Решение № 8204 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2016 г.

Решение № 8204 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пазарджик, против решение № 210 от 5.05.2016 г. по адм. д. № 75 по описа за 2016 г. на Административен съд - Пазарджик с което е отменено решение № 1012-12-84/5.01.2016 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Пазарджик и преписката е изпратена на административния орган за издаване на акт съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а от КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът О. С. С. от гр. [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик е решение № 1012-12-84-1 от 5.01.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 19/прот. № 01330/4.09.2015 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, в частта, с която пенсията за осигурителен стаж и възраст на О. С. С. от гр. [населено място] е определена в минималния за страната размер от 154. 50 лв., считано от 27.11.2014 г., със съответното осъвременяване от 1.07.2015 г. Отказът за определяне на пенсията в действителния й размер е мотивиран с невнесени осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице (собственик на [фирма]) за периодите 1.01.2007 г. – 31.12.2007 г. и 1.01.2011 г. - 26.11.2014 г., което е пречка за изчисление на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО. С постановеното решение Административен съд - Пазарджик е уважил жалбата, след като е обосновал извод за издаване на оспорените актове в нарушение на материалния закон. Няма пречка за определяне на индивидуалния коефициент на база представените доказателства за осигурителен стаж и доход след 1997 г. Назначената съдебно-икономическа експертиза е дала заключение по поставената задача за определяне на индивидуалния коефициент и действителния размер на пенсията с оглед наличните данни за придобития осигурителен стаж и внесените осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Определянето на индивидуалния коефициент се извършва по реда на чл. 70, ал. 3 - 6. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният доход и съответно осигурителният стаж на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. се установяват от представените надлежни доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Периодите, през които не са внесени осигурителни вноски, не се зачитат за осигурителен стаж и не се вземат предвид при отпускането и определянето на размера на пенсията. На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При непредставени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, съответстващи на изискванията по чл. 40 от НПОС за всички периоди на упражнявана трудова дейност, пенсията за осигурителен стаж и възраст следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в представените в двумесечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС налични редовни документи. Не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и за изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 1.01.1997 г. В същия смисъл е сложилата се безпротиворечива съдебна практика по аналогични спорове. Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които е отказано определяне в действителен размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационното производство в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,