 ЗЗП на дружеството е забранено използването на нелоялна търговска практика при упражняване на дейността му, а именно: търговецът да извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, изразяващи се в това, че посоченото от търговеца "договорено обезщетение" на стойност 150 лева на практика представлява парична санкция, като същата не намира законово основание. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на приложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), считайки я за издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. Заключението за наличие на пазарно поведение, субсумиращо се в хипотезата на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП е обосновано от фактическа страна с неоспорваните от жалбоподателя констатации на административния орган, направени при извършена проверка в търговски обект на Кауфланд, находящ се в гр. С., бул. "А. Й." .№.... Установено е, че на входа на магазина има поставена информационна табела с надпис: "Правила за вътрешния ред", като сред изброените правила фигурира и следното: "Забранено е да се изнася стока извън търговските площи на магазина, без заплащането й на касата. При неспазване на това изискване, нарушителите ще бъдат предавани на органите на МВР". Поставена е и още една табела: "Кражбата не си заслужава", която съдържа конкретни указания и предупреждения към клиентите, напр.: "Проверка на багаж и документи за самоличност" - "Запазваме си правото при възникнало подозрение охраната да проверява носения от Вас багаж и документи за самоличност (чл. 30 ЗЧОД); "Предаване на органите на МВР" - "Охраната на хипермаркета има право да задържи всяко лице, извършило кражба или друго престъпление в района на хипермаркета и да го предаде на органите на МВР"; "Договорено обезщетение" - "Срещу всеки, който изнася стоки извън търговската площ на магазина, без да ги заплати или извършва друго нарушение, ще бъдат предявени претенции за заплащане на обезщетение за причинените от него щети, включващи и разходите по констатиране на нарушението в минимален размер от 150 лева"; "Съгласие" - "С влизането на територията на нашите обекти, всеки клиент декларира, че се е запознал с горепосочените изисквания и Правилата за вътрешния ред и приема да ги спазва". Проверката в търговския обект на жалбоподателя е извършена по повод постъпили четири броя сигнали от потребители, в които е посочено, че в хипермаркети Кауфланд се прилага следната практика: след заплащане на съответните покупки на касата, охраната на магазина спира клиент, за когото има съмнения, че е извършил кражба или по някакъв друг начин е увредил имуществото на търговеца, като например: при претегляне на плодове и зеленчуци потребителят е премахнал подложката на кантара, с което е манипулирал показанията му; закачил е на количката си за пазаруване намерен предмет, наподобяващ кукичка/желязна закачалка, част от някакъв друг предмет, без етикет, баркод или друг отличителен знак; взел е битове/болтове от разпечатана кутия. Действията на потребителите са квалифицирани като виновно увреждане на имуществото на търговеца, за което е следвало да заплатят сумата от 150 лв., определена като договорно обезщетение. Към сигналите са приложени квитанции за заплатени суми. Съдът е анализирал относимата към спора нормативна уредба в ЗЗП, при което е приел, че описаното пазарно поведение на "К. Б. ЕООД Е. К." КД представлява нелоялна търговска практика, забранена от закона (Арг.: чл. 68в ЗЗП.). Преценил е, че предвидената санкция (договорено обезщетение за вреди) нарушава изискването за добросъвестност и това заключение не се променя от твърдението, че клиентите на магазина са предупредени за възможността да им бъде наложена парична санкция. Съдът се е мотивирал, че съществува голяма вероятност средният потребител въобще да не е прочел и да не се е запознал с въведените "правила" и "предупреждения" за пазаруване, които са отразени на две отделни табели. Освен това, според АССГ, самите "правила" и "предупреждения" са формулирани неточно и неясно, с което объркват потребителя какви действия евентуално ще бъдат предприети спрямо него. Поради това не може да се презумира, че посещаващите обекта клиенти са приели да ги спазват. Акцентирано е на същността на изискваното от търговеца "договорено обезщетение" в контекста на различните институти на правото (договорна и деликтна отговорност), като е прието, font size="4" face="MS S. S.">че приложената от "К. Б. ЕООД Е. К." КД търговска практика заобикаля установения законов ред за търсене на гражданска или наказателна отговорност, като едностранно налага санкция във фиксиран размер, без да определи конкретен размер на причинените му вреди. Посочено е, че поведението на търговеца няма законова опора, а освен това предвиденото обезщетение в много от случаите е непропорционално на засегнатия интерес. П. е, че санкцията, при тези неясни критерии, лишава потребителя от възможността да закупи желаните стоки именно в избрания от него търговски обект на "К. Б. ЕООД Е. К." КД, т. к. не е сигурен дали няма да му бъде предявена претенция за обезщетение от 150 лв. за някакво нарушение. С тези мотиви АССГ е формирал краен извод за правомерно наложена с атакуваната заповед забрана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Г. четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 с. з. търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава практика, а нормата на чл. 68л, ал. 1 задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Анализът на цитираните предписания в контекста на данните по делото сочи, че правните изводи на АССГ за законосъобразност на административния акт кореспондират на фактите по случая, на събрания доказателствен материал и на приложимата нормативна уредба в областта на защитата на потребителите. По делото няма спор за факти. Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им досежно наличието на фактическия състав на нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Противно на доводите в касационната жалба, настоящият касационен състав счита, че в случая търговското поведение на проверявания субект обосновано е подведено под хипотезата на чл. 68в, ал. 1 ЗЗП. Недобросъвестността на търговеца се изразява в изискване и реално събиране на парични суми от клиентите си, без да е законово овластен, под формата на "договорено обезщетение", представляващо обезщетение за причинени на търговеца щети, свързани с изнасянето на стоки извън търговската площ на магазина, без да са заплатени или при извършено "друго нарушение" (неуточнено какво). Както правилно е посочено в решението на АССГ, за да е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1) Използване на търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) Тази практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност; 3) Да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. В случая са налице и трите материалноправни предпоставки на законовата разпоредба. От материалите, приобщени към административната преписка се установява, че информационните табели, съдържащи правилата на вътрешния ред в магазин Кауфланд, указанията и предупрежденията към клиентите в случай, че бъдат задържани от служители на следкасов контрол със стока, която не са заплатили на касата на магазина, действително са поставени на входа на съответния супермаркет. Доказателство за това е представения по делото снимков материал. Несподелима е обаче защитната теза на касатора, обоснована от презумпцията, че с влизането си в магазина всеки потребител се счита за запознат с правилата. На първо място, въпросните правила в частта на предвидените санкционни мерки са неясни и подвеждащи - потребителят се поставя в ситуация, в която не знае за какво нарушение може да бъде подведен под отговорност (освен за изнасяне на стока без да е платена цената й), не е информиран какви ще са за него последствията от увреждащите действия, как и от кого ще бъдат установени, по какъв ред ще бъде реализирана отговорността му. Затова и активното поведение на потребителя, влизайки на територията на хипермаркета, не обективира съгласие с тези правила, още повече всеизвестно е, че в рамките на търговската площ на магазин Кауфланд се намират и търговски обекти на други юридически лица. Доколкото жалбоподателят акцентира на понятието "договорено обезщетение" в гражданскоправния му аспект, следва да се посочи, че в случая липсва съвпадение на насрещни волеизявления, респ. не са представени доказателства и няма данни, сочещи към съгласие от страна на потребителя, че отговорността му ще бъде ангажирана по едностранно установения от търговеца ред, а не по предвидения в съответните закони. Спорно е и доколко са "достъпни" въпросните информационни материали и предупреждения при условие, че от "потенциално информираните" следва да се изключат клиентите, страдащи от такова увреждане, което обективно не им позволява да се запознаят с правилата. От своя страна, евентуално информиралите се потребители са поставени в ситуация, в която следва да направят избор дали да поемат риска да бъдат подведени под отговорност за действие, което не са убедени, че ще бъде квалифицирано от охранителите на магазина като нарушение и ще бъдат санкционирани (без отново да знаят как и по какъв ред), или да изберат друг търговски обект. Безспорно е, че ясните и недвусмислени правила, оповестени по подходящ начин, позволяват на потребителите да планират икономическото си поведение и дългосрочно да предвидят поведението си като изберат дали да закупят стоки от избрания търговски обект (Кауфланд) или да изберат друг такъв. Установените данни по делото сочат, че не е предоставена съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, с което противно на доводите на жалбоподателя третата предпоставка от фактическия състав на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП е осъществена. Поведението на търговеца противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност (Арг.: чл. 68г, ал. 1 ЗЗП), а едностранно установените от него правила противоречат на закона и на добрите нрави (Арг.: чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП). Приложената от жалбоподателя санкционната мярка, без значение как е наименувана ("договорено обезщетение" или глоба) не е правно разрешена и не е регламентирана на законодателно ниво. Освен в изрично посочените случаи, какъвто не е настоящият, липсва нормативно предвидено правомощие на частноправен субект да налага имуществени санкции или едностранно да определя и събира суми, представляващи обезщетение за обезвреда. Доказателство, че реално са изисквани и събирани суми за "договорено обезщетение" са представените по делото приходни касови ордери и запис на заповед, които не са оспорени от жалбоподателя и обосновано са кредитирани от първоинстанционния съд. Наред с това, въпросната санкция (150 лева) надхвърля в пъти загубата, която реално търговецът е понесъл (в някои случаи става въпрос за вещи на малозначителна стойност), без потребителите да разполагат с гарантираните в производствата по ЗМВР и в съответните процесуални закони защитни средства и без търговецът да е необходимо да доказва действителния размер на вредите, за които претендира обезщетение. Безспорно това е скрит способ за принуда на потребителя, който заобикаля предвидения от закона ред и води до нетърпими в правния мир последици. За търговеца установената практиката действително е по-изгодна, по-бърза, очевидно и по-ефективна, но е недобросъвестна по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП и затова - забранена (Арг.: чл. 68в ЗЗП). Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съдът вярно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил относимите материални разпоредби и въз основа на това е направил правилен извод за законосъобразност на оспорената заповед. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 78, ал 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение