Решение № 5286 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13989/2011 г.

Решение № 5286 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13989/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Васил Крумов Марков от гр. Гоце Делчев, против решение № 3669/21.07.2011 г., постановено по а. д. № 1184/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Марков против заповед № 4631/29.12.2010 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП). Недоволен от решението, Марков го обжалва. Счита същото за необосновано и неправилно поради допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба. В касационната жалба са преповторени същите доводи, вече изложени в първоначалната жалба и разгледани от съда. Ответната страна - директорът на ГДГП, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба на Марков, възприе приетото за установено от страна на АССГ. По спорните моменти, изложени в жалбата, ВАС ще вземе отношение по-долу. Доводът за необоснованост на решението се излага в насока, че Марков не е извършил деянието, за което му е наложено наказание. Както се каза, този довод е изложен и пред АССГ и в обжалваното решение той е получил обоснован и законосъобразен отговор, който се споделя от ВАС. Към изложеното на стр. 3, втората половина и стр. 4, първи абзац от решението, ВАС може да добави, че събраните косвени доказателства по делото - обстоятелството, че управляваният от касатора лек автомобил е единствения такъв с дизелов двигател на подземния паркинг и че при проверката на съдържимото в резервоара му и пластмасовата бутилка в багажника е установено дизелово гориво, маркирано с поставеното в резервоара на агрегата на ГКПП-Илинден багрило сочат на един единствено възможен извод - че Марков е направил опит да присвои дизелово гориво от този агрегат. Доводът, че станалото е инсценировка, целяща дискредитирането и впоследствие - уволнение на касатора също е неоснователен. Твърди се, че всичко е следствие от влошени лични отношения между Марков и прекият му началник Зайков. Видно от събраните по делото доказателства и изготвени административнопроцесуални документи, това лице е участвало в процесуалните действия по разследването на нарушението в изпълнение заповед на директора на ГДГП. Доводът за издаване на обжалваната заповед след изтичане на преклузивния срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР също е излаган пред АССГ. Съдът е дал обоснован и съобразен с цитираните в решението норми от ЗМВР и Правилника за прилагането на ЗМВР (ППЗМВР). Касационните доводи в тази насока не излагат нови обстоятелства, а са поднесени по идентичен начин. Твърдението за допуснати от съда нарушения на материалния закон, изразили се в липса на констатация за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила също е излаган пред АССГ и неоснователен. Твърденията на Марков за невръчване на заповедите за започване на дисциплинарно производство против него (р. № 2545/16.07.2010 г. и № 2629/23.07.2010 г., поканите за даване на писмени обяснения (р. № 12027/27.07.2010 г.), тази за запознаване с обобщена справка 21479/17.12.2010 г. са голословни и изцяло опровергани от съставените протоколи за връчване и запознаване при условията на отказ от страна на Марков. Да се твърди, че последните са незаконосъобразни поради липсата на ЕГН на свидетелите (което обстоятелство според Марков ще удостовери "възможността" им да свидетелстват), посочени с длъжностите им в системата на МВР е неоснователно и несериозно. По същия начин може да се охарактеризира и твърдението на касатора за "нарушения" при връчване на обжалваната от него заповед. Отказът на Марков да подпише, че е запознат със заповедта и да удостовери връчването на екземпляр от нея, който впрочем се признава от самия него в касационната жалба, обосновано е довело до невръчване на екземпляр от нея и връчването на екземпляр от същата чрез изпращането й по пощата. В противен случай, при отказ на лицето да подпише заповедта, липсва процесуално средство за да се установи по съответния ред, че тя е била връчена въобще. Именно затова е избран друг начин - чрез писмо с обратна разписка, чрез която се установява връчването. Неоснователен е и доводът, че наложеното наказание на Марков не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение, настъпилите последици, формата на вината и цялостното му поведение. Този довод е изложен като неаргументирано и декларативно твърдение, без да се посочат доказателства в негова подкрепа. Не случайно Марков не конкретизира кое от тези обстоятелства не е съобразено и защо счита, че те са останали несъобразени. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС