Решение № 6376 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14055/2011 г.

Решение № 6376 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14055/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба на Атанас Андреев Кюлбасанов против решение № 1087 от 2.08.2011 г., постановено по адм. дело № 536/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата на същия срещу заповед № 210 от 16.09.2010 г. на командира на поделение № ххххх в гр. Бургас. В касационната жалба се излагат твърдения, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Иска се настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Бургас, да прогласи нищожността на заповед № 210 от 16.09.2010 г. на командира на поделение № ххххх и да уважи акцесорен иск, с правно основание чл. 168 от ЗОВСРБ. Ответникът - командирът на поделение № ххххх - Бургас, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не взима становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид наведените касационни основания в жалбата и при извършената служебна проверка на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от оправомощена страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, при което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е разгледал обстойно релевираните оплаквания от страна на жалбоподателя Атанас Андреев Кюлбасанов досежно нищожност и незаконосъобразност на заповед № 210 от 16.09.2010 г. на командира на поделение № ххххх - Бургас. По направеното искане за обявяване на нищожност на административния акт е приел, че е неоснователно, а по отношение на алтернативно поддържаните доводи за незаконосъобразност е счел, че правото на жалба е преклудирано предвид срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 166 от ЗОВСРБ. По претенцията за присъждане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие съдът се е обявил за некомпетентен и я е оставил без разглеждане. Предвид горното, съдът е отхвърлил жалбата на Атанас Андреев Кюлбасанов срещу оспорената заповед. Решението е валидно и правилно. Производството пред първоинстанционният съд е започнало по жалба от Атанас Андреев Кюлбасанов, представляван от адв. Даков, срещу заповед № 210 от 16.09.2010 г., в която са наведени доводи за нищожност на същата като постановена от некомпетентен орган, както и доводи за неправилност на административния акт, като постановен в противоречие с материалния закон. По делото са приети писмени доказателства, от които е видно, че обжалваният административен акт на командира на поделение № ххххх - Бургас е постановен от орган, овластен с делегирани правомощия, предоставени му с изричен акт на компетентния по закон орган, издаден по реда на чл. 161, ал. 3 от ЗОВСРБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорваната заповед е издадена при наличие на обстоятелствата, визирани в хипотезата на § 3, ал. 3 от ДР на ЗОВСРБ, с оглед факта, че административното производство е започнало с постановяването на заповед № КВ-617 от 30.05.2008 г. на министъра на отбраната, а новият ЗОВСРБ влиза в сила с обнародването му в ДВ, бр. 35/2009 г. В тази насока, предвид представените доказателства и съобразявайки разпоредбите на чл. 128б, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ (отм.) и чл. 130, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.), съдът споделя становището, че заповед № 210 от 16.09.2010 г. на командира на поделение № 34590 в град Бургас е административен акт, постановен от компетентния за това орган, чийто правомощия произтичат от изричен акт на административния орган, определен с посочените норми на ЗОВСРБ. В съответствие с изложеното правилно първоинстанционният съд е счел, че договор за военна служба № 608 от 20.05.2010 г., сключен на основание § 139 от ПЗР на ЗОВСРБ, във вр. с чл. 134а от ЗОВСРБ, няма за резултат възникване на ново служебно правоотношение и не предпоставя отпадането на правните последици на издадения преди това акт на компетентния орган - министъра на отбраната, съгласно който жалбоподателят е освободен от заеманата длъжност и са делегирани правомощия на командира на поделение № ххххх - Бургас за прекратяване на договора за кадрова военна служба на същия. Поради това настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице валидно делегиране на правомощия, съгласно реда на чл. 161, ал. 3 от ЗОВСРБ на административния орган за постановяване на оспорвания акт - заповед № 210 от 16.09.2010 г. Това обстоятелство обосновава и компетентността му за осъществяване на посоченото действие, не води до твърдяната нищожност на акта и като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,