Решение № 11810 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2015 г.

Решение № 11810 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Димка Колева Нейкова от гр. Стара Загора против решение № 263 от 6.01.2015 г. по адм. д. № 502 по описа на 2014 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 125/24.09.2014 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и нарушения на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Стара загора не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е решение № 125 от 24.09.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № О-23-999-99-00055519 от 11.06.2014 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на Димка Колева Нейкова от гр. Стара Загора е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 5021783, серия А-2012, за периода 18.04.2014 г. - 17.05.2014 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Старозагорският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт в съответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 40, ал. 1 от КСО. Този извод произтича от анализа на събраните по делото доказателства, при който е установено, че от 4.09.2012 г. жалбоподателката е извън кръга на задължително осигурените лица за временна неработоспособност поради временното й отстраняване от работа на длъжност "секретар" с влязла в сила заповед № РД-09-576 от 3.09.2012 г. на кмета на община Мъглиж. Не са представени доказателства за приключване на дисциплинарното производство, послужило като основание за отстраняване на служителката от работа. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение, за допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО правото на парично обезщетение поради временна неработоспособност възниква за осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изплащаното парично обезщетение за времето на ползвания отпуск за временна неработоспособност замества възнаграждението, което осигуреното лице би получило за положения през същия период труд. Осигурено лице в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от КСО е физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО). След отстраняването й от работа с влязла в сила заповед жалбоподателката Нейкова не упражнява трудова дейност на длъжност "секретар" в община Мъглиж, не получава възнаграждение за положен труд и не подлежи на осигуряване на основанието по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 100, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен. Не са налице хипотезите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО, в които по силата на законова фикция периодите, през които лицата не полагат труд, са зачитат за осигурителен стаж и осигуряването не се прекъсва. Неподкрепено от доказателства е твърдението на жалбоподателката, че към датата на възникване на събитието е подлежала на задължително социално осигуряване за общо заболяване и майчинство. Социалноосигурителните права възникват за лицата, които извършват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване на някое от основанията по чл. 4, ал. 1 - 3 от КСО. Недължимо внесените по лично желание осигурителни вноски без възникнало правно основание за осигуряване не пораждат за вносителите права на парични обезщетения по КСО. Към началната дата на временната неработоспособност жалбоподателката не е извършвала трудова дейност по служебно правоотношение, не е получавала възнаграждение за положен труд по същото правоотношение и не е излязла в отпуск поради временна неработоспособност. Тя не е имала качеството "осигурено лице" по смисъла на КСО, поради което за нея не е възникнало право на парично обезщетение на основание чл. 40, ал. 1 от КСО (в същия смисъл решение № 4621 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 703/2015 г., VI о., решение № 4620 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2015 г., VI о. и решение № 3749 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 704/2015 г., VI о.). Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,